Определение № 7079 от 19.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7079 гр. София, 19.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110141331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Адриан Н. Й., ЕГН **********.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу Адриан Н. Й., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за кредит № 1142686 от 01.10.2018 г., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2018 г., вземанията по които са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., а именно: сумата от 766,94 евро (1500,00 лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 242,88 евро (475,04 лева), представляваща договорна лихва за период от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., сумата от 499,31 евро (976,57 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 29.01.2025 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 10880/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения:

На 01.10.2018 година ответникът, е сключил Договор за кредит № 1142686 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 1500 лева, срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 29.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

1

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Задължението по договора се погасява на части. На 01.10.2018 г. ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. На 01.10.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на ответника по Договора за кредит. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ответника по Договора за кредит на 18.02.2021 г. На 23.02.2021 г. Ай Тръст погасило дължимите от ответника на Кредисимо суми, както следва: 1. 1500 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 2. 475.04 лeвa /договорна лихва/ за период 01.10.2018 г до 29.02.2020 година; 3. 1063.86 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1717.76 лева, ведно със сумата от 272.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на ищеца. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Моли, ако бъде прието, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се липсата на валидно сключен договор за потребителски кредит и усвояване на процесната сума по него, респ. че същият е недействителен. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни 2 установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

Доказателствена тежест:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата по кредита на ответника, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, в който е уговорена възнаградителна лихва в претендирания размер, сключването на договор за цесия и уведомяването на длъжника за нея.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Следва да се приложи към делото ЧГД № 10880/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото ЧГД № 10880/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4