Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 443 от 12.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 517/2023
Вид
Протокол № 443
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Семеен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 443 гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500517 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят И. П. Минчев се явява лично и с адв. А. У. надлежно упълномощен да го представлява. Представя се пълномощно за пред въззивната инстанция в днешното съдебно заседание.

Не се явява ответницата по въззивната жалба А. С. И. ред.пр. За нея адв.

Г. М. редовно упълномощен да я представлява от първата инстанция.

Представя договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.

Адв.У.: -Да се даде ход на делото.

Адв.М. -Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд, №90 от 17.07.2023г.

1 постановено по гр.д.№20215230100901 по описа на съда за 2021г., е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. П. М. ЕГН: ********** срещу А. С. И. ЕГН:

********** иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 22 003,53 лв., която сума представлява половината сума от 44 007,06 лева изплатена от ищеца в периода от 28.01.2019 г. до 19.10.2021 г. за погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2377 от 18.08.2017 г. сключен с „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. П. М. ЕГН:

********** с адрес: гр. П., ул. «П.Щ.» № 8 да заплати на А. С. И. ЕГН:

********** с адрес: гр. П., ул. «К.Г.»№ 4-8 сума в размер на 2030,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК лично от ищеца в производството И. П. М., ЕГН-7390083566 от гр.П., с въззивна жалба с вх.№3287 от 02.08.2023г. с искане да бъде отменено и уважен предявения от ищеца осъдителен иск, с присъждане на разноските в производството.Счита, че решението противоречи на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост при неоснователност на възражението на ответника за прихващане. Коментира се като неправилна, незаконосъобразна и неоснователна възприетата от съда уговорка между страните, изключваща солидарната им отговорност в техните вътрешни отношения по повод на получените от тях по време на брака кредити.За изключването на солидарната отговорност между страните съдът неправилно се позовал на съдържанието на съдебния протокол от 30.05.2019г. по гр.д.

№223/2019г. на РС-П..Според жалбоподателя, анализът на съдържанието на процесния протокол показвал, че в него няма постигнато между страните в брачния процес споразумение, съдържащо клауза за самостоятелно плащане на изтеглените от страните кредити. И че в протокола са отразени изявления на страните според които след развода, всяка от тях ще погасява някакви кредитни задължени самостоятелно. И че тези изявления не са израз на съзнателно формирано и изявено от страните съгласие за договорно уреждане на техните отношения, във връзка с получени по време на брака им кредити, изключващо солидарната отговорност във вътрешните им отношения.Допълва, че при подаване на молбата за развод по взаимно 2 съгласие страните са представили постигнато между тях подробно писмено споразумение за прекратяване на брака, уреждащо и част от техните имуществени отношения, сред които по никакъв начин не присъстват договорки за уреждане на вътрешните отношения относно изпълнението на задълженията по процесния кредит след прекратяването на брака. Коментират се процесуалните действия на брачния съд задължил страните да представят данни за наличие и размера на получени по време на брака кредити като в изпълнение на вмененото му от съда задължение ищецът И. М. представил удостоверение, че има две кредитни задължения, без другата страна да представи удостоверение за налични кредитни задължения. Признава се, че в това заседание Минчев е заявил, че сам ще погасява кредита без да ангажира отговорността на другия молител. И съответно М.а заявила, че има кредит в ЦКБ, който ще обслужва сама.Твърди се, че страните са поискали прекратяване на брака по вече постигнатото споразумение без да се правят в него каквито и да било корекции и допълнения и като първоначалният му вид не включвал уреждане на въпроса за погасяване на кредитите и такива корекции не е извършил и бракоразводния съд без да се произнася в мотивите и диспозитива на решението по въпроса за наличието на някакво постигнато между страните споразумение за уреждане на имуществените им отношения във връзка с погасяване на получените по време на брака кредити; че постановеното решение не е било предмет на тълкуване или допълване от съда по искане на някоя от страните в частта за уреждане на имуществените им отношения след развода, включващо самостоятелното задължение за погасяване на получените по време на брака кредити.Счита, че между страните в брачния процес няма съзнателно формирана и заявено от тях взаимно съгласие за договорно уреждане на отговорността за погасяване на процесния или друг кредит след развода и че ако такава е имало същото е следвало да бъде отразено в споразумението по чл.51 от СК след ясното му и конкретно заявяване пред брачния съд и да поискат отразяването му в съдебното решение за развод-в мотивите и в диспозитива, каквото не е направено.Твърди се, че макар брачният съд да е посочил наличието на две кредитни задължения на съпруга М., не е коментирано по някакъв начин наличието между молителите споразумение за погасяване на тези кредити след развода, по начин изключващ солидарната отговорност на другия молител, респективно ако е имало постигнато такова съгласие страните са 3 можели да поискат тълкуване или допълване на решението относно клаузата на това споразумение, но че такава липсва.Акцентира се, че в изявленията на страните в брачния процес липсва императивно необходимата конкретика за основанието и размера на кредитните задължения, за погасяването на които според другата страна е било постигнато „споразумение“ между съпрузите, както и че едната страна в брачния процес не е представила данни за кредитни задължения по които е кредитополучател, а съпругът е представил удостоверение за наличие на два такива, по които е кредитополучател.Твърди се, че заявеното от жалбоподателя в брачния процес, че ще погасява кредита сам, но не ставало ясно за кой от общо двете посочени удостоверения за кредитни задължения по които той е кредитополучател, поради което не може да се констатира наличие на валидно договорно погасяване на взаимни насрещни задължения на страните по направени от тях по смисъл и съдържание съзнателни изявления и доколкото тези изявления са направени по „волята на брачния съд“ без да има такова задължение;че изявленията им се основават на произтичащи за всяка от тях задължение в качеството им на индивидуален кредитополучател по съответния договор при погасяване на задълженията по кредитите чрез удръжки от сметката на кредитополучателя, а не от солидарния длъжник. Заключава, че направените пред брачния съд изявления на страните само възпроизвеждат съдържанието на договорните им задължения за индивидуално погасяване на кредита по който всеки от тях е индивидуален кредитополучател, без да има реална правна възможност след развода, единият съпруг/кредитополучател/ да задължи другия съдлъжник да плаща кредита самостоятелно или заедно с него, поради което като неоснователен се определя изводът на исковия съд за сключено между страните споразумение за погасяване на задължението за плащане на процесния договор, изключващо солидарната отговорност в техните вътрешни отношения. Цитира се и съдебна практика по въпроса за солидарността във вътрешните отношения между съпрузите /решение №86 от 07.05.2019г. на ВКС по гр.д.№1653/2018г.- I I I г.о. на ВКС/ и условията за отпадането й само ако е сключено писмено споразумение/договор/, в което изрично и конкретно е посочено, че кредита не е използван за задоволяване на семейна нужда и че в споразумението за прекратяване на брака липсва клауза относно отпадането на солидарността на процесния кредит, защото същият не е използван за семейни нужди, така и в отразеното в съдебния 4 протокол на брачния процес споразумение в същия смисъл. Счита, че предявеният иск е допустим и основателен и че е неоснователно възражението за прихващане на насрещната страна съгласно отговора на молбата за предявяването му.

Жалбоподателят предявява искане за изслушване на страните по реда на чл.145 ал.1 от ГПК или по реда на чл.176 от ППК, относно характера и естеството на постигнатото между страните взаимно споразумение за изключване на вътрешната солидарност за погасяване на сключените договори за кредит или тези изявления представляват и са изявления за потвърждаване на клаузите на договорите за кредит, съгласно които, същите се погасяват от приоритетно от кредитополучателя.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна- А. С. И. чрез адв.Г. М., с вх.№3584 от 30.08.2023г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържат се изцяло доводите на първоинстанционния съд, изложени към обжалваното решение, като се акцентира, че страните изрично са изключили във вътрешните си отношения солидарната отговорност по чл.127 от ЗЗД.Коментират се възможните клаузи на брачен договор допускащ установяване режим на разделност на активите и пасивите, в частност изтеглените през време на брака кредити и други задължения, което да бъде сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието на документна и че в случая изявленията касаещи разделност на изтеглените по време на брака кредити, са направени лично от съпрузите в съдебно заседание пред районен съд,включени са в съдебния протокол и че поради това няма причина за съмнения относно авторството на волеизявленията и тяхната сериозност. Като ирелевантно се определя от страната невъзпроизвеждането на тези изявления в диспозитива на съдебното решение тъй като се касаело за гражданско-правни волеизявления, пораждащи правен ефект с направата им и насрещното им приемане от всяка една от страните.Според ответницата, след като страните са изключили солидарната отговорност помежду си, то предявените искове, предмет на делото са неоснователни. Възразява се по направеното доказателствено искане като недопустимо и преклудирано. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските за производството.

5

Не се предявяват доказателствени искания пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК от ответницата А. И..

Адв. У.: - Поддържам въззивната жалба в цялост по основанията, фактите исканията и включително доказателственото искане. Поддържам доказателственото искане, тъй като допускането му е оспорено от ответната страна. Твърдението, че това искане е преклудирано, не го споделям.

Споделям становището, че това искане е било своевременно направено и не е уважено от РС при условията на съществено процесуално нарушение. В първото съдебно заседание на РС документирано в протокол от 1.11.2022г. последният абзац на стр. 6 е направено искане или е изложено становище, че РС би следвало да изслуша страните във връзка с възраженията на ответната страна за сключено договорно споразумение изключващо тяхната отговорност. РС е неглежирал това искане и е развил целият процес без да се произнася по него. Ето защо считам, че сегашното му заявяване повторно пред въззивния съд е процесуално допустимо. Друго няма какво да допълня.