Решение № 418 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300502735 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „100 ИЛ имоти“ЕООД против решение № 417/06.08.2024г. по гр.д.№ 762/2024г. на РС- гр.Асеновград, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес село ***** и „Варекс“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.

*****, искове за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 11080 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди вследствие на настъпил пожар на 11.12.2020г. на колесен трактор VALTRA N113H , собственост на „Варекс“ ООД, намиращ се под надзора на Д. Т., изразяващи се в унищожаване на една врата, три големи прозореца и два малки прозореца на първи етаж и три големи прозореца на втори етаж, всички изпълнени от ПВЦ дограма, цвят „златен дъб“, шесткамерен стъклопакет, поставени на търговска сграда със застроена площ от общо 100 кв. м., представляваща кафе-аперитив и гараж, намираща се в УПИ ІХ-***** в кв. **** по плана на с. *****, община *****, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, а също така че е постановено при допуснати процесуални нарушения и непълнота на доказателствения материал. Твърди се, че незаконосъобразно и в разрез със съдебната практика е било оставено без уважение искането на жалбоподателя ответниците да бъдат задължени да представят всички документи за трактора и по-конкретно документ за собственост; документ за това, че отговаря на БДС; документ за регистрация; документи за преминати технически прегледи през 2020 г. - 2021 г.; документ за осигурена противопожарна безопасност; всички документи по застраховането на трактора; уведомяването на собственика на застрахователя за възникналия пожар; уведомяването на застрахователя и документите за платените застраховки. Твърди се, че РС не е отчел установеното от показанията на разпитаните свидетели обстоятелство, че дни преди пожара, тракторът е бил ремонтиран и е бил зареждан с нафта с кофи, което било абсолютно нередно. Твърди се, че това обстоятелство навежда на извод за самозапалване на трактора, а 1 не за умишлен палеж.

От Д. Т. и от „Варекс“ООД е подаден общ отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в пълно съответствие със събраните доказателства, а също така, че не са допуснати процесуални нарушения и не е налице непълнота на доказателствата.

От третото лице „Застрахователно дружество Евро инс“АД не е подаден отговор на въззивната жалба. Подадена е молба за първото по делото публично съдебно заседание, с която поддържат подадения от тях отговор на исковата молба и заявените с него становище и възражения против исковата претенция.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 762/2024г. на РС- гр.Асеновград е образувано по искова молба от „100 ИЛ имоти“ЕООД против Д. А. Т. и „Варекс“ООД, с която са предявени субекитвно съединени искове с правно основание чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че „100 ИЛ имоти“ЕООД е собственик на търговска сграда, представляваща кафене, със застроена площ от 100 кв. м., находяща се в с.*****, ул.*****. Въз основа на договор за наем от 01.10.2019 г. , сключен между „Варекс“ООД, в качеството му на наемодател, и Д. Т., като наемател, на последния било предоставено ползването на собствения на наемодателя колесен трактор VALTRA N113H, шаси ***** за срок до 31.12.2021г.. По силата на този договор тракторът бил оставен под надзора на наемателя. На 11.12.2020г. ищецът научил, че тракторът се е запалил и в резултат от възникналия пожар е изгоряла поставената от ищеца непосредствено преди това нова дограма на двата етажа на кафенето, а самото кафене е обгоряло. Управителят на ищцовото дружество отишъл на място, като установил, че новата сграда на кафенето била изцяло опушена и неузнаваема, дограмата – изгоряла, стъклопакетите липсвали. Майката на управителя видяла пожара.

Първият ответник и синът му били там. Твърди се, че те имали маркуч, но не го ползвали, за да загасят пожара. При пристигане на управителя на ищцовото дружество, пожарникарите гасели пожара. Първият ответник има закрит стопански двор, намиращ се на входа на селото, където дотогава съхранявал трактора, както и другите селскостопански машини, които притежавал. В нощта преди пожара тракторът не е бил надлежно прибран в закрития стопански двор, а бил оставен на улицата, на платното за движение, между неговия имот и този на ищеца. Ето защо счита, че Д. Т. не е проявил надлежната грижа на добър стопанин, в резултат на което са възникнали вредите за ищеца. Според експертното заключение причината за пожара са умишлени действия. В разговор с първия ответник, същият се съгласил, че щетите за ищеца са около 10000 лева, но отказал да ги възстанови доброволно.

С исковата молба е заявена претенция двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за щетите по собствената му търговска сграда в размер от 11080 лева.

С подадения от ответника Д. Т. отговор на исковата молба същият оспорва предявения иск. Твърди, че на 11.12.2020г., в резултат на палеж на въпросния колесен трактор, собственост на „Варекс“ ООД, той изгорял изцяло и в резултат от пожара настъпили щети и по сградата на ищеца. Оспорва се твърдението, че Т. не е упражнил грижата на добър стопанин да прибере трактора в закрития стопански двор. Твърди, че от деня, в който е започнал да ползва трактора, той стоял на уличното платно пред дома му в с.

*****. Причина за пожара били умишлени действия на неизвестни лица. В хода на предприетото разследване извършителят не бил разкрит и с постановление на ОПгр.Пловдив от 13.10.2021г. производството било спряно. Поради това не бил налице фактическият състав на чл.50 от ЗЗД, тъй като отговорността по този текст била налице, когато увреждането е пряко проявление на вътрешни качества, свойства или недостатъци на вещта, а в настоящия случай такива нямало. Счита твърденията на ищеца за проявена от негова страна небрежност са ирелевантни.

С подадения от „Варекс“ ООД отговор на исковата молба иска също е оспорен като неоснователен. Признава се това, че на 11.12.2020г., в резултат от палеж е изгорял изцяло 2 колесен трактор с ДКН *****, както и че вследствие на пожара са причинени вреди на сграда, представляваща кафе-аперитив и принадлежаща на ищцовото дружество. Твърди се, че този пожар е предизвикан умишлено, но извършителят не е открит. Ето защо оспорват основателността на предявения иск, като заявяват, че за да бъде ангажирана безвиновната солидарна отговорност на втория ответник - собственик на трактора и на първия ответник негов наемател, е необходимо увреждането да е причинено пряко от качества, свойства и/или недостатъци на самата вещ, а не от злоумишлени човешки действия.

Третото лице- помагач на ответника „Варекс“ООД, „Застрахователна дружество Евроинс“АД оспорва предявените искове изцяло. Оспорва да е проявена небрежност по отношение съхранението на трактора, както и твърденията, че поведението на ответника се намира в причинна връзка с щетите. Оспорва твърденията, че вредите са причинени от вещта- процесния колесен трактор, като заявява, че в исковата молба не се твърди и няма данни да е налице неизправност на трактора, която да е причинила запалването му, напротив налице са данни за умишлен палеж.

По делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят „100 ИЛ имоти“ЕООД е собственик на 100/730 ид.части от УПИ ІХ-*****, кв. **** по плана на с.*****, община *****, ведно с построената в имота търговска сграда със застроена площ от общо 100 кв.м., представляваща кафе- аперитив и гараж. Безспорно е също така, че „Варекс“ООД е собственик на колесен трактор VALTRA N113H, с шаси ***** и рег.№ *****, че по силата на договор за наем от 01.10.2019г. ползването на трактора е било предоставено на Д. А. Т., че през нощта на 10.12.2020г. срещу 11.12.2020г. тракторът е паркиран на улицата в близост до дома на Т., както и в близост до сградата за кафенесобственост на дружеството- жалбоподател, а също така, че в ранните часове на 11.12.2020г. тракторът се е запалил и е изгорял, като възникналият пожар се разпространил към сградата, която била увредена, както е описано в исковата молба. Спорът по делото се свежда до причините за възникването на пожара.

Настоящият състав на ПОС намира, че за правилното решаване на спора по делото на първо място следва да бъде обсъдена правната квалификация на исковете- чл.50 от ЗЗД, по отношение на която не е налице спор между страните / тя е посочена в исковата молба, в отговорите на исковата молба, в обжалваното решение, както и в предходно постановеното по първоинстанционното дело решение № 70 от 07.03.2023г., обезсилено с решение № 150/31.01.2024т. по в.гр.д.№ 2048/2023г. на ПОС поради непълнота на диспозитива му/ и съобразно със същата да бъдат посочени правно- релевантните факти. Възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете е правилна не само предвид обстоятелството, че ищецът- жалбоподател в настоящето производство се е позовал изрично на разпоредбата на чл.50 от ЗЗД и е мотивирал приложението й / съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация/, но и с оглед на това, че единият от ответниците е юридическо лице, което отговаря за вредите, причинени от деликт, само при условията на чл.49 и чл.50 от ЗЗД, а поради това, че се иска осъждането му в качеството му на собственик на определена вещ и то солидарно с лицето, под чийто надзор се е намирала тази вещ.

Изречение първо на чл.50 от ЗЗД гласи следното: “ За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират“. За да е налице непозволено увреждане в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, следва да се е проявил някакъв скрит недостатък на вещта, без да е налице човешко въздействие спрямо нея, включително и чрез неполагане на грижата на добрия стопанин за изрядното й състояние. Съгласно т.2 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, „Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.

Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД“. Също така и в мотивите към Решение 3

№ 79/07.06.2019г. по гр.д.№ 3839/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. се сочи, че „Когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за този който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие- неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД“. Отговорността по чл.50, ал.1, предл.1 от ЗЗД е безвиновна. Както се сочи и в мотивите към Решение № 355 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 478/2010 г., IV г. о., ГК, „Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта“. В същия смисъл са и мотивите към , в които се сочи, че Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г., III г. о., ГК „Когато вредата е в резултат на свойства на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД“.