Решение № 210 от 17.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. П., 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Член.е:

Венцислав Ст. Маратил.

Димитър П. Бозаджиев при участието на секре. Лилия Г. Киряк.а като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратил. Въззивно гражданско дело № 20215200500498 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд № 260112 от 12.05.2021г. постан.ено по гр.д.№131/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от ИСМ. Т. АРД., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“С.“ №1, община С., обл.П., със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“ №18,против М. С. П., с ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“С.“ №20, обл. П., иск с правно осн.ание в чл.124 от ГПК, за признаване за устан.ено по отношение на отв.М. С. П., че ищецът ИСМ. Т. АРД. е собственик на осн.ание давностно владение, упражнявано в периода от 1983г. на следния недвижим имот, а именно поземлен имот №699, с площ от 369 кв.м., находящ се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С., от 1983г., при граници и съседи на имота-улица, имот №698, имот №1462;имот №697;имот №701 и имот №700, който имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по регулационния план на гр.С., за който регулацията не е приложена. Със същото решение е осъден ищеца ИСМ. Т. АРД., да заплати на М. С. П. сумата от 850лв представляваща разноски в производството.

1

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№262722 от 02.06.2021г. подадена от ищеца ИСМ. Т. АРД. чрез пълномощника си адв.

Ч.Ч. с д.оди за неправилност като постан.ено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващо се в необсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства както и да обсъди всички наведени възраженията от страните. Коментира се, че предмет на материалния спор е поземлен имот №699 в кв.59 по КП на гр.С. от 1983г. с неприложена регулация, поради което неправилно съдът е приел ,че се касае за претенция за реална част от УПИ и е обособявал изводите си с разпоредбите на ЗТСУ и ЗУТ. Излага теоретична правна постан.ка, че с ПИ се свързва собствеността върху дадена територия, че УПИ представлява проект за обособяване на н.и ПИ с н.и граници и площи, гарантиращи функционалното използване на територията и постигане на минимални изисквания за осъществяване в него, които след одобряването им и уреждане на регулационните смети се нанасят в кадастралния план и им се дават н.и номера на ПИ. Посочва се, че в ЗТСУ и ЗУТ е устан.ено правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава право на собственост в рамките, очертани от регулационния план, като при този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите послужили за кадастрална осн.а, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти, ако два или п.ече имота са урегулирани в един парцел, при наличието на предпоставките за т.а, то собствениците им стават съсобственици на парцела като възниква съсобственост по регулация при което е налице преобразуване на правото на собственост върху кадастралната осн.а в право на собственост на парцела по силата на непосредственото отчуждително действие на ДРП/дворищнорегулационния план/, които са придаваеми по регулация части. Цитира се съдебна практика по приложението на ДРП до 01.01.2001г. Посочва, че предмет на спора, е при действието на ЗКИР и ЗУТ от 2001г да се устан.и правото на собственост, придобито по давност на имот, който е нанесен като самостоятелен в кадастралния план. Коментирано е заключението на експерта и извода му, че по КРП от 1983г., изменен от 09.06.017г., за процесният имот №699 от 369кв.м. е отреден УПИ II 698, 699 в кв.59 с урегулирана площ от 610кв.м., в който ПИ №699 участва с площ 369кв.м., а ПИ №698 участва с площ от 111кв.м. и че с последното изменение от 2017г. не е създаден ПИ 2

№699, защото е образуван още с плана от 1983г., а единственият н.ообразуван имот е ПИ 1462, който по плана от 1983г. е принадлежал към имот №697.

Проследено е регулационното отреждане на ПИ №699 по плана от 1956г., към 1971г., е представлявал част от парцел III-108 в кв.14 отреден за имот пл.№108 с площ от 520кв.м.,като по действащия план от 1983г. с изработването на кадастралната осн.а част от бившия имот с пл.№108, включена в парцел III-108 по плана от 1956г. е отразена като имот с пл.№698, а останалата площ от парцел III-108 е отразена като част от други 4 имота.

Коментират се правните последици на постан.ено съдебно решение от 03.05.1971г. по гр.д.№152/1970г. на РС-Велинград чийто предмет на спора е друг парцел и имот /III-109 от 642кв.м./ , който не е идентичен с процесния, и че страните погрешно са отразени в разписния лист като собственици на спорния имот- парцел III-108, в който е съществувала и отразена паянт.а сграда. Навежда се извода, че преди 1971г. процесното дворно място реално се е владяло само от братята-Т.С. А., и Н.С. А., извършвали подобрения в имота, като с тяхно съгласие през 1973г. и без противопоставяне от другите наследници на С. А., ищецът завладял реална част от т.а дворно място от 369кв.м., оградил го с телена мрежа и железни кол.е, и в оградената част извършил преустройство на бащина паянт.а постройка, изграждайки масивна селскостопанска сграда на 68кв.м.,като другата част от имота от 129кв.м. била оградена от Н.С. А.,която придал към собственото му дворно място с отреден п а р ц е л IV-109, а останалата трета част била завладяна и придобита от наследниците на Ш.А.П. Твърди жалбоподателят, че с едностранни фактически действия той завладял изцяло за себе си тази реална част от 369кв.м. от т.а дворно място, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва т.а право. Като в последствие т.а нег.о владение при материализирани на място граници, тази реална част по н.ия КП от 1983г. била заснета като самостоятелен ПИ №699 с площ от 369кв.м. и че от обособяването на процесния имот от 1983г. като отделен обект на собственост, ищецът го владее до момента явно, непрекъснато и несъмнено без оспорване п.ече от 10г. Твърди се, за неосъществена процедура по снабдяване на ищеца с КНА за собственост поради постъпило възражение от част от наследниците-М. С. П. като наследник на С. С.. А. и сънаследник С.

М. А. и без да е предявен от последната иск. Счита за неосн.ателни възраженията на ответника за н.ообразуваност на процесния имот със зап.ед 3

№420 от 09.06.2017г., доколкото ПИ №699 е образуван още по плана от 1983г., а единственият н.ообразуван имот е ПИ 1462, принадлежал по плана от 1983г. към имот пл.№697. Коментира се липсата на идентичност между спорния имот и този предмет на делба -парцел III-109 в кв.14 с площ от 642кв.м.,като според записванията в разписния лист към РП от 1983г. е записан на наследниците на С. М. А., което не е годно доказателствено средство за правото на собственост. Направен е анализ на свидетелските показания и се навежда извода за липса на устан.ено физическо държане на имота от ответницата или някой друг от наследниците и устан.ено единствено владение от ищеца, но не въз осн.а на наследствено правоприемство или друго правно осн.ание, а едностранно с фактически действия, със съгласието на баща си Т. С.. А. и Н.С. А. от 1973г. и без противопоставяне от другите наследници на С. М. А. като завладял дворното място, оградил го с телена мрежа и железни кол.е плюс преустройство на съществуваща и изградена от баща му сграда изграждайки и масивна селскостопанска сграда на 68км.м Жалбоподателят акцентира на приложимостта на презумпцията на чл.69 от ЗС при липса за лицето устан.ило фактическа власт без осн.ание да демонстрира промяна в намерението си за своене по отношение на собственика тъй като от момента на устан.яване на фактическата власт, последната имала характер на владение а не на държане.

При което достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано, непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок. Твърди, че в случая презумпцията не е оборена тъй като е налице своене на вещта от владеещия е от началния момент на устан.яване на фактическа власт върху нея и че ако владението е осъществявано в срока на придобивната давност вещта или идеална част от нея, притежавана от третото лице, става собственост на владелеца. Твърди, че при преценката дали е устан.ено владение следва да се вземат в предвид характеристиките на владението, да не е загубено за период п.ече от 6месеца,да е спокойно/да не е устан.ено по насилствен начин/, и да е явно, /да не е устан.ено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Твърди, че по делото е устан.ено, че владението упражнявано от ищеца е непрекъснато през целия иск. период, устан.ено спокойно от И.А., явно, несъмнително и с явно намерение да държи вещта като своя, продължаващо и понастоящем.

Поддържа още, че с направеното извънсъдебно възражение от страна на М.П.

4 при направено от ищеца искане за снабдяване с КНА, не се прекъсва придобивната давност, ако по делото ответникът не е предявил насрещен иск за собственост и че плащането на данъци и декларирането на имота са ирелевантни за осъществяване на фактическата власт по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск.

В срок е постъпи отг.ор на въззивната жалба от насрещната страна М.П. чрез адв. А. от АК-Пл.див. Излагат се д.оди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не страда от пороците изложени във въззивната жалба. Твърди се, че д.одите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения са бланкетни и без конкретика като не са посочени доказателствата необсъдени от съда. Твърди се още, че съдът е изготвил законосъобразен и правилен доклад, разпределил е доказателствената тежест, приел е доказателствата и е уважил всички доказателствени искания на ищеца-настоящ жалбоподател, правилно е определил предмета на спора, като е проследил регулационното състояние на процесното дворно място по всички регулационни план.е, отрежданите за него парцели и записванията по разписната книга към плана. Разгледан е въпроса за идентичността на процесния имот с този предмет на гр.д.

№152/1970г. по описа на РС-Велинград, коментирана е приетата без възражения от страните СТЕ, отчетено е от съда приложението на забраната по чл.59 от ЗТСУ за придобиване по давност на реално определени части от ДРПарцели и е наведен извода, че придобивна давност не може да тече, както и приетото от съда, че при т.а положение, независимо от срока, в който е продължило владението на ищеца, при действие на ЗТСУ и до влизане в сила на ЗУТ не е придобита собственост по давност, при отчитане и на разпоредбата на чл.200 ал.1 от ЗУТ за придобиване на реално определени части от ПИ в границите на населени места само чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени минималните размери по чл.19 от ЗУТ.

Поддържа и изложеното в писмената си защита пред първоинстанционния съд за липсата на елементите на чл.79 от ЗС. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания от страните по спора по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при усл.ията на чл.269 от ГПК пр.ери 5 валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по нег.ата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца ИСМ.

Т. АРД. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск за собственост с правно осн.ание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.

В иск.ата си молба против М. С. П., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.“ №20, обл.П. ищецът ИСМ. Т. АРД., с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С.“ №1, обл.П. твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот №699 с площ от 369кв.м., в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С. от 1983г., ведно с изградената в същия масивна селскостопанска сграда със застроена площ от 68кв.м., при граници на имота : Улица, имот №698;имот №1462;имот №697; имот 701 и имот №700, който попада в УПИ II-698,699 в кв.59 по регулационния план на гр.С. с неприложена регулация. Твърди се че ПИ №699 е бил част от незастроено дворно място с площ от 520кв.м., за който имот е отреден парцел № III-109 в кв.14 по обезсиления КРП на гр.С. от 1956г., като през 1971г. т.а дворно място по разписен лист е било записано като собственост на наследници на С. А. /С. М. А./, роден на 03.04.1867г., дядо на ищеца, починал през 1948г. и оставил низходящи наследници по закон-Т.С. А.- син, и баща на ищеца ИСМ. Т. АРД., починал на 13.02.1994г.;