Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 508 от 03.10.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 394/2023
Вид
Определение № 508
Подписан
03.10.2023
В сила
18.12.2023
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 159 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Варна, 02.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500394 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), гр. София, против определение № 358/31.08.23г. по гр.д. № 270/22г. на ОС-Разград, с което е било допълнено определение № 342 от 18.08.2023г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 344 от 18.08.2023г., и двете постановени по същото гражданско дело, като КПКОНПИ, гр. София е осъдена да заплати на адвокат Е. И. К. от АК – Силистра, с личен номер **********, със съдебен адрес: гр. ***, сумата 2 290 лева - възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗА. Счита се, че определението е незаконосъобразно. Изтъква се, че в съдебната практика (определение № 843/17.11.14г. по ч.гр.д. № 6176/14г., ІV г.о.) се приема, че когато отказът от иска е породен от факти, настъпили след предявяването му, когато ищецът се е отказал веднага след това, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника; разноски не се дължат от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В случая се сочи, че повдигнатото обвинение срещу ответника Т. Д. по посочено досъдебно производство е било повод за предявяване на исковата молба от Комисията.

Към момента на предявяване на исковата молба съдебната практика е допускала искови претенции за отнемане на неналично имущество. Едва с постановяването на ТР № 4/2021г. на 18.05.23г. от ОСГК на ВКС е било дадено разрешение в обратния смисъл. Това решение има действие занапред.

Поради това се счита, че процесуалният представител на ответника няма право на разноски. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещната страна адв. Е.

К., с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че 1 когато основанието за прекратяване на делото е по причина, извън поведението на ответника – оттегляне и отказ от иска, връщане на исковата молба, връщане на жалба, то на ответника се дължат направените разноски до момента на предприемане на съответното процесуално действие, доказани по съответния начин. В настоящия случай е налице отказ от иска при депозиран преди това отговор на исковата молба от ответника с отправено искане за присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

В тази насока е цитирано определение № 703/13.10.14г. по ч.т.д. № 2472/14г., І т.о. на ВКС. Споделят се изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, свързани с приложението на чл. 78, ал. 4 от ГПК, както и за ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване на закона, както и за фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. Претендира се определението да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано на 29.09.22 г. по искова молба на КПКОНПИ, гр. София срещу Т. К. Д. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 21 000 лв.

(сбор от продажните цени на дружествени дялове и на МПС), на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е бил депозиран отговор на исковата молба в съда от ответника чрез упълномощения от него адв. Ел.

К.. С отговора е било отправено искане за отхвърляне на иска и за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществяване безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. За последното е представен и договор за правна защита и съдействие от 18.11.22г. По делото са проведени три открити съдебни заседания, в които е участвала адв. К.. С молба от 18.08.23г. КПКОНПИ чрез процесуалния си представител и въз основа на взето на 09.08.23г. решение, е направила изявление за отказ от иска. С определение № 342/18.08.23г. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 от ГПК, а с определение № 344 от същата дата е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в прекратителното определение, досежно № на делото, по което е постановено. В срока за обжалването на прекратителното определение е била депозирана от адв. К. молба за допълването му в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника. На молбата е подаден отговор от КПКОНПИ, в който неоснователността на искането е обосновано със съображенията, изложени и в настоящата частна жалба и посочени по-горе. С обжалваното понастоящем определение в полза на адв. К. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 290 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Настоящият състав на съда намира, че при липсата на специални 2 правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските – чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и ал.

5), приложима по силата на чл. 159 от ЗПКОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о., ГК).

В отговор на оплакванията на частния жалбоподател следва да се посочи, че дори и да се приеме, съобразно определение № 843/17.11.14г. по ч.гр.д. № 6176/14г., ІV г.о. на ВКС, че и в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК трябва да се изследва поведението на ответника, прилагайки по аналогия нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК (дали ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска), то в конкретната хипотеза не е налице такова поведение. Налице е несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване от ищеца (подкрепяно и от противоречива съдебна практика), при която се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника разноски, че в по-късен момент съдебната практика е била уеднаквена чрез постановяването на тълкувателен съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. В хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника, адвокатското възнаграждение се дължи на адвоката за действително положените усилия. Поради това и обжалваното определение като законосъобразно следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 358/31.08.23г. по гр.д. № 270/22г. на ОС-Разград, с което е било допълнено в частта за разноските определение № 342 от 18.08.2023г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 344 от 18.08.2023г.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на страните чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4