Решение № 335 от 08.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Благоевград, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500528 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на длъжника Б. В. В., подадена чрез пълномощника му против разпореждане за отказ за прекратяване на производството по изп.д. № 682 по описа за 2012 г. на ЧСИ Ш.Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран върху молба на длъжника с вх.

№ 02982/16.2.2023 г.

Жалбоподателят счита, че по силата на закона е настъпила перемпция по делото на 10.10.2014 г., тъй като са изтекли 2 години от последно поисканото от взискателя и извършено от съдията валидно изпълнително действие на 10.10.12 г. – датата на вписване на възбрА. върху недвижим имот на длъжника в СВ при РС-П.. Сочи, че след датата 10.10.2014 г., когато е настъпила перемпцията всички извършени действия по почин на съдебния изпълнител или по искане на взискателя са без правна стойност и невалидни по смисъла на закона.

„***“, ЕООД в писмени възражение по повод жалбата сочат, че искането за прилагане на определен изълнителен способ е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК независимо дали са предприети от съдебния изпълнител действия по реализирането му или съответното предприето действие е дало като резултат удовлетворяване на 1 взискателя. Сочи, че след налагане на възбрА.та на 10.10.2012 г. е поискано с молба от 10.12.12 г. налагане на запор върху банковите сметки на дължника.

Сочи, че на 30.9.2013 г. е наложен запор на вземания, получавани от трудови възнагаждения, като и на 16.4.2014 е постъпила сума от наложения запор, след което м. декември, 2015 г. е поискано с молба извършване на справки и налагане на запори на установените активи. Моли жалбата да не се уважава.

ЧСИ в изложените мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК по обжалбваното действие описва, какво е извършено по изпълнителното дело като акцентира че след наложения запор на 9.10.2012 г. в изпълнение на същия са постъплави суми от раблотодателя му за периода м. декември, 2012 г.- м. януари, 2014 г.

БлОС счита, подадената на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидени в закона срок.

За да се произнесе по доводите на жалбоподателя БлОС съобрази следното:

Видно е, че изпълнителното производство е образувано от „***“ ЕАД срещу длъжниците Б. В. В. и В. Б. В..

С постановление за налагане на възбрА. върху недвижим имот, собственост на Б. В. е наложена възбрА., вписА. на 10.12.2012 г., видно от писмо изх. № 22895/29.9.2012 г. до СВ гр. П..

Изпратено е и запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б. В. до работодателя му -ТД-НАП, обективирано в писмо изх. № 23776/9.10.2012 г., получено на 15.10.2012 г., в отговор на което работодателят изпраща уведомление по изп. дело, че Б. В. е отстранен от работа и не получава трудово възнаграждение от ТД на НАП, София, поради което не може да изпълнят наложения запор.

С молба от 09.10.2012 г. взискателя „***“ ЕАД уведомява ЧСИ за сключен договор за цесия с „***“ЕООД

С молба от 11.09.2013 г. „***“ЕООД е поискал, поради качеството си на взискател въз основа на сключен договор за цесия с „***“ ЕАД, ЧСИ да се извърши справка в ТД НАП на името на всички задължени лица за съществуването на валидно трудови договори, както и дали има 2 декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Изпратеното на 27.8.2013 г. съобщение от ЧСИ за уведомяване на длъжника за новоконституирания взискател е върнато с отбелязването „непотърсено“.

Въз основа на молба от „***“ ООД, депозирА. на 11.09.2013 г. е извършена справка в НАП, от която се установява, че Б. В. има сключен трудов договор на 22.8.2013 г. с „***“, ЕООД, поради което ЧСИ е постановил налагане на запор. Изпратеното запорно съобщение, обективирано в писмо изх. № 29398/30.09.2013 г. е получено от работодателя му на 08.10.2013 г. като се установява, че вследствие и на основание запора са получавани суми по сметка на ЧСИ съотв. на 7.11.2013 г.; 06.12.2013 г. и м. 09.01.2014 г.

На 13.7.2014 г. постъпва молба от управителя на „***“, ЕООД, с която уведомява ЧСИ, че длъжникът получава възнаграждение бруто от 314 лв., както и че от 9.6.2014 г. до 5.7.2014 г. е в болнични, поради заболяване и поради което са преустановили удръжките от възнаграждението му.

Трудовият му договор е прекратен на 22.8.2014 г.

От изложеното следва, че за сочения от жалбоподателя период 10.12.2012 г.-10.12.2014 г. не са налице предпоставките по чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно цитирА.та разпоредба изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнител предприемането на изпълнителни действия.

От поведението на взискателя в изпълнителното дело спрямо длъжника Б. В. е видно, че несъстоятелно се твърди, че за сочения период от две години след като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, то производството е перемирано. Установява се, че след 10.10.12 г.

– датата, която жалбоподателят сочи за начало на двугодишния срок на бездействие и преди да изтече - са постъпвали суми по банковата сметка на ЧСИ от запора наложен именно върху трудовото възнаграждение на Б. В. съотв. на 7.11.2013 г.; 06.12.2013 г. и м. 09.01.2014 г. С всяко едно от тези 3 действия по превеждане на съответните суми от работодателя на Б. В. давността се прекъсва. Затова е без значение дали взискателят не е искал извършване и на други изпълнителни действия, тъй като това няма да има да последица прекратяване на изп. дело. Смисъла на прекратяването е заради незаинтересованост на взискателя от изпълнителното дело израз на която е поведение на бездействие за събиране на сумите по изпълнителния лист.

Такова предвид постъпването на суми от запора очевидно не е налице.

Извода следва и от т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г. по т.д. 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, в която изрично се сочи, че При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, както и че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Следователно не са налице предпоставките на т. 8 от чл. 433, ал.

1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното БлОС

РЕШИ:

Потвърждава разпореждане за отказ за прекратяване на производството по изп.д. № 682 по описа за 2012 г. на ЧСИ Ш.Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран върху молба на длъжника с вх. № 02982/16.2.2023 г.

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4