Решение № 97 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар. Ем.

М. Р. Люб. Ц. Р. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601101 по описа за 2021 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по подадена въззивна жалба от адв.Х. Ч. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия А. С. А. с установена по делото самоличност ,против присъда №260017/05.02.2021 година,постановена по нохд №2602/2017 година по описа на Софийски градски съд.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия А. С. А.,роден на ******** година в гр.Ямбол,с постоянен адрес гр.***,ул.„***“ бл.**,ет.*,ап.*,настоящ адрес гр.***, кв.„***“, ул.„***“ №*,българин,български гражданин,осъждан,женен,със средно образование, управител на дружество,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 18.04.2016 година,около 10,10 часа в гр.София,при управление на МПС-лек автомобил марка „Пежо”,модел „307“,peг.№ ******** по бул.„България”,с посока на движение от бул. „Околовръстен път”към бул.„Тодор Каблешков”,в района на №81 нарушил правилата за движение по пътищата,установени в ЗДвП:

-чл.20 ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с ..., характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,като реализирал пътно транспортно 1 произшествие с пешеходката И. М. Г. - Х.,ЕГН **********,която пресичала бул. “България“ в посока отдясно наляво,спрямо посоката на движение на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на И. М. Г. - Х.,поради което на основание чл.343 ал.1,б. „в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК вр.чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година,като на основание чл.304 НПК го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по пътищата,установени в чл.20 ал.1 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 116 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,особено към ... престарелите хора“.

На основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим.

На основание чл.343г вр.чл.343 ал.1,б. ”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 вр.чл.37 ал.1, т.7 НК съдът е наложил на подсъдимия А. С. А.,с установена самоличност,ЕГН ********** наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /ДВЕ/ години.

Съдът се е произнесъл по сторените по делото разноски,като е осъдил,на основание чл.189 ал. 3 НПК,подсъдимия А. С. А. да заплати сумата 6407,34 /шест хиляди четиристотин и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лева по сметка на СГС и сумата 1555,80 /хиляда петстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лева по сметка на СДВР,а на основание чл.190 ал.2 НПК е осъдил подсъдимия да заплати 10,00 /десет/ лева държавна такса за служебно издаване на два изпълнителни листа по сметка на СГС.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия А.,който чрез защитата си твърди,че атакувания съдебен акт е неправилен,незаконосъобразен,нецелесъобразен,противоречи на морала ,добрите нрави и Закона.Изложените съображения са следни:

Сочи във въззивната жалба,че прокуратурата е повдигнала обвинение против А. за извършено от него престъпление,вследствие допуснати нарушения по чл.20 ЗДвП,чл.21 ЗДвП и чл.116 ЗДвП.

Твърди се на първо място,че не е съобразена оказаната помощ от подсъдимото лице на пострадалата,и незаконосъобразно не е прието,че поведението на подсъдимия А. след ПТП„…изпълва съдържанието на хипотезата на чл.343а ал.1,б.“б“НК.Прави анализ на изготвена по делото докладна записка от инспектор Ч.,на изготвени по делото експертни изследвания-СМЕ и АТЕ,както и на част от гласни доказателствени средства-на св.К..

Отделно от това се твърди в подадената жалба,че не е осъществен престъпен състав от страна на подс.А..Сочи се „недопустимо“ смесване на отговорности по чл.20 ал.1 ЗДвП ,въвеждаща според защитата общо задължение и чл.20 ал.2 ЗДвП,съдържаща две отделни , конкретни правила за поведение на пътя.Излага принципните си разбирания и конкретни възражения срещу твърдени нарушения от страна на подсъдимото лице,на основата на позоваване на съдебна практика.

Твърди,че макар и формално да е осъществил елементите от изпълнително деяние,то 2 нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП не е извършено виновно,а е налице„случайно деяние“по смисъла на чл.15 НК/л.9-ти,посл. абзац от въззивната жалба/.

Оспорва подсъдимият А. да е нарушил нормата на чл.116 ЗДвП,като акцентира на допуснати от пострадалата нарушения на правилата за движение.

Във въззивната жалба се сочи,че поведението на пострадалата има „…изключителен и основен принос за настъпването на ПТП…“.

Отделно от гореизложеното защитата твърди,че „….от субективна страна престъплението по чл.343 ал.1 НК е извършено по непредпазливост..“,л.13 от жалбата,като се акцентира на добрите характеристични данни на подсъдимото лице.

Сторено е искане за отмяна на атакуваната присъда.

Направено е и искане за прилагане нормата на чл.66 ал.1 НК.

Във въззивната жалба е заявено искане след изготвяне на мотивите защитата и подсъдимият да бъдат уведомени,с възможност да допълнят доводите си.

След надлежно уведомление,допълнения не са правени.

Пред въззивния съд адв.Ч.,защитник на подсъдимия А. е поддържал сторените с въззивната жалба подробни оплаквания.Акцентира на това,че изначално разследващите органи са поддържали единствена теза за това,че единствено подсъдимия е виновен за настъпилия противоправен резултат,без да са обсъдени задълбочени доказателствата,свързани с психичното състояние на пострадалата пешеходка,и без да е отделено достатъчно внимание от първия съд на причините за настъпилата смърт–мастна емболия,факторите,които я провокират и начина на проведено лечение.

Намира,че вината за настъпилото ПТП е изцяло на пострадалата пешеходка,а не на подсъдимото лице.

Акцентира на изпълнените по делото авто-технически експертизи с оплакване,че скоростта на движение на подсъдимия А. не е определена по ясен и категоричен начин.В подкрепа на извода си сочи,че първоначално скоростта на движение е определена на около 50 км./час,а впоследствие е „стигнала“ до не по-малко от 72 км./час.По същество е възразена обосноваността и пълнотата на изпълнената по делото 5-на КСМАТЕ,изложени са доводи за неизяснени въпроси от какво разстояние пострадалата е била видима за подсъдимия,какво е действителното разстояние между оградни колчета на пътното платно,какви са характеристиките на ППС,движещи се непосредствено до и около автомобила ,управляван от подсъдимия.

Намира,че е нарушен закона при определяне наказанията на подсъдимото лице,включително размер и начин на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.В тази насока намира,че е налице съдебна реабилитация за предходни осъждания на дееца.

По същество поддържа искането за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на такъв по реда на чл.304 НПК.Алтернативно се иска изменяне на постановената присъда с намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер и прилагане нормата 3 на чл.66 НК за наказанието „лишаване от свобода“.

Подсъдимият А.А. пред съда поддържа заявеното от защитата си и излага съображения в лична защита,свързани с твърдения за неизяснена фактическа обстановка. Твърди недобросъвестност при проведеното разследване в ДП /акцентира на приложен неотносим към конкретния наказателно-правен спор снимков материал/.Твърди,че е налице надлежна съдебна реабилитация.намира,че няма вина за настъпилия противоправен резултат.

Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован,възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници,като изложението в тази насока е изключително подробно както относно нарушените правни норми от страна на подсъдимия,така и касателно механизма на ПТП и причината за смъртта на пострадалата.Намира,че в хода на проведеното наказателно производство и конкретно в хода на воденото съдебно производство не са допуснати процесуални нарушения,още помалко такива от категорията на съществените.

Намира,че правилно е приложен материалния Закон и при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК и при произнасянето на съда по реда на чл.304 НПК.Твърди се,че наказанията,наложени на подсъдимия А. са определени по начин,ясно разписан от Закона,като законосъобразно е определен режим на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

На основата на горното претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.

Повереникът на частния обвинител Б.Д.,адв.Р.Х. е оспорила обосноваността на подадената въззивна жалба и поддържа стореното по-рано възражение в тази насока.Акцентира,че съдът е изяснил задълбочено фактите по делото,проверил ги е чрез експертно изследване и правилно е приложил материалния закон.Намира,че възприетите от първия съд релевантни факти и обстоятелства,свързани с предмета на доказване по чл.102 НПК са съобразени с доказателствените източници по делото.Намира наказанията за справедливи и определени при спазване изискването на закона.

Сторено е искане атакувания съдебен акт да се потвърди.

Частният обвинител по делото не се явява пред въззивния съд.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на защитата и подсъдимия А. пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП, становището на повереника на частния обвинител,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима,подадена е по предвидения в Закона ред и срок,а преценена по същество е неоснователна.

Съображенията на съда са следни:

4

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против А. С. А.,с установена самоличност,ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.”в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.Инкриминирани са конкретни нарушения на ЗДвП по чл.20 ал.1 и ал.2,както и по чл.116 от ЗДвП.

В хода на воденото съдебно следствие пред първия съд от страна на представителя на държавното обвинение е сторено искане за изменение на обвинението при условията на чл.287 ал.1 НПК,вж.л.979-л.980,както и становището на представителя на държавното обвинение в с.з. ,проведено на 09.10.2020 година.Съдът е съобразил горните обстоятелства и е предоставил възможност на защитата и подсъдимия А. да се запознаят с направеното искане.След изслушване на страните в с.з.,проведено на 07.12.2020 година,съдът е допуснал изменение на обвинението,касателно обстоятелствената му част,без промяна на правната квалификация на инкриминираното деяние,л.1014 от делото.

По това обвинение и в посочените фактически рамки се е произнесъл първия съд.

Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,като при изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани ,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената,чрез сторен анализ и оценката им,включително досежно констатирани противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Разпечатката съдържа 49 от 158 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d9f193f-9bd0-4ff6-a17b-52539bff3495