Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260183 от 13.05.2021, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 4/2021
Вид
Решение № 260183
Подписан
13.05.2021
В сила
02.02.2022
Състав
ЕЛИ ГЕОРГИЕВА СКОКЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.113,ал.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.155,ал.1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.157,ал.2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.38,ал.1 · Закон за управление на отпадъците

Р Е Ш Е Н И Е

13.05.2021

Дупница

Номер

Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

Районен съд – Дупница състав

07.04

2021 на Година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

Председател Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Светлана Стефанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от нах

4

2021 дело № по описа за

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2-А-20

/13.01.2020г., издадено от директора на РИОСВ гр.Перник,с което е наложена имуществена санкция в размер на 6 000лв. за нарушение по чл.155,ал.1 ЗУО на „Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Разметаница“ №50, представлявано от управителя К.И..

Решението подлежи на касационно обжалване, пред

Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

МОТИВИ: К.И., като управител на „Феникс Дупница“ ООД обжалва наказателно постановление № 2-А-20

/13.01.2020г.., издадено от директора на РИОСВ гр.Перник, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 6 000лв. за нарушение по чл.155,ал.1 във вр. с чл.38,ал.1 ЗУО. Прави оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила,както и че дружеството не е субект на горното нарушение и иска отмяната на последното. Претендират се и деловодни разноски.

Представителя на АНО оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност по третиране/съхранение/ на отпадъци на територията на „Южна промишлена зона“ гр.Дупница ,на площадки, които са вписани в съответното разрешително за осъществяване на горната дейност.

На 23.05.2019г.служители на РИОСВ гр.Перник извършили проверка на дружеството, при която било установено,че част от отпадъците са съхранявани извън определените с разрешителното площадки. В м.“Алачица“/извън регламентираните площадки/, землището на с.Джерман, били установени отпадъци в значителни количества,както следва:

-земеделски имот по чл. 19 от ЗСПЗЗЗ с № 51011, с площ от 2 438 дка, находящ се между двете площадки за отпадъци, ползвани от ЮЛ, представлява неограден имот, с налични върху земната повърхност отпадъци от метални рамки, запълнени с втърдена строителна пяна; бали от връзки за бали; бали от пластмасови отпадъци-несортирани, на височина около 3 метра; бутилки от минерална вода от 19 л.- 1 купчина; 2 бр. палета с картонени и хартиени опаковки; множество бали с блистери от „Балканфарма Дупница“ АД; мукавени бурета –композитни опаковки.

- земеделски имот по чл. 19 от ЗСПЗЗЗ с № 50041, с площ от 6 285 дка, находящ се между три точки снети с координати, посочени в КП. Не терена се съхраняват ограмна купчина несортирани блистери, на височина над 3 метра между колоните на АМ „Струма“ и оградата на площадка № 1.На купчини върху земната повърхност се сахраняват и отпадъци от пластмасови опаковки, смеси от отпадъци от пластмасови опаковки, смеси от отпадъци от механично третиране на отпадъци код 19 12 12); 6 бр. биг-бегове, млена надробена пластмаса. На описания терен е изграден навес, под който са монтирани 2 бр. мелници за пластмаса.

-терена под моста на АМ „Струма“ между ул.

„Разметаница“ и оградата на ПС БДЖ по цялата ширина на моста, до черен път, се съхраняват следните отпадъци: блистери от „Балканфарма Дупница“ АД, пластмасоми сламки, картонени опаковки, излезли от употреба гуми (ИУГ) на купчини в края на черния път, 1 бр. метален контейнер с отпадък код 19 12 12, предназначен за изгаряне в ТЕЦ Бобов дол, купчина несортирани отпадъци от механично третиране на отпадъци с код 19 12 12; чували с текстилни изрезки.

Описаните отпадъци, извън двете разрешени площадки, са с неопасен характер. По данни на управителя на дружеството- жалбоподател всички описани отпадъци са собственост на дружеството. Терените не са оградени, не са с изолирана повърхност, не са собственост на дружеството и не са включени в Решение №

16-ДО-165-06/31.05.2018 г.

В присъствието на управителя на дружеството, бил съставен в констативен протокол № 332/23.05.2019г ,в който отпадъците били описани по кодове, а на дружеството било дадено предписание по реда на чл.113,ал.3 ЗУО да отстрани отпадъците в този имот в срок до 31.07.2019г.В протокола, управителя на дружеството е посочил,че ще направи писмени възражения срещу констатациите, но такива не са направени.

С писмо от 11.06.2019г. ,управителят на дружеството –жалбоподател е уведомил АНО ,че са предприети действия по изпълнение на горното предписание,като част от отпадъците са отстранени, прилагайки и писмени доказателства за това.

С писмо ,получено от дружеството на 16.08.2019г., управителя на последното бил поканен за съставяне на АУАН на 22.08.2019г. На същата дата, бил съставен такъв № 20/2019г. за нарушение по чл.155, ал.1 ЗУО във вр. с чл.38,ал.1 ЗУО, в отсъствие на жалбоподателя, който не изпратил представител.

АУАН е връчен по реда на чл.43,ал.2 ЗАНН от служител на общинска администрация при Община Дупница.

Въз основа на съставения АУАН ,е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция, на осн.чл.155,ал.1

ЗУО.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Същите са установили нарушението на място, имат преки впечатления, като техните показания изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.,видно от заповед № РД-412/24.09.2019г. на министъра на околната среда и водите и заповед №РД-60/16.06.2017г. на директора на РИОСВ гр.Перник. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на наказващия орган, предвид,че същото е издадено от лице заемащо длъжността директор РИОСВ, съобразно изискванията на чл.157,ал.2 ЗУО.АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а атакуваното НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН .

Неоснователни са възраженията,че АУАН е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 ЗАНН. Същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството жалбоподател , но при спазване на изискванията на ал.2 на този текст, след писмена покана, получена от пълнолетно лице/родственик на управителя- дъщеря/, на която същия не се явил. Действително, по делото не се представиха доказателства, че лицето, приело поканата за съставяне на АУАН е имало длъжностно качество в дружеството-жалбоподател, но предвид,че поканата е връчена на адреса на дружеството ,на лице в родствени отношения с управителя, съдът приема,че последният е бил уведомен за поканата.Не на последно място, следва да се отбележи,че лицето, получило поканата и в други случаи е поемало ангажименти към дружеството, управлявано от баща и/ присъствие при изготвянето и подписване на констативен протокол/ л.22 по делото/-обстоятелство, което обосновава извода, че съответните документи са били предадени своевременно на адресата.

Относно твърдението,че

АУАН не е бил предявен и връчен, на жалбоподателя, същият е връчен по реда на чл.43,ал.2 ЗАНН от служител на съответната общинска администрация, при надлежно оформяне на отказа по реда, предвиден в горния текст, поради което съдът прие,че не е налице нарушение на процедурата, а опит за черпене на права от съзнателно процесуално поведение на жалбоподателя да откаже да получи акта.

Събраните по делото доказателства установиха,че дружеството жалбоподател е осъществявало дейност по съхранение на неопасни отпадъци /предвид посочените кодове в КП/ върху терен, който не е бил определен като площадка за съхранение за отпадъци дейност в съответното разрешително. Имотът е с предназначение земеделска земя (нива), не е отреден като площадка за третиране на отпадъци въз основа на ПУП или друг устройствен план по ЗУТ. ЮЛ няма сключен с Община Дупница договор за ползване на този имот. Дружеството – жалбоподател е ползвало последния без правно основание – този имот не е сред площадките по разрешителното, а така също не е и предвиден за тези цели, съгласно ПУП. Визираните обстоятелства, налагат извода,че дружеството жалбоподател е извършвало дейност по съхранение на неопасни отпадъци на върху терен, който не отговаря на условията, визирани в чл.38,ал.1 ЗУО и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност, предвидена в общосанкционната норма на чл.155,ал.1 ЗУО.

Доводите на процесуалния представител, че дружеството не е субект на горното нарушение, тъй като отпадъците са се намирали на терен, собственост на Община Дупница и не са съхранявани от дружеството,поради което следва да се ангажира отговорността на кмета на общината, се опровергаха от писмените доказателства по делото. Именно поради обстоятелството,че дружеството е съхранявало отпадъците на площадка, която не е вписана в разрешителното / като въпроса за собствеността върху тази площадка е ирелевантен за случая/, са дадени предписанията за отстраняването им. Жалбоподателят не е направил възражения срещу тези предписания и е предприел действия по изпълнението им-действия, които безспорно установяват,че въпросните отпадъци са били съхранявани от дружеството във връзка с търговската му дейност.

При определяне размера на имуществената санкция, наказващия орган е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложел такава в максимален размер, имайки предвид вида на засегнатите обществени отношения, касаещи опазването на околната среда и здравето на хората, както и завишената степен на обществена опасност на конкретното нарушение.

С оглед изложеното, съдът потвърди наказателното постановление като законосъобразно.