Решение № 189 от 23.07.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Враца, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500415 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 459/10.07.2025 г. по гр. д. № 393 от 2025 г. по описа на РС - Враца, съдът е осъдил Р. Н. Р., ЕГН ********** да заплати на Т. Х. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 5112,92 евро (10 000 лв.), представляваща платена на неосъществено основание сума – част от продажната цена на недвижим имот, като договор за покупко – продажба на имота не е сключен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 204,52 евро (400 лв.) разноски по делото.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р. Н. Р., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. М. М. от АК Враца, с доводи за неправилност на същото. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че процесната сума не е задатък, а е преведена с оглед сключването на договор за покупко-продажба на имот и предвид липсата на сключен предварителен или окончателен договор между страните, тази сума подлежи на връщане, поради неосъществено основание за даването й. Също така се твърди, че съдът е достигнал до този извод, поради неправилна интерпретация и анализ на събраните по делото доказателства, като е цитирано и анализирано решение на ВКС по подобен казус. Именно затова се твърди, че са били налице преддоговорни отношения между страните и е била постигната договорка за даване на капаро, което да обезпечи сключването на договор за продажба на имота и същият да не се предлага на други лица, а отказът на ищцата да 1 сключи договора, дава основание на ответницата да задържи дадената като капаро сума. При тези доводи е заявено искане за отмяна на решението на РС Враца и отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Т. Х. К., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. Й. И. от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложен е преразказ на развилото се пред първата инстанция производство и се оспорват твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд.

Сочи се, че ищцата не е твърдяла, че е бил сключен предварителен договор, а това е сторено от ответницата, която не е доказала твърдението си пред РС Враца и пред въззивната инстанция въвежда нови факти – за наличие на преддоговорни отношения. По този начин неоснователно се вменява на първоинстанционния съд наличие на нарушаване на съдопроизводствените правила и разпределената доказателствена тежест. Сочи се също, че ответницата не е доказала и твърденията си, че вината за несключване на договора за покупко продажба е именно на Т. К.. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Враца.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд - Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ищцата Т. Х. К. осъдителен иск срещу Р. Н. Р. за осъждане на последната да върне на ищцата сумата от 5112,92 евро (10 000 лв.), представляваща платена на неосъществено основание сума – част от продажната цена на недвижим имот, като договор за покупко – продажба на имота не е сключен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е било постигнато съгласие за покупко-продажба на собствен на ответницата недвижим имот – апартамент, находящ се в *** за сумата 154 000 евро в срок до месец декември 2022 г. През юни 2022 г. ищцата е провела с пълномощника на ответницата – С. П. И. преговори за покупката на имота и на 23.06.2022 г. е превела по банков път в полза на пълномощника И. сумата от 10 000 лева, като на 24.06.2022 г. той е подписал разписка за получената сума за продажбата на имота. Сочи се, че за покупката ищцата е следвало да изтегли кредит от "Банка ДСК“ АД, но от ответницата не били предоставени всички необходими документи, поради което кредитът не е отпуснат и не се е стигнало до 2 прехвърляне на собствеността на имота. Именно затова ищцата претендира връщане на дадената сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за нейна сметка.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който се оспорва основателността на предявения иск. Не се оспорва постигнатата договорка за продажба на апартамент, уговорената цена и платената сума от 10 000 лв. По отношение на последната се твърди, че е задатък, който обезпечавал сключването на окончателен договор, а предварителен такъв е бил сключен по имейл. Твърди се, че ищцата е неизправна страна и ответницата има право да задържи задатъка, тъй като са били предоставени всички необходими документи от страна на ответницата, а ищцата вероятно по други причини не е одобрена за кредит и не е осъществена сделката между тях.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта на процесната сума от страна на ответницата. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. свидетелските показания, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че между тях през 2022 г. е било постигнато съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на собствен на ответницата недвижим имот – апартамент, находящ се в *** за сумата 154 000 евро в срок до месец декември 2022 г., като на 23.06.2022 г. ищцата е превела по банков път в полза на пълномощник на ответницата сумата от 10 000 лева, като на 24.06.2022 г. пълномощникът С. И. е подписал разписка за получената сума, с основание „авансово изплащане на капаро за продажбата на собствен на ответницата недвижим имот, находящ се в гр. ***“.

Представен е предварителен договор от 26.07.2022 г., който не е подписан от страна на ищцата и в него не се съдържа клауза, в която да е уговорено плащане на сумата от 10 000 лв., респ. дали е част от продажната цена или има ролята на задатък.

По делото са разпитани свидетелите С. И. и Д. Д., чийто показания съдът възприема с вяра по отношение на фактите, които тези свидетели лично са възприели във връзка с правния спор между страните и обективно излагат пред съда. Св. И. потвърждава всички факти, по които страните нямат спор – за уговорката им за закупуване на процесния апартамент за 154 000 евро, за неговите пълномощия, за даването на капаро от ищцата в размер на 10 000 лв. и опита й да получи кредит от „Банка ДСК“ АД и от „Пощенска банка“. Също така сочи, че няма знание дали с ищцата е следвало да се сключи предварителен договор или направо е следвала сделката между страните.

Последните са били съседки, познавали са се и ответницата е искала да продаде имота на ищцата. От своя страна св. Димитрова сочи, че знае за продажбата на апартамента и уговорката между страните, по повод на която ищцата е дала капаро за имота в размер на 10 000 лв., а също така, че страните са близки и са съседки, но до продажба на апартамента не се е стигнало.

3

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща платена на неосъществено основание сума част от продажната цена на недвижим имот, като договор за покупко – продажба не бил сключен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е аргументирал и достигнал до извода, че предявеният иск е основателен, а възраженията на ответницата – неоснователни, като споделя мотивите на съда в изложения смисъл, поради което препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК. В допълнение на същите и в отговор на оплакванията във въззивната жалба добавя следното:

Предвид събраните по делото доказателства и разпределената между страните доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че ищцата безспорно е доказала, че между страните са водени преговори за закупуване на недвижим имот, собственост на ответницата, както и че ищцата е превела на ответницата чрез нейния пълномощник сумата от 10 000 лв., а остатъкът от продажната цена в размер на 154 000 евро е било уговорено да се заплати с банков кредит. До прехвърляне на собствеността на процесния имот не се е стигнало, като не е изяснена причината за това – по вина на коя от страните не е сключен договор за покупко-продажба на имота. Страните са се познавали – били са съседки, имали са си доверие и в един продължителен период са правили опит да стигнат до крайната сделка. В тези отношения се установява, че процесната сума от 10 000 лв. е платена от ищцата авансово, като част от уговорената продажна цена на апартамента. Именно така е отразено и основанието за плащането й в приложената по делото разписка „авансово изплащане на капаро за продажбата на собствен на ответницата недвижим имот, находящ се в гр. ***“. Не се установява тази сума да е уговорена между страните като задатък, като не се установява само ищцата да е неизправна страна по уговорката за закупуване на имота, като ответницата също не се е отказала от бъдещата сделка след декември 2022 г., а е изчакала дълго време, за да се сключи същата. От тълкуването на волята на страните и тяхното поведение не може да се направи извод, че на процесната сума е придадена функция на задатък и постигнато съгласие при заплащане на процесната сума, ответницата да задържи сумата, в случай на отказ от страна на ищцата да сключи договор за покупко-продажба. Такива уговорки между тях не са налице, а представената по делото разписка удостоверява авансово плащане на част от цената на имота (предплата) и при липсата на валиден предварителен договор (представеният не е подписан от ищцата и не съдържа каквито и да било уговорки за получаване на процесната сума и нейния характер) е без правно значение кой и по каква причина се е отказал от сключването на окончателен договор. Именно затова дадената сума по разписката е получена с оглед неосъществено основание и подлежи на връщане. Авансово дадените сума се приспадат от крайната цена, а в случая при неосъщественото сключване на договор за покупко-продажба между страните – същата подлежи на връщане. В този смисъл настоящата съдебна 4 инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че от страна на ответницата не са ангажирани доказателства за наличие на основание за задържане на процесната сума, а тъкмо напротив – установява се, че същата е заплатена от ищцата с оглед сключване на бъдещ договор за покупкопродажба на недвижим имот, собственост на ответницата. Поради факта, че основанието за заплащане на сумата не се е осъществило, ответницата дължи да я върне на ищцата. Не са ангажирани доказателства, а и от волята на страните, която се извежда от събраните такива, не може да се направи извод, че процесната сума е платена от ищцата като задатък, удостоверяващ сключване на предварителен договор за покупка на процесния имот, респ. в потвърждение на това, че такъв договор е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение. Волята на страните, които са се познавали и са били съседки (живеещи в съседски апартаменти) е била да реализират сделката по продажба на имота за сумата от 154 000 евро, като ищцата е предплатила на ответницата сумата от 10 000 лв., а остатъкът са уговорили да се заплати след получаване на банков кредит. По неясни причини и обстоятелства ипотечен кредит не е отпуснат и до покупка на имота не се е стигнало, поради което ответницата следва да върне авансово платената част от продажната цена на апартамента по сделката, която не се е осъществила между страните.