Решение № 1304 от 24.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330202424 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л. И. К., ЕГН **********, с адрес: ...... против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4915192, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят Л. К., по съображения, изложени в жалбата си и чрез процесуалния си представител – адв. П. в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ - потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя Л. К. бил издаден ЕФ Серия К № 4915192 за налагане на административно наказание глоба, с който било прието, че на 16.05.2021г. в 16:12ч. на път II-642, км.6, посока от с. Михилци към гр.

Хисаря, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511, че той е управлявал л. а. „Сузуки Вагон Р 1.0“ с рег. № *** с установена скорост от 72 км/ч при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с пътен знак В26 за извън населено място, като преди това бил отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача. Така било изчислено, че К. е превишил разрешената скорост с 22 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.2 вр ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Л. К. била наложена глоба в размер на 100 лв.

Към издадения ЕФ, в административнонаказателната преписка са приложени - снимков материал, справка за промяна на регистрация на превозно средство относно л. а. „Сузуки Вагон Р 1.0“ с рег. № ***, Протокол за използване на АТСС с рег. № 273р-5176/17.05.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 1-3321/01.03.2021г. за последваща проверка, 2 бр. снимки на разположението на пътен знак В26, писмо с вх. № 40606/03.05.2023г. от ОПУ - Пловдив, Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно с копие от организация на движението и Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на ТКО и пътни връзки към тях № 2-О-И/22.04.20210г., справка за нарушител/водач, снимка на служебния автомобил. Доказателствата се кредитират, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон.

Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за 2 видеоконтрол тип TFR1-M 511, тъй като тя е била в употреба към 12.05.2021г. и е отговаряла на одобрения тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ, следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. По делото е наличен Протокол № 1-33-21 за последваща проверка на АТСС от дата 01.03.2021г., с валидност една година, т.е. до 01.03.2022г. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС с рег. № 273р-5176/17.05.2021г.

Що се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената наредба, относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил.

По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч „триножници“. В случая е налична снимка на служебния автомобил.

Обстоятелството, че л. а. „Сузуки Вагон Р 1.0“ с рег. № *** е бил собственост на Л. К. към датата на нарушението се доказва от представената по делото справка за собственост. Същият не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, чрез която да докаже, че друг е управлявал горепосоченото МПС на процесната дата и място.

Въпреки установеното, съдът намира,че обжалваният Еф следва да се отмени, при следните съображения:

На първо място прави впечатление, че от приложения по делото снимков материал на заснетото в нарушение МПС, който би следвало да подкрепи данните в ЕФ, не може да бъде индивидуализиран процесният автомобил. Това е така, доколкото от снимката се вижда единствено модела на автомобила „Сузуки Вагон“. Качеството на снимката е толкова лошо, че по никакъв начин не се вижда регистрационният му номер, като такъв не е вписан и към данни по изображението. Посоченото възпрепятства идентификацията на конкретния автомобил от съда, а снимковият материал не може да се приеме за годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Така доказателствената сила на снимката като вещество доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, обективирала нарушението чрез заснемане от техническо средства или система, записало елементите от състава на нарушението, в това число регистрационния номер на процесното моторното превозно средство, е абсолютно оборена.

3

По-нататък, недоказаността на вмененото нарушение се задълбочава и по отношение на твърдяното действащо ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 за конкретния пътен участък – път II-64, от с. Михилци към гр. Хисаря. В тази връзка от ОПУ Пловдив, Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирано до съда писмо с вх. № 40606/03.05.2023г., в което изрично се сочи, че към датата на твърдяното нарушение – 16.05.2021г. не може да се удостовери наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч за извън населено място, понеже не са извършвани ежедневни огледи и проверки на вертикалната сигнализация по пътищата. За наличието на такъв знак не помогна и наличната по делото пътна схема на участъка, чийто мащаб е толкова умален, че е невъзможно да се разчете въобще. За установяване на ограничението на скоростта не спомогнаха и приложените по делото 2 бр. снимки на разположението на пътен знак В26, от които съдът установява, че и на двете върху самата табела - първата цифра е зачертана с боя, а от втората цифра се вижда една нула. Житейски погледнато е абсолютно несправедливо и онеправдано, за който и водач, управляващ МПС в този участък, да бъде контролиран и наказан за скорост, чието ограничение е некоректно обозначено и се поставя въпросът дали един такъв шофьор предвижда обществената опасност на административното нарушение и длъжен ли е въобще да я предвижда. Вярно е, че протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ за отбелязванията в него, като принципно положение биха могли да служат за доказване физическото наличие на знак В26 към датата на заснемане на нарушението. В процесния случай обаче представеният по делото протокол не би могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието му се явява оборено от коментираните по-горе материали – в това число писмо на ОПУ, снимка на пътен знак /2 бр./ и пътна схема. Още повече, че ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към процесната дата, а същият орган изрично в писмото сочи, че не е наясно за наличието му към конкретното време.

Тъй като административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, то и административнонаказателното обвинение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, включващо в предмета си твърдението, че жалбоподателят не е спазил знак за ограничение на скоростта, се явява недоказано.

Поради всичко изложено, съдът счита, че издаденият срещу Л. К. ЕФ, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, съдът дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. В случая е направено своевременно искане, по делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023г. Адвокатското възнаграждението е уговорено, 4 съгласно правилото на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, а именно оказване на правна помощ и съдействие на близък. Ето защо и разноски следва да бъдат присъдени на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно на адв. П., съобразно правилото на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. в минимално предвидения в наредбата размер от 400 лв., съобразно с обжалваемия интерес от 300 лв. и с оглед датата на сключения договор. Тази сума от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, въззиваемата страна ОДМВР Пловдив следва да бъде осъдена да я заплати на адв. П..

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4915192, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Л. И. К., ЕГН **********, с адрес: ......, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Ж. П., вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, пл.

„Съединение“ № 3, ет.4, офис 411, сумата в размер на 400 лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5