Решение № 133 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520201995 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. С. М. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 241085- 003338 от 18.10.2024 г. на Началник група в ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което за административно нарушение по чл.174 ал.ІІІ от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушението.

Наказващият орган не изпраща представител.

Районна прокуратура- Русе не изпраща представител.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.09.2024 г. полицейски патрул от Сектор ПП ОДМВР Русе бил изпратен около 01.35 в УМБАЛ „Канев“ във връзка с подаден сигнал за пострадало от ПТП лице. На място в болничното заведение било установено, че екип на спешна помощ транспортира жалб.Д. М., с наранявания по крайниците и главата.Според възприетото от полицейските служители, лицето видимо било употребило алкохол, като травмите му наложили извършването на изследвания със скенер и рентген.При проведен разговор с пострадалия, същият отказал да даде кръвна проба и проба за алкохол, като твърдял, че не е управлявал мотор или АТВ.При тези обстоятелства полицейските служители издали талон за медицинско изследване с цел при евентуално установяване на свидетели и потърпевши от произшествие, при което жалбоподателят е установен като водач на МПС, компетентните органи да се произнесат за 1 действията му. В нощта на инцидента същият полицейски патрул посетил дома на М., действително установил пред дома и в гараж два броя превозни средства- кросов мотоциклет и АТВ, но по същите нямало следи от произшествие. На сутринта, съгласно показанията на св.М. И.- актосъставител и един от служителите от посоченият полицейски патрул, в районното управление се явил гражданин, който заявил, че автомобилът му бил ударен от мотоциклет с водач, който е напуснал мястото на катастрофата, за което предоставил запис.Пред съда св.И. твърди, че разпознал на записа жалб.М., което обстоятелство дало основание за съставяне срещу него на АУАН № 1353845/02.10.2024 г.Актът бил предявен, подписан и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания.

В производството пред въззивната инстанция постановлението се атакува с доводи за незаконосъобразност, като се твърди, че нарушението не е доказано безспорно, че са налице множество доказателства относно това, че лицето не е било в състояние да даде проба за употреба на алкохол или съгласие да му бъде взета кръвна проба.Възразява се също така по обосноваността на изводите на наказващия орган от гледна точка на това, че не е доказано жалбоподателят да е имал качеството на водач по смисъла на ЗДвП.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 1353845/02.10.2024 г., 2 бр. докладна записка, копие от талон за медицинско изследване, справка за собственост на МПС, справка за лице от АИС БДС, ЗППАМ № 24- 1085- 000667 от 03.10.2024 г., декларация по чл.17 ал.1 от ПИБЛД, справка за нарушител, медицинска документация от УМБАЛ „Канев“ относно състоянието, в което е приет в болничното заведение жалб.М. и лечението му, КП за ПТП с пострадали, показанията на свидетелите Н. В.- медицинска сестра и М.И.- актосъставител.Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, доколкото същите кореспондират с писмения доказателствен материал.Изключение в тази връзка следва да се направи относно твърденията на св.И., че разпознал мотоциклета и водача на предоставен от гражданин запис на ПТП.По делото не са приложени веществени доказателства, надлежно събрани, от които да се установяват твърдяните факти, а същевременно така заявеното при разпита в открито съдебно заседание противоречи с отразеното в докладна записка по делото, където полицейският служител изрично е посочил, че при оглед на установените в дома на пострадалия превозни средства, следи от настъпило произшествие и щети не били забелязани.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и основателна.

От формална страна актът за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити. Същевременно съдът намира, че съставеният акт не е обоснован и е довел до постановяване на незаконосъобразно наказателно постановление.

Още при първоначално извършената проверка от полицейските служители са 2 възникнали редица спорни обстоятелства, които не са установени от наказващия орган.Така не е установено кога е възникнало произшествие, кои са участниците, управлявал ли е жалбоподателят МПС /доколкото по свидетелства на актосъставителя лицето е твърдяло, че е паднало от тротинетка/, ако е установен като водач- на база на какви свидетелства, имал ли е жалб.обективна възможност да даде проба за употреба на алкохол, имал ли е субективна възможност да възприема правилно случващото се /предвид естеството на нараняванията му/.Всички тези неизяснени въпроси, имащи характер на спорни обстоятелства сочат на неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН, което се явява съществено процесуално нарушение.

По същество, извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин.

Съдът намира, че събраните доказателства не сочат безспорно жалбоподателят да има качеството на водач на МПСпо смисъла на §6 т.27 от ДР на ЗДвП, доколкото не е несъмнено установено, че именно той е управлявал превозно средство.Тук следва да се посочи, че в настоящото производство дори не е установено безспорно, какво моторно превозно средство е управлявал М., с което да е причинил ПТП, по повод на което да е отказал да изпълни задълженията си като водач да бъде тестван за употреба на алкохол.От изготвената докладна записка се установява, че установените при дома му ППС- АТВ и кросов мотоциклет, не са били със следи от транспортни произшествия.В същото време, самото лице е заявяло пред полицейските служители друг механизъм на причиняване на уврежданията си- управление на тротинетка. Всички тези фактически обстоятелства е следвало да бъдат прецизно установени от наказващия орган, който се явява първа инстанция по същество.

Основателни са възраженията на пълномощника и досежно доказаността на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП от гледна точка на обективната и субективна страна.На първо място, очевидно от представената медицинска документация и разпита на св.В., пострадалият е бил в такова състояние- с рани по лицето и тялото, което не е позволявало тестването му с техническо средство. В същото време, както св.В., така и св.И. твърдят, че и поведението му било повлияно от нараняванията и употребено количество алкохол.И ако евентуалната употреба на алкохол не може да бъде определена като извинителна причина от субективен характер по повод на отказ да бъде направена кръвна проба, то общото физическо състояние не сочи категорично М. да е бил в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата.Съществуващите в този аспект съмнения не могат да бъдат тълкувани във вреда на нарушителя, но те разколебават обосноваността на изводите за осъществено от обективна и субективна страна нарушение.

Основателно е възражението на пълномощника за недоказаност на административното нарушение и поради факта, че тестването за употреба на алкохол не е направено непосредствено след твърдяното произшествие.Фактически обстоятелствата на произшествието не са установени по безспорен начин- час, място, участници, и поради това единствено с предположения може да се заключи, колко време след като е пострадал М. е бил намерен, установен и поканен да бъде тестван за алкохол като водач.

По изложените съображения съдът намира обжалваното постановление за необосновано 3 и незаконосъобразно, и подлежащо на отмяна изцяло.

В производството от страна на жалбоподателя са претендирани разноски- 500 лева за адвокатски хонорар.Съдът като съобрази хода на делото, обстоятелството, че са проведени две съдебни заседания със събиране на доказателства, намира, че възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. Изплатеният хонорар кореспондира и с регламента на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, поради което искането за присъждане на сумата, на основание чл.63 д от ЗАНН, следва да бъде уважено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 1085- 003338 от 18.10.2024 г. на Началник група ОДМВР Русе Сектор ПП, с което на Д. С. М. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Хаджикостов“ № 5, вх.3, ет.1, ап.1, за нарушение по чл174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да се управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Д. С. М. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“М.Хаджикостов“ № 5, вх.3, ет.1, ап.1, сумата от 500 /петстотин/ лева за направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4