Присъда № 101 от 27.06.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 101/27.06.2022 г. по НОХД № 3738/2020 г. по описа на Районен съд - Б., LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Б. против подсъдимия Д. П. Д. , ЕГН **********, с обвинение за това, че в неустановен период на 2014 г. до 29.01.2015 г., в Р. К. и в гр. Б., Р. Б., с цел да набави за себе си и за представляваното от него юридическо лице, упоменато по - долу, имотна облага, възбудил и поддържал у Х. Н. , канадски гражданин, роден на ... г., в гр. Б., Л., заблуждение, че след закупуването чрез „познати“ лица от централата на „К. Т.“ в гр. П., Р. Б., на 960 мастербокса цигари „Корсери Кинг“ с единична стойност на мастербокс 118 щатски долара или на обща стойност 113 280 щатски долара и тяхното транспортиране на пристанище в гр. Б., Ч. г., чрез представляваната от него фирма „О. е. з. е. и.“ /О. L. E. I./, със седалище и адрес на управление в С., У. D. 19801 1220 Н. М. С. ап. 806 У., за което му представил и проформа фактура № 1109/12.12.2014 г., ще му достави същите в Р. К. на името на вписаното във фактурата като получател, представлявано от Н. дружество „В. с.“ /“W. S.“ LTD/, c адрес на управление: в гр. Л., Р. К., „..., за което е нужен авансов банков превод от 25 085 щатски долара, по банкова сметка IBAN ..., регистрирана на името на „О. Е. З. Е. и.“, получен във финансов център в гр. Б., Р. Б., офис „Б.“ на „Т. б. Д” АД, причинил на Н. имотна вреда в големи размери на стойност 25 085 щатски долара, равняващи се към 29.01.2015 г., по курс на деня за долар 1.72853 лев, на сумата от 43 360 лв. - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 1 от НПК подсъдимият и неговият защитник дадоха съгласие да не се провежда разпит на вещите лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните експертни заключения от досъдебното производство. Одобреното от съда по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК съгласие обхваща вещите лица Д. Т., по оценъчната експертиза, и К. К. по почерковата експертиза.

Пред съда непосредствено бяха разпитани свидетелите Я. М., Б. К. и Д. С., както и подсъдимият Д. Д..

Подсъдимият Д. депозира обяснения, в които заяви, че не е извършил престъплението в което е обвинен и че в никакъв случай това не е било умишлена злоупотреба от негова страна. По повод на техните отношения издал запис на заповед в полза на св. Н., тъй като сделката не се осъществила дълго време. Нямал достъп до сметките си, но при разговори със св. Н. му заявил, че ще направи всичко възможно да му върне парите. Виждали са се няколко пъти след издаване на записа на заповед, познавали се от много години и никога до сега не са имали проблеми. Подсъдимият посочва, че никога не се е опитвал да заблуди или измами св. Н., но по независещи от подсъдимия причини сделката не се осъществила. Фирмата О. имала средства, но били предмет на други сделки и ако парите били използвани за погасяване на задължението към св. Н., то щял да ощети други хора.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Акцентира върху показанията на св. Н. и св. М., като не следвало да се кредитират обясненията на подсъдимия Д., че имал намерение да възстанови сумата. Следвало да се отчетат показанията и на представителя на фирмата - св. Б. К., който посочил, че не са имали подобни практики и че не познава св. Н. и подс. Д.. Последният изначално нямал намерение да се задължава по въпросната сделка и техните отношения не можело да се квалифицират като гражданскоправни. Прави се искане за осъждане на подсъдимия, като при определяне на наказанието следвало да се вземе предвид голямата сума и да му се наложи наказание към минимума. Ако се приеме, че подсъдимият е 1 реабилитиран да се наложи наказание от 2 години лишаване от свобода с 4 години изпитателен срок, а ако не е реабилитиран да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия посочва, че действително в случая има една огромна липса на парични средства, която е преминала от св. Н. към подсъдимия по повод на техните отношения за закупуването на цигари и доставката им в друга държава. От доказателствата се установявало едно неизпълнение на гражданска сделка, като тук липсвала специалната цел - че няма да изпълни изначално договореното, като получава парите за да измами другия. Застъпва се, че подсъдимият и св. Н. са имали дългогодишни отношения като познати и бизнес партньори. От показанията на свидетеля Б. К. се установявало, че търговският екип бил между 8-10 човека, и с кого точно е разговарял подсъдимият свидетелят няма информация, като всеки служител от неговия екип водел преговори.

Подсъдимият е имал желание да възстанови сумата, но не е могъл да изпълни задължението си, като в случая била издадена запис на заповед. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият също моли за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. П. Д. е роден на ... г., в гр. Б., обл. Р., с адрес в гр. Б., ж.к. ... , български гражданин, с висше образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д. П. Д. и св. Х. Н. се познавали от много години - от 1992 г. - 1993 г.

Свидетелят Н. се занимавал с търговия на цигари и бил представител на „Б. А. Т.“ в Б. През 1998 г. свидетелят Н. напуснал страната ни и се установил да живее в Р. К., като преустановил контактите си с подсъдимия Д. за дълъг период от време. През 2008 - 2009 г. се срещнали в Л.. През 2012 г. или 2013 г. подсъдимият Д.Д. и св. Н. се срещнали отново в К. В неустановен период през 2014 г. св. Н. се свързал по телефона с подс. Д. и му обяснил, че възнамерява да купува цигари с марката „Кинг“ и „Корсер“, тъй като бил намерил пазар за тях, като имал приятел, който пребивавал в Ч. г. и про явявал интерес към марките „Кинг“ и „Корсер“ от българския пазар. Посочените марки цигари се произвеждали във фабриката на „К. Т.“ в гр. П.. Свидетелят Н. поискал от подс. Д. да му закупи цигари и да му ги продаде в Ч. г., а той от своя страна на приятеля си. Подсъдимият Д. се съгласил да му съдейства за закупуването на цигари от гр. П. и след това да ги транспортира до гр. Б. в Ч. г..

Подсъдимият Д. оформил и изпратил на св. Н. Фактура № 1109/12.12.2014 г. за цигари с марката „THE KING“ 960 мастербокса на цена по 118 щ.д., на обща стойност 113 280 щ.д., в която посочил банковата сметка (IBAN BG 68 DEMI 9240 1100 0811 84) на фирмата си “О. е. з. е. и.“, С.. На 29.01.2015 г., по сметка на „О. Е. З. Е. и.“, подсъдимият Д. получил от св. Н. сумата от 25 085 щатски долара, в гр. Б., „Т. б. Д” АД. След получаване на парите, същите били изтеглени в брой от подсъдимия Д.. Той обаче не можал да реализира покупката и транспортирането на цигарите, въпреки водените преговори с представители на производителя, дистрибутора и превозвача. Поради което свидетелят Н. си потърсил парите и се свързал за съдействие с адв. Я. М. от БАК, на когото споделил, че не може да се свърже с подсъдимия по телефона, като същият не му бил отговарял. Свидетелят М. се свързал с подсъдимия в края на месец април 2015 г., като същият го уверил, че ще върне сумата до няколко дни. Сумата обаче не била върната от подсъдимия и той престанал да отговаря и на телефоните обаждания на св. М.. На 11.08.2015 г. подсъдимият, в качеството си на управител на „Орион ел зет ентърпрайзис“, издал в полза на св. Н. запис на заповед за сумата от 25000 щ.д., която заповед била предадена на св. Н..

От изготвената на ДП оценъчна експертиза /л. 11 от т. 4 от ДП/ се установ ява, че 2 левовата равностойност към 29.01.2015 г. на 25085 щатски долара е 43360.18 лева.

От изготвената на ДП почеркова експертиза /л. 76 - 82 от т. 4 от ДП/ се установява, че копието на подпис в графа “SELLER”, от копие на документ с наименование “P. I. ” peг. № 1109 от 12.12.2014 г. вероятно е копие на подпис, положен от Д.Д. ; подписите за „Наредител“ и „Получил сумата“ върху 4 броя „теглене на каса“, предоставени от „Т. б. Д” клон Б. с № 45693604/29.01.2015 г. за 21900 щ.д.(24), 45687177/29.01.2015 г. за 2000 щ.д.

(27), 46527160/20.02.2015 г. за 550 щ.д. (28), 46346540/16.02.2015 г. за 500 щ.д. (29), и 1 брой „Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП от 29.01.2015 г. за 21900 щ.д. (25), са положени от Д.Д. /л. 76-82 от том 4 от ДП/.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: от показанията на св. Я. М.

/л. 217-219 от делото/, Б. К. /л. 219-221 от делото/, Д. С. /л. 221-222 от делото/, Х. Н. /л. 284285 от т. 1 от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 10 от НПК/, както и от обясненията на подсъдимия Д. /л. 272-273, л. 421 от делото/; от писмените доказателства - справка за съдимост /л. 27 от делото/, бюлетини за съдимост /л. 57-62 от делото/, препис от изпълнително дело 210003208/2010 г. на ТД на НАП-Б. /л. 163-191 от делото/, запис на заповед /л. 270-271 от делото/, проформа фактура /л. 18 от т. 1 от ДП/, писмо, образци от подписа, искане за откриване на сметка, договори за разплащателна сметка, декларациясъгласие, копие на лична карта, удостоверение за регистрация, решение, за явление за регистрация за ел.банкиране /л. 22-65 от т. 1 от ДП/, писмо и приложени към него банкови документи /л. 70-77 от т. 1 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 105 от т. 1 от ДП/, документи на л. 123 - 133 от т. 1 от ДП, писмо /л. 373 от делото/, документи /л. 16 - 72, л. 7780, л. 82-83, л. 85-86, л. 93-100, л. 102-105, л. 112, л. 137-142, л. 144-154, л. 163-166, л. 169188, л. 237-238, л. 240-245, л. 247-248, л. 266-273, л. 285, л. 296 от т. 2 от ДП/, документи /л.

51, л. 66-70, л. 81-94, л. 97-104 от т. 3 от ДП/, документи /л. 20-29, л. 35-45 от т. 4 от ДП/, документи /л. 3-4, л. 27-32, л. 38-40, л. 50-55 от т. 5 от ДП/; както и от експертизите по делото, прочетени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 от НПК - оценъчна /л. 11 от т. 4 от ДП/ и почеркова /л. 76 - 82 от т. 4 от ДП/.

При анализа на доказателствения материал съдът намира да отбележи следното:

О т показанията на св. М. и св. Н. се установява, че действително между св. Н. и подсъдимия е имало договорка, подсъдимият да осигури цигарите и да ги достави в Ч. г.. За целта св. Наеми превел по посочената от подсъдимия банкова сметка аванс от 25 085 щатски долара. След което обаче имало проблем със сделката за цигарите, като подсъдимият така и не ги доставил. Това се потвърждава и от подсъдимия, като самият той не отрича тези обстоятелства. Видно от обясненията му обаче поради неосъществяване на сделката и изминалият период от време подсъдимият съставил запис на заповед за сумата от 25 хиляди долара и го предоставил на св. Н., като за себе си запазил копие на документа. Поводът да бъде издаден запис на заповед бил, че подсъдимият нямал достъп до сметките на фирмата си, въпреки, че имал средства по тях. Нещо повече, издаденият запис бил преведен и на английски език, за да може св. Н. да разбере за какво става въпрос.

От показанията на св. К. се установи, че не познава подсъдимия, но това от своя страна не изключва тезата на подс. Д., че по повод на въпросната сделка е търсил контакт с „К. Т.“ в гр. П.. На първо място е възможно св. К. да няма спомен за събитията, предвид изминалия период от време и множеството контакти, които е имал по повод дейността на дружеството, което е представлявал. От друга страна, стана ясно, че дружеството „К. Т.“ е имало търговски отдел, включващ около 10 оперативни търговци, които сключвали сделките и отговаряли за различни региони по света, и действително е възможно запитванията и преговорите за закупуване на цигари да се водят с някои от тези служители, без да има знание от изпълнителния директор, тъй като в крайна сметка не се е стигнало и до реално 3 закупуване на цигари. В потвърждение на това е и обстоятелството, че действително, видно от писмото и приложените към него договор и приложение 1 на л. 34-45 от т. 4 от ДП, считано от юли 2013 г., търговското дружество „КТ И.“ /К. Т. И., К. Т. ЕАД/ е било в договорни отношения с дружеството “H. C. I.”, и са реализирали продажби на цигари, включително и с марките „THE KING“ и „СORSET“, в Ч. г., с доставка в град Б.. Които факти се потвърждават и от обясненията на подсъдимия, за възможна доставка на цигарите от гр. П., Б., до гр. Б., Ч. г., с участието на двете дружества.