Акт от 29.07.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

29.07.2019 г. номер .................. град

ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд на 5 юли

Тринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР

ДИМИТРОВ

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1311 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Г.Т.С., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 720 от 07.06.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което на основание 275, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на Г.Т.С. е наложил глоба, в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл.257, ал. 1, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от Закона за горите, във р. с чл. 108, ал. 3, от същия закон, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територия и във вр. с чл. 24, ал. 6 от същата наредба, за това, че на неустановена дата в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г. включително, в имот частна собственост с кадастрален № ***, отдел ***, подотдел ***, землище гр. ***, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № ***/14.07.2018 г., за имот с кадастрален № ***, отдел ***, подотдел ***, землище гр. ***, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от

Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Г.Т.С., в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.

Излагат се доводи от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител адв. А.М., за неправилна оценка на фактическите обстоятелства по случая, както и за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателната процедура. Въз основа на това жалбоподателят и процесуалният му представител адв. М., молят наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на жалбоподателя да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Адв. А.М. *** поддържа в хода на съдебните прения тезата за незаконосъобразност, като излага и доводи за липса на умисъл у жалбоподателя за извършване на административното нарушение.

Ответната страна по жалбата РДГ – Ловеч редовно и своевременно призована, се представлява от Ц.Й., който изразява становище, че НП следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Съдът счита, с оглед доказателствата по делото, че вменените нарушения на жалбоподателя не се доказаха по категоричен и несъмнен начин.

Тежестта на доказване в административно-наказателното производство е на административно-наказващият орган.

В случая този орган прояви бездействие и не положи усилия да докаже в хода на съдебното производство, че действително жалбоподателят е извършил нарушенията описани в наказателното постановление. Наказващият орган в случая се базира само на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Както НП, така и АУАН, не са доказателствени средства.

Актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила и отразените в тях нарушения не се считат за доказани.

Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи извършени ли са описаните нарушения в НП от жалбоподателя или не и обстоятелствата, при които са извършени.

На първо място, наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Съдът напълно споделя направеното в жалбата възражение за допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и наказателното постановление, изразяващо се в липса на посочена дата на извършване на нарушението.

В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съгласно която актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа датата на извършване на нарушението.

Идентична е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която датата на извършване на нарушението следва да фигурира и в наказателното постановление.

В АУАН като дата на извършване на нарушението е посочено изрично, че на неустановена дата в периода 17.07.2018 г. - 30.07.2018 г.

От така написаното в АУАН-а и НП-то, съдът не може да установи кога е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

Тъй като в случая се касае за нарушение, което е извършено чрез бездействие, в тежест на административно наказващия орган беше да докаже, че във всеки един момент от този период нарушението е извършвано !!!

Такива доказателства в случая не са ангажирани.

Няма никакви данни на коя дата не е изпълнил задължението си да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в посочения по-горе период, така че да е възможно да се прецени налице ли е била за наказаното лице обективна възможност на тази дата изобщо да изпълнява задълженията си.

По делото остана неизяснено въз основа на какви конкретни доказателства наказващият орган е приел, че посоченото в НП-то нарушение е допуснато именно от жалбоподателя.

Съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - непълно и неясно описание на деянието в АУАН и в НП, което нарушава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, тъй като този пропуск засяга съществени елементи от обективната страна на административното нарушение.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават процеса и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 във връзка с чл.

12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП следва ясно и недвусмислено да са описани всички фактически обстоятелства, съдържащи белезите на административно нарушение. Това гарантира възможността лицето, чиято отговорност се ангажира, да може да упражни правото си на защита в пълна степен, знаейки срещу какво обвинение се защитава.

В конкретният случай липсва описание на нарушението с неговите белези и свойства, не са посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл.42 т.5 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН относно реквизитите на акта и постановлението, същите трябва да съдържат и законните разпоредби, които са били нарушени. Приетите за нарушени законни разпоредби трябва да са посочени конкретно, точно и ясно, доколкото противното в твърде сериозна степен застрашава правото на защита на санкционираното лице.

Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с издаването на АУАН и НП и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по конкретно на правото на защита.

С тези две разпоредби е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по административно-наказателни дела.

Констатираните процесуални нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност

Жалбоподателят е санкциониран за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задълженията си да следи за наличието на документи за достъп в следствие на което в имота е допуснал лицето ***да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018 г-30.07.2018 г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ.

Съгласно §1, т. 19 от ДР на ЗГ горскостопански дейности са тези свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми.

В конкретният случай не става ясно за каква точно горскостопанска дейност става въпрос.

В случай, че се има предвид добив на дървесина по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗГ добива на дървесина е сеч и извоз на дървесина до временен склад.

В конкретният случай не е посочена каквато и да било конкретна горскостопанска дейност, нито се твърди сеч на дървесина, нито пък е описан маршрут на движение на превозното средство, с което ще се извозва тази дървесина, за да е съществувало задължение на жалбоподателя да следи за съответното разрешително.

Не става ясно и защо е прието, че жалбоподателят е извършил нарушението на неустановена дата в периода 17.07.2018 г- - 30.07.2018 г..

За така посочения период в АУАН-а и НП-то /на неустановена дата в периода 17.07.2018 г- - 30.07.2018 г./ може само да се гадае.

Въпреки така констатираното нарушение обжалваното НП следва да се отмени, тъй като както в АУАН, така и в НП е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.108, ал.3 от ЗГ.

Текстът на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ предвижда налагане на наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Видно е, че цитираният текст представлява санкционна норма, като същият следва да намери приложение само, ако съответните текстове на ЗГ не предвиждат други задължения за съответните адресати и по-конкретно за лицата, които имат качество по чл.108, ал.2 от ЗГ.

Тази норма освен това се явява и бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които посочените лица носят административно-наказателна отговорност, поради което, за да бъде санкционирано лицето на това основание е необходимо да се посочи конкретната правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.