Решение № 278 от 16.12.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Свиленград, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100746 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от З. Г. Н., с която са предявени срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва:

1/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК - за обявяване по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между него и ищеца Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., е нищожен, поради противоречието му със закона и в частност – с императивни разпоредби на ЗПК;

2/. Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, предл. 2 и предл. 4 от ЗЗД за обявяване по отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от ****** г., е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави;

3/. Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да върне на ищеца сумата 1082,82 лева, като платена без основание по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на искова молба – 15.08.2025 г. до окончателно й заплащане.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. между З. Г. Н. (кредитополучател) и ответника „Кредисимо“ ЕАД (кредитор) бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, с който бил договорен кредит в размер на 1500,00 лв., със задължение за връщането му в срок от 12 месеца, на 12 погасителни вноски, съгласно погасителен план по т.10 от договора, при лихвен процент - 30% и годишен процент на разходите (ГПР) – 34,93 %.

Със сключването на този договор било рефинансирано предходно задължение на кредитополучателя към кредитора за кредит. След приспадане от заемната сума от 1500,00 лв. на сумата за рефинансиране, равняваща се на 937,89 лв., ищцата реално усвоила сумата 562,11 лв.

В чл. 4 от договора за кредит били предвидени възможност за приоритетно разглеждане на искането за кредит и одобряването му, ако по заявление на кредитополучателя се представило обезпечение на кредита. Кредитополучателят се задължавал, в случай, че бил посочил в заявлението, да предостави на “Кредисимо” едно от 1 следните обезпечения: 1/. Банкова гаранция, в 10-дневен срок от датата на подаване на заявлението; 2/. Да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо” дружествопоръчител, в срок от 48 часа от датата на подаване на заявлението.

С оглед посочената клауза на от договора за кредит (чл. 4), за обезпечаване на кредита, на същата дата - ****** г., ищцата (потребител) сключила с ответника на „Ай Тръст“ ЕООД (поръчител) Договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който да отговаря пред последния солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит. В чл.8 от договора било уговорено възнаграждение за поръчителя “Ай Тръст” ЕООД в размер на 1357,04 лв. (Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство), платимо на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план, т.е. на падежните дати на вноските по договора за кредит.

Към датата на подаване на исковата молба в съда (15.08.2025 г.) ищцата била погасила задълженията си по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Общият размер на платеното от ищцата се равнявал на 2582,82 лв., от които 1209,00 лв. – платени ефективно и 1378,82 лв. – посредством финансирането.

Ищцата счита, че процесния договор за кредит бил нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила: чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, вр. чл. 19 от ЗПК.

В договора, кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, не бил посочен и лихвен процент на ден. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. Освен това, при изчисляването на годишния процент на разходите не били включени застрахователната премия и дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант. С тези си действия кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.

Клаузата на чл. 4 от договора за кредит била нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представляваща скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит. Клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит била и неравноправна.

Ищцата счита, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство също бил нищожен - на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В настоящия случай, за кредит в размер на 1500,00 лв., от кредитополучателя се изисквало да заплаща възнаграждение за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 1357,04 лв. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя.

Ищцата твърди, че в случая т.нар. „чиста стойност на кредита“ възлизала на 1500,00 лв., тя била погасила сума в размер на 2582,82 лв. Затова счита, че ответникът е получил без основание разликата, равняваща се на сумата 1082,82 лв., поради което дължал връщането й на ищцата.

Ищцата цитира многобройна съдебна практика и позовавайки се на нея моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ,,Кредисимо‘‘ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че исковете за прогласяване на нищожността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство са недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото задълженията на ищцата по тези договори били погасени от нея чрез плащане. Оспорва предявените искове и като 2 неоснователни.

Ответникът не спори, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ******/****** г. Посочва, че съгласно уговореното в него общият размер на дължимите по кредита суми, при точно спазване на погасителния план, възлизали на 1861,54 лв., от които 1587,66 лв. – главница и 273,88 лв. – договорна лихва.

Не спори, че главницата по договора за кредит била изцяло усвоена от ищцата.

Уточнява, че сумата 562,11 лв. била усвоена от ищцата чрез превод по нейна банкова сметка, сумата 937,89 лв. била усвоена от ищцата за погасяване на нейно задължения по предходен договор за кредит, сключен между страните, а сумата 87,66 лв. била усвоена от ищцата за заплащане на дължима от нея към трето лице застрахователна премия.

Оспорва, че по сметка на ответника била постъпила сумата от 1082,82 лв., с която да са били погасени задължения по договора за кредит, различни от главница. Оспорва, че по договора за кредит ищцата дължала застрахователна премия. Сумата 87,66 лв., платена за погасяване на застрахователната премия, в отношенията на страните представлявала главница, тъй като кредитополучателят я бил усвоил, като с отпуснатите му средства от негово име, за негова сметка и по негово нареждане било погасено негово задължение към застраховател.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, относно начина на формиране на ГПР по кредита. Посочва, че единственият разход по смисъла на чл.19 ЗПК, който бил включен в ГПР, бил договорната лихва.

Ответникът оспорва също, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия, кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита, така че кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта. Дори и кредитоискателят да бил заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргyмент в подкрепа на твърдението, че предоставянето на поръчител не било задължително условие за отпускане на кредита. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР, поради което и нямало нарушение на чл. 19 от 3ПК.

Ответникът оспорва също, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в електронен формат в системата на "Кредисимо" ЕАД на https://credissimo.bg/ (сайта). Кредитоискателят попълвал свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период), както и избирал свободно и по свое желание допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се генерирала кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др.), които били предоставяни на клиента на посочения от него адрес на електронна поща и като pdf документи в сайта, достъпни чрез активни връзка. Следвало стъпка, в която кредитоискателят подписвал договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона "Вземи парите сега". Едва след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай, че клиентът бил избрал да предостави обезпечение в полза на "Кредисимо" ЕАД, същият се препращал към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминавало към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в среда, над която ответникът "Кредисимо" ЕАД нямал контрол, нито имал достъп, като "Ай Тръст" ЕООД и клиентът уговаряли условията по него (в това число и размера на дължимото възнаграждение), в момент, когато договорът за кредит вече бил подписан и неговите 3 параметри (в това число и ГПР) били договорени и не можело да бъдат променяни.

Действително „Кредисимо“ ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но „Кредисимо“ ЕАД нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямал данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ,,Ай Тръст" ЕООД, бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общите разходи по кредита.

Относно процесния договор за предоставяне на поръчителство, ответникът посочва, че дори и да се приемело, че същият е нищожен (което изрично оспорва), на основанията, изложени в исковата молба, то това щяло да доведе единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл, вземането на "Кредисимо" ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и предявените срещу дружеството искове следвало да бъдат отхвърлени.