Решение № 5374 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5374 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100110081 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. П., с която са предявени искове срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 20 451,68 евро (40 000 лЕ.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 741,37 евро (1 450 лЕ.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.05.2023 г., осъществено от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 09.05.2023 г., около 18:15 ч. в гр. Нови Искър, се е движил с велосипед по ул. „Искърско дефиле“, с посока от ул. „Мальовица“ към ул. „Зорница“, когато на кръстовището с ул. „Чавдар Войвода“, л.а.

Тойота Ярис, с peг. № ********, управляван от Е. Н. П., завивайки надясно, отнема предимството му и го блъска. Съставен е констативен протокол за ПТП, образувано е досъдебно производство. Ищецът е приет за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където е установено закрито счупване на бедрена кост. Извършена е операция, при която е поставена вътрешна фиксация, за която ищецът заплатил 1 450 лЕ.. Вследствие на травматичните увреждаН., ищецът имал нужда от чужда помощ. Изпитвал затруднение при изправяне от леглото, страдал от безсъние, умора и отпадналост. Преди ПТП ищецът бил активен и зает човек, а след инцидента станал унил и тревожен. Възпрепятстван е да работи, което се отразило и на доходите му. Твърди, че към датата на ПТП за увреждащия лек автомобил е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ при ответника. Сочи, че на 22.01.2024 г. предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение, но ответникът не е изплатил такова.

Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 40 000 лЕ., както и имуществени в размер на 1 450 лЕ.. Претендира законна лихва върху главниците, считано от 22.01.2024 г.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП. Оспорва описаН. в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Оспорва и настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, като оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносН. резултат от страна на ищеца, като твърди, че не е проявил нужната грижа и внимание, като е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП. Оспорва да е осъществен деликт от страна на водача на лек автомобил Тойота Ярис. Оспорва началната дата на акцесорната претенция. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ :

Установява се от ангажираните писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-256 от 09.05.2023 г. /лист 7 от делото/ и заключението на автотехническата експертиза, както и на допълнителната автотехническа експертиза, приети по делото, следН. механизъм на деяние, а именно: на 09.05.2023 г. около 18:15 часа на територията на гр. Нови Искър в светлата част на денонощието и при ясно и сухо време е настъпило ПТП между ищеца, движещ се с велосипед, оборудван с двигател с вътрешно горене и лек автомобил марка Тойота, модел Ярис с рег.

№ ********. Водачът на МПС е установен като Е. Н. П. /лист 9 от делото/.

ПТП-то е настъпило на кръстовището на улиците „Искърско дефиле“ и „Чавдар войвода“. ПроцесН.т лек автомобил се е движел по посока на движение в дясната лента по ул. „Искърско дефиле“ към ул. „Зорница“ със скорост от 33 км/ч. В същото време пред процесН. автомобил в дясната част на пътната лента се е придвижвал процесН.т велосипедист със скорост от 21 км/ч. Лекият автомобил е подминал велосипедиста и непосредствено след това при достигане на кръстовището с ул. „Чавдар войвода“, намалил скоростта до 15 км/ч и предприел маневра „завой надясно“. В този момент разстоянието между автомобила и велосипеда е около 3,1 м. При предприетата маневра, велосипедистът, който се движил в дясната част на лентата, се ударил в задН. десен калник на автомобил. Не се установява спирачен път на велосипеда. В резултат на удара, велосипедистът загубил 2 контрол над управлението на велосипеда и паднал на земята. При изготвяне на техническата експертиза вещото лице е използвало събрани в досъдебното производство по случая и представени по делото видеозаписи от монтирани в района на ПТП видеокамери, които са заснели движението на участниците в ПТП непосредствено преди и след ПТП. Видеоклипът е обработен с професионален видеоредактор, чрез който може да се наблюдава всеки един кадър от видеоклипа, като предоставеН.т клип в с 10 кадъра за секунда.

Скоростта на движение на участниците в произшествието - л.а. „Тойота“ и велосипед вещото лице е определило по обективен начин - от кадрите, извадени от представеН. видеоклип в настоящето дело. Въз основа на изложеното експертът приема, че Причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил „Тойота“ със системите за управление на автомобила, който е предприел изпълнение на маневра „десен завой“ в момент, в който от дясната му страна се е движил велосипеда, навлизайки в опасната му зона за спиране. Ударът за водача на велосипеда е бил непредотвратим - когато водачът на велосипеда е имал техническа възможност да забележи автомобила „Тойота“, застигащ го от задната му страна, от техническа гледна точка автомобилът не е представлявал опасност за него. Водачът на велосипеда е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост 7,4 км/ч или по - ниска.

От изложеното съдът приема, че е налице противоправно деяние, извършено от водача на лекия автомобил Е. Н. П., изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно при извършване на маневра „завой надясно“, водачът на лекия автомобил не е съобразил пътните условията и останалите участници в движението – тяхното разположение, посока и скорост, като е създал реална опасност, и в резултат е причинил процесното ПТП.

От представените медицински документи, заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показаН. на В.В. Г., които съдът кредитира като обективни и достоверни се установява, че в резултат на ПТПто ищецът е получил увреждане - счупване на горН. край на ляв фемур (бедрена кост), закрито и е претърпял болки и страдаН. с висок интензитет.

След ПТП-то пострадалият е откаран и регистриран в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Направени са изследваН. и е предписано оперативно лечение. Ищецът е бил обездвижен на легло. На 11.05.2023 г. е проведено оперативното лечение. Извършено е открито наместване на счупването на бедрената кост и фиксация с метален вътрекостен пирон и винтове. В резултат на операцията е проведено лечение с венозни системи, включващи влИ.е на инсулин, обезболяващи, противосъсирващи и успокояващи лекарства.

Ищецът е изписан на 15.05.2023 г., с предписание да продължи лечение в домашни условия. ВъзстановителН.т процес е продължил към 6 месеца.

Ищецът е претърпял болки и страдаН. с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което 3 интензитетът на болкитe е намалявал постепенно за около 3 месеца. В този период ищецът е бил трудно подвижен. Прекарвал е времето на легло, като се е нуждаел от чужда помощ, за да обслужва битовите си потребности.

Получавал е съдействие от свидетелката Г.. Движел се първоначално с проходилка, а след това с патерици. Вещото лице установява, че с оглед възрастта на лицето и вида на травмата, пълно възстановяване не е възможно.

ДвижеН.та на лявата тазобедрена става са трайно намалени с 18 %. Ищецът получава дискомфорт при влошени метеорологични условия и не е възможно да стои продължителни часове в изправено положение. Това е довело и до прекратяване на трудовото правоотношение, при което работата се е осъществявала приоритетно в изправено положение. В резултата на инцидента ищецът е променил социалното си поведение с околните. Станал е унил, затворен и необщителен. Отказва помощ от другите при нужда. Страхува се да кара отново колело. Установява се, че в резултат на инцидента е бил в отпуск по болест 165 календарни дни, след което е преустановил трудовото си правоотношение. Към днешна дата не полага труд по трудово или друго правоотношение.

Установява се още от фактура № ********** от 12.05.2023 г., че за проведеното болнично лечение ищецът е заплатил разходи в размер на 741,37 евро (1 450 лЕ.) /лист 13 от делото/. Съгласно медицинската експертиза разходът е бил необходим и е направен във връзка с лечение на получените при процесното ПТП травматични увреди.

По изложените съображеН. съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на лекия автомобил марка Тойота, модел Ярис с рег. № ********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, а именно несъобразяване на пътните условия, при предприемане на маневра „завой надясно“. От представените медицински документи, фактура, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показаН.та на свидетеля Г. се установи причинната връзка между произшествието и получените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Е. Н. П. при управление на процесН. лек автомобил.

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП.

По изложените съображеН. в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по лечени, и за неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и страдаН..

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди, 4 следва съда да съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Критерият на справедливостта не е субективна категория, а се измерва в доказани по делото обективни факти, които са годни да причинят физически и психически болки и страдаН. – броя и вида на увреждаН.та; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия, наличие или липса на пълно възстановяване. Установява се от показаН.та на свидетеля Г., че ищецът е бил в шок след настъпването на ПТП-то. След изписването от болницата, същият е бил обездвижен в продължение на седмици и не е имал възможността да се обслужва сам и да се придвижва. Полагани са грижи от първа необходимост за него, вкл. обслужване на първични нужди. След оперативното лечение, ищецът се придвижвал с проходилка, а след това и с патерици.

ВъзстановителН.т процес е продължил 6 месеца. От експертизата на вещото лице, се установява, че травмата е от такова естествено, че пълно възстановяване не е възможно – намалението на движението е с 18% от нормата. Травмата е довела до лишаване на ищеца от работната позиция, която е заемал, поради невъзможността да я осъществява в изправено положение. Следва обаче да се отчете, че ищецът не е трудоустроен и не е налице установена намалена работоспособност. Относно психическите преживяваН. на лицето, се установява, че травмата е годна да породи болки и страдаН. с висок интензитет от момента на настъпване, така и в периода на възстановяване. Инцидентът е довел до промяна на социалното поведение на ищеца, изразяващо се в унилост и намаляване на социалН. контакт. Ето защо съдът намира, че обезщетението следва да се определи за сумата от 20 451,68 евро (40 000 лЕ.), колкото е претендираН.т размер на обезщетението.