Решение № 229 от 11.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Враца, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Вива Кредит”АД-София против НП № К003915/17.01.24 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.

В жалбата, поддържана и в депозирано допълнително писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при следните съображения:

Във връзка с изпълнение на план на КЗП по спазване на изискванията на ЗПКр., на 25.04.23 г. служители на КЗП-Враца между които и св.С.А., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис „Вива кредит“, находящ се в гр.Враца, ул.“Н.Войводов“№34.

По време на проверката са изискани и съответно представени два договора за потребителски кредит, сключени с потребители в офиса на дружеството. Първият договор е за паричен заем „Стандарт 14“ с №5922445 от 24.04.23 г. и вторият - с №5922685 от 24.04.23 г.

При проверката е установено, че според първия от горепосочените договори с №5922445/24.04.23 г., на потребителя е предоставена сума в размер на 2000.00 лв. за срок от 60 седмици, с погасителна носка от 125.81 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане на кредита и обща сума за погасяване от 3774.30 лв.

След последващ детайлен анализ на цялостното съдържание на процесния договор и приложенията към него, в частност на клаузите по чл.1, ал.2-4 от същия, проверяващите са приели, че при сключване на договора на 24.04.23 г., кредиторът е изискал заплащане на такса под формата на така наречената от него „допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем“ като действие, свързано с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил забраната по чл.10а, ал.2 ЗПКр.

Всички конттатации и резултати от въпросната проверка са подробно обективирани в нарочен констативен протокол за проверка от 25.04.23 г.

След приключване на проверката, срещу търговецът-настоящ жалбоподател е съставен АУАН №К-003915/19.07.23 г. за нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПКр.

От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

2

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- С.А.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както помежду си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- процесният договор за кредит с приложения, констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП.

Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание. Процесуални нарушения във връзка с формата и съдържанието на процесните АУАН и НП, в случая не се твърдят и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че кредиторът –настоящ жалбоподател, в стопанисван от него офис, находящ се в гр.Враца, ул.”Н.Войводов” №34, на 24.04.23 г. сключвайки процесния договор за паричен заем „Стандарт 14“ с №5922445 от същата дата, е нарушил забраната по чл.10а, ал.2 ЗПКр. като е изискал от потребителя заплащане на такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, под формата на така наречената „допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобранение на паричен заем“. За това си поведение дружеството следва да 3 понесе административно-наказателна отговорност, съгласно чл.45, ал.1 ЗПКр.

Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за липса на нарушение, обосновани с факта, че се касае до допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПКр., която клиентът сам и доброволно е решил да заплати:

Според чл.1, ал.3 от процесния договор „за извършената от кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лв.“, а според ал.4-„ с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски“.

Прочитът на клаузата на чл.1, ал.3 от договора налага разбирането, че кредиторът задължава длъжника по договора да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност, която е кредитно финансиране по занятие. Т.е дейностите по услугата на чл.1, ал.3 от договора за кредит, касаещи „експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ са такива, свързани с усвояването на кредита и са присъщи за дружеството-кредитор, доколкото преди да се отпусне съответния финансов ресурс, то по необходимост длъжникът/потребител следва да подаде заявка за кредитиране.

От друга страна, от горецитираната клауза на чл.1, ал.4 от договора, потвърдена и доразвита в чл.3, ал.1,т.1 и в приложения към договора погасителен план, е видно, че таксата за разглеждане на искането на потребителя се дължи от момента на сключване на договора, дължима е от деня на подписване на договора и представлява част от самия договор за кредит, доколкото погасяването й е включено като част от общо дължимите погасителни вноски по кредита, включващи главница, лихва и самата такса.

При това положение е очевидно, че таксата се дължи и за действия, свързани с управляването на кредита, което е и втората въможна форма на действие, забранено от разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПКр.

Съдът не възприема и възраженията на жалбоподателя за наличие на маловажен случай, налагащ приложение на чл.28 ЗАНН: Конкретно установеното нарушение е типичен, обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция същото е формално, а не резултатно и законът по начало 4 не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат.

Следва да се отчете и това, че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от кредитора, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите.

Следва да се отчете и че в случая е налице и втори, проверен договор за кредит с друг потребител, при който е констатирано идентично нарушение.

При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН и тази разпоредба правилно не е била приложена от наказващия орган.

При определяне вида и размера на следващото се наказание, АНО, съобразно чл.45, ал.1 ЗПКр. е наложил имуществена санкция в размер от 3000.00 лв. Тъй като този размер е в законовия минимум, то и не се налага последващо обсъждане относно законосъобразността на този размер на санкцията.

По разноските:

От страна на АНО се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Предвид изхода от делото и доколкото от насрещната страна няма надлежно противопоставено възражение за прекомерност, то и това искане следва да бъде уважено в пълния предявен размер.

При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-003915/17.01.24 г., издадено от Директора в РД за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Вива Кредит“АД-София, с ЕИК:207343548, за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

ОСЪЖДА “Вива Кредит“АД-София, с ЕИК:207343548 ДА ЗАПЛАТИ на КЗП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 5 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6