Присъда № 25 от 03.02.2022, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 25 о т 03.02.2022 год. по НЧХД № 1013 по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

Делото е образувано въз основа на тъжба на Б. Г. И. с ЕГН **********, чрез адв.М. П.,ВАК ,с която е повдигнато обвинение срещу

Т. Х. Я. от гр.Варна, *** за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл.144,ал.1 от НК.

С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди. Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.

В съдебно заседание частният тъжител по делото, чрез редовно упълномощения си повереник адв. М. П.,ВАК поддържа обвинението и иска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и му бъде наложено наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

Подс. Я., редовно уведомен се явява лично и с адв. Е. Ф., ВАК. В хода на производството дава обяснения.

Адв.Ф., ВАК,защитник на подсъдимия моли съда да оправдае подзащитния и, като намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че показанията на свидетелите са заинтересовани, тъй като са в трудови отношения с тъжителя. По отношение гражданския иск, намира, от една страна , че е завишен,а от друга, че следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Пострадалия И. и подс.Я. се познавали от квартала, в който живеели. В края на 2019 год., И. взел Я. да работи в строителната фирма, в която ръководел бригада, но тъй като Я. ходел на работа, след като е употребил алкохол, заяждал се с другите работници и не се справял с дадените му задачи, И. го освободил от работа. Това влошило отношенията между двамата.

На 12.04.2020 год. около 14.00 часа тъжителят Б. Г. И., заедно със свидетелите А. и Д. пиели бира пред хранителен магазин „ При Мишо” в кв.Трошево. Към тях се приближил подс.Я., който бил във видимо нетрезво състояние и започнал да отправя към И. закани, с думите : ” тук работа нямаш, заминавай си, откъдето си дошъл, ще ти счупя главата и ще те пребия”, „ няма да видиш апартамент, няма да видиш нищо”, „ ще ти навра дръжката на знамето в задника”. Отправените от Я. думи със заканителен характер притеснили И., който в следващите дни чувствал дискомфорт и тревожност, а когато посещавал посочения по-горе магазин бил изнервен и притеснен.

Пострадалия имал основание да приеме, че Я. може да осъществи заканите си, тъй като знаел, че след употреба на алкохол ставал конфликтен, още повече, че Я. бил посещавал домът му и знаел, че участва във възстановки на военни сражения.

И. подал жалба до РП Варна, въз основа на която било образувано ДП № 765/2020 год. по описа на 03 РУП Варна за извършено престъпление по чл.144,ал.3,вр. ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство била изготвена СПЕ, от чието заключение са установява, че случилото се на 12.04.2020 год. е възбудило у И. основателен страх.

С Постановление от 30.11.2020 год. РП Варна е спряла наказателното производство, като е приела, че деянието осъществено от Я. осъществява състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.144,ал.1 от НК.

В обясненията си подс.Я. твърди, че се е доверил на тъжителя И., който му обещал да му 1 помогне да започне работа във фирмата.Започнал работа след три дни, на втората седмица от работата, И. му дал пари на ръка, не бил подписал трудов договор, в края на месеца му дал заплатата разпокъсано – по 30 лв., по 50 лв.,започнал да го лъже за парите, казвал, че закъснявали, а черпел бригадата. Твърди, че скандала е станал, след като питал И. отново за дължимите му пари.След това напуснал фирмата. Твърди, че И. пуснал срещу него жалба в следствения отдел.

В хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетелите А. и Д., възприели развитието на процесния случай.

А. твърди, че на 12.04.2020 год. той, тъжителя и св.Д. се били събрали на бира пред магазина. Подсъдимия дошъл и без видими причини започнал да заплашва със саморазправа тъжителя, като му казал, че иска да го изсели от Варна, че не искал да го вижда повече там, че щял да го оправи и да му навре дръжката на знамето в задника. След това Я. си заминал, а И. видимо се притеснил, станало му неприятно. Твърди, че е присъствал и на друг инцидент, този път в дома на И., при който Я. „ скочил на бой”. Според свидетеля поведението на Я. се дължало на конфликти в работата с И..

От показанията на св.Д. се установява, че също е присъствал на инцидента. Заявява, че е чул Я. да отправя към И., че ще го изсели, че ще му навре дръжката на знамето в задните части.

Твърди, че Я. е заплашил И. със саморазправа – че ще го пребие и изсели. Твърди, че на другия ден И. споделил, че се притеснява от заплахите на Я..

Анализ на доказателствата:

Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран доказателствен материал, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия относно причината за влошените му отношения с тъжителя И.. Обясненията на подсъдимия в посочената част са съотносими с показанията на свидетелите А. и Д., които описват в показанията си едни и същи възприятия относно възникналото пререкание между подсъдимия и тъжителя и отправените от Я. изрази.

Свидетелите А. и Я. са очевидци на процесното събитие. Техните показания представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че двамата са присъствали на описания в тъжбата инцидент и дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като намира, че достоверността на показанията им се определя не от трудовите им взаимоотношения с тъжителя, и в този смисъл, че са заинтересовани от изхода на делото, а от това, че същите са последователни, убедителни и вътрешно непротиворечиви,както и идентични с показанията им дадени в хода на приобщеното по делото ДП № 765/2020 год. по описа на 03 РУП Варна, с които са възпроизвели личните си възприятия веднага след инцидента.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие СПЕ е, че към момента на деянието 12.04.2020 год. И. е бил в състояние на стрес. Възприел е изразите, отправени към него, като след това е успял да преработи и рационализира стресовата ситуация и тя не се е превърнала в психотравма за него.Поради това не е възникнало психогенно психично разстройство.Към момента на експертизата липсват данни за реакции на тежък стрес и разстройство на адаптацията. В разясненията, които прави в съдебно заседание посочва, че негативната емоция на тъжителя е била породена комплексно, както от думите, така и от това, че са били казани на място, където би могло да бъде злепоставен.

Тъжителя е възприел казаното като реална заплаха за телесната му неприкосновеност .

Острата стресова ситуация според експерта е траяла три дни, след което е била преработена и се е превърнала в психотравма.

Назначена е била и СПЕ по отношение на подс.Я., от чието заключение са установява, че не 2 страда от психично разстройство, няма данни за зависимост към алкохол или психоактивни вещества, не са налице данни за вредна употреба на алкохол. Според данните по делото и съдебно-психиатричното освидетелстване към момента на извършване на деянието на 12.04.2020 год. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и поведението му е било повлияно от употребата на алкохол.

Заключенията на двете експертизи не е оспорено от страните и се кредитира от настоящият съдебен състав като обективно, компетентно изготвени, даващи пълен и ясен отговор на поставените въпроси.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия Я. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление от частен характер, а именно по чл.144 ал.1 от НК, тъй като на 12.04.2020г. в гр. Варна се е заканил с престъпление против собствеността и личността на Б. Г. И. с ЕГН ********** с думите „ тук работа нямаш, заминавай си откъдето си дошъл, ще ти счупя главата и ще те пребия!”, „ няма да видиш апартамент, няма да видиш нищо!”, „ ще ти навра дръжката на знамето в задника!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването й.

От обективна страна посоченото престъпление представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще въздейства върху живота, здравето и имуществото на тъжителя.

В конкретния случай според състава на съда изразите „ тук работа нямаш, заминавай откъдето си дошъл”, “ще ти счупя главата и ще те пребия „, както и „ ще ти навра дръжката на знамето в задника” , съдът намира и тълкува като заканване срещу личността, личната свобода на пострадалия, тъй като явно подсъдимият е искал да му внуши да предприеме действия извън свободната си воля, а именно да напусне града, като в противен случай ще пострада физически. Изразите „ няма да видиш апартамент, няма да видиш нищо!” са насочени срещу имуществото на тъжителя. Това от своя страна е възбудило у пострадалия основателен страх от възможността нещо да му случи – засягане на физическата неприкосновеност, подтикван за промяна на поведението и действията против волята си .

Същият е възприел заканата, която е стигнала до съзнанието му като действителна и той веднага е сигнализирал органите на полицията. В конкретния случа данни, че съществувала реална възможност подсъдимия да осъществи намеренията си се черпят и от състоянието в което се е намирал подсъдимия – обикновено алкохолно опиване, словесно агресивен, конфликтен, което според експертното заключение е довело тъжителя до състояние на стрес, като е възприел отправените към него изрази за реална заплаха.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, независимо от това го е извършил, като е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно че заканата се възприема от пострадалия и че ще породи страхови изживявания у него.

По наказанието

При определяне на наказанието, съответстващо на извършеното престъпление, съдът взе предвид разпоредбата на чл.78 а от НК, съгласно която пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия : 1. за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, когато е умишлено или до пет години, когато е непредпазливо, или съответно други по - леки наказания; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от 3 наказателна отговорност по този ред; 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, следователно налице е първата предпоставка за приложение на нормата на чл.78а от НК. По делото беше безспорно установено предвид справката за съдимост, че подсъдимият не е осъждан за извършено от него престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, което е втората, предвидена в закона предпоставка. Към датата на извършване на деянието, причинени преки и съставомерни имуществени вреди не са налице, поради което съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание „глоба”.

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително пониска степен на обществена опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самия подсъдим, поради което предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът ме наложи административно наказание « глоба» в размер на предвидения законов минимум от 1 000.00 лева. С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимия и по отношение на останалите граждани.