Определение № 3158 от 17.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501978 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Л. Л. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Определение №291/27.08.25г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№444/25г., с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по делото.

Ответникът по частната жалба и ответник по иска представя писмен отговор, с който оспорва оплакванията и подкрепя изводите на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

На 26.06.24г. пред Районен съд София, ищецът М. Л. Л. е предявил иск срещу И. Д. П.. Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение за развод №65/29.06.2023г. по гр.д. №149/2023г. описа на Районен съд Етрополе. Твърди, че през време на брака, с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №134/11.08.22г., е придобито правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ жилище – апартамент №***, на *** етаж, на площ 156.14 кв.м., с идентификатор ***, за сумата 170000 евро. Ищецът твърди, че цената е заплатена с изцяло лични средства от спестявания, дарения от роднините му – посочва сумите и техния произход. Заявява, че ответницата няма принос за придобиване на имота.

Претендира да бъде установено, че ищецът е собственик на целия процесен имот, поради това, че го е придобил с изцяло лични средства. Правното основание, посочено от ищеца е чл.29, ал.3 СК.

С подадения отговор на исковата молба, ответницата И. Д. П. е заявила, че намира искът с правно основание чл.29, ал.3 СК за допустим, но намира, че въз основа на заявения петитум намира, че предявеният иск не е за по-голям принос на ищеца за придобиване на имота, а за влагане на средства с изцяло личен принос. Ответницата е оспорила иска и е изложила твърденията и съображенията си срещу него.

С Определение №2215/15.01.25г., СРС е прекратил производството пред 1 себе си и е изпратил делото на Районен съд Царево.

Пред Районен Царево е образувано гр.д.№444/25г. С тук обжалваното определение, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Съдът е квалифицирал, че предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал.1 СК – за приемане за установено, че ищецът е едноличен собственик на имота, на основание трансформация на лично имущество. Констатирал, че с Решение №65/29.06.2023г. по гр.д. №149/2023г. описа на Районен съд Етрополе, бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, а с утвърденото от съда споразумение, страните изрично са уредили, че придобития по време на брака в режим на СИО недвижим имот – СОС с идент. №*** по КККР на с. Лозенец, след прекратяването на брака, остава в обикновена съсобственост помежду им. Поради това и позовавайки се на ТР №3/29.11.2018г., по тълк. д. №3/2015г., ОСГК, ЦРС е намерил, че след като със споразумението страните са изразили воля, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен, искът по чл. 21, ал. 1 СК (отм.), респективно по чл. 23, ал. 1 СК, иск за признаване изключителна собственост върху него не може да бъде проведен и е недопустим. Когато в споразумението не са посочени квотите на съпрузите в съсобствеността, е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация на лични средства.

В основната и допълнителна частната жалба се излагат съображения, че според посоченото от ЦРС тълкувателно решение, предявеният иск е допустим, т.к. в споразумението страните не са посочили обема на правата си в съсобствеността. На следващо място жалбоподателят обосновава съображения, че предявеният от него иск е такъв с правно осн. чл.29, ал.3 СК – за определяне на по-голям дял на ищеца в имота.

Според жалбоподателя, в исковата му молба се съдържат протИ.речия за претендираното право, поради което съдът е следвало да поиска от ищеца да уточни твърденията си, преди да квалифицира иска и да прекрати производството по делото.

В отговорите на основната и допълнителна жалби се излагат съображения за тяхната основателност. Според ответницата, изложените в исковата молба твърдения сочат на иск за собственост, на основание трансформация на лично имущество – чл.23, ал.1 СК, а не такъв – за определяне на по-голям дал – чл.29 СК. Поради това и с оглед постигнатото между страните, искът е недопустим.

Бургаският окръжен съд като взе предвид твърденията на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

В допълнение, по изложените в частната жалба оплаквания следва да се каже: зъобразно нормата на чл.21 СК, вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Разпоредбата на чл.23 СК въвежда изключение от горното правило, като постановява, че лични са вещните права, придобити през време на брака с изцяло лично имущество. Дефиницията за лично имущество се съдържа в нормата на чл.22 СК. Следователно налице е оборима презумпция – всеки от съпрузите може да я опровергае и да установи влагане на изцяло или частично лични средства по см. на чл.22 СК.

Съобразно нормата на чл.21, ал.4 СК, съпругът може да предяви иск за липса на съвместен принос на другия съпруг в придобиване през време на брака на недвижим имот. Фактите, които следва да се твърдят и да се установят по този иск са, че ответникът не участвал изобщо в придобиването на вещта. Неучастието може да се дължи на това, че ответникът не е имал никакви доходи – от трудово възнаграждение или с друг произход или че ищецът е получавал значително по-високо трудово възнаграждение. Неучастието може да се изразява и в неполагане на грижи в домакинството, спрямо децата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба намира, че претенцията не е била формулирана при смесване на фактически и 2 правни твърдения за иск по чл.21, ал.4 СК и иск по чл.23 СК, което съобразно практиката на ВКС и конкретно Решение № 31 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2020 г., I г. о., ГК, да налага оставянето й без движение и даване на указания на ищеца да уточни твърденията си, респ. – претенцията си. Ищецът изрично е заявил, че при закупуване на процесния имот са вложени средства с личен произход – собствени средства от продажба на имот, придобит преди брака, дарения на средства от близки роднини – баба и дядо, майка и баща, което недвусмислено сочи на иск за собственост, в резултат на трансформация на лично имущество – иск с правно основание чл.23, ал.2 СК, независимо от посочената от него правна норма – чл.29, ал.3 СК. Правната квалификация се определя от съда, на база твърденията за фактите, а не съобразно посочената от страните правна норма.

Предвид горното, правилни и законосъобразни са изводите на ЦРС, основани на ТР №3/29.11.2018г., по тълк. д. №3/2015г., ОСГК – след като с утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК, респ. чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК /2009 г. /, съпрузите уговорят, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на негово лично имущество. Но т.к. с предявения иск ищецът цели установяване на обстоятелството, че той е изключителен собственик на имота поради наличие на пълна трансформация на лично негово имущество, така предявеният иск се явява недопустим, поради което и образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №291/27.08.25г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№444/25г.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501978 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Л. Л. – ищец в първоинстанционното производство, срещу Определение №291/27.08.25г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№444/25г., с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по делото.

Ответникът по частната жалба и ответник по иска представя писмен отговор, с който оспорва оплакванията и подкрепя изводите на първоинстанционния съд.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, установи следното:

На 26.06.24г. пред Районен съд София, ищецът М. Л. Л. е предявил иск срещу И. Д. П.. Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение за развод №65/29.06.2023г. по гр.д. №149/2023г. описа на Районен съд Етрополе. Твърди, че през време на брака, с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №134/11.08.22г., е придобито правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ жилище – апартамент №***, на *** етаж, на площ 156.14 кв.м., с идентификатор ***, за сумата 170000 евро. Ищецът твърди, че цената е заплатена с изцяло лични средства от спестявания, дарения от роднините му – посочва сумите и техния произход. Заявява, че ответницата няма принос за придобиване на имота.

Претендира да бъде установено, че ищецът е собственик на целия процесен имот, поради това, че го е придобил с изцяло лични средства. Правното основание, посочено от ищеца е чл.29, ал.3 СК.

С подадения отговор на исковата молба, ответницата И. Д. П. е заявила, че намира искът с правно основание чл.29, ал.3 СК за допустим, но намира, че въз основа на заявения петитум намира, че предявеният иск не е за по-голям принос на ищеца за придобиване на имота, а за влагане на средства с изцяло личен принос. Ответницата е оспорила иска и е изложила твърденията и съображенията си срещу него.

С Определение №2215/15.01.25г., СРС е прекратил производството пред 1 себе си и е изпратил делото на Районен съд Царево.

Пред Районен Царево е образувано гр.д.№444/25г. С тук обжалваното определение, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Съдът е квалифицирал, че предявеният иск е с правно основание чл. 23, ал.1 СК – за приемане за установено, че ищецът е едноличен собственик на имота, на основание трансформация на лично имущество. Констатирал, че с Решение №65/29.06.2023г. по гр.д. №149/2023г. описа на Районен съд Етрополе, бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, а с утвърденото от съда споразумение, страните изрично са уредили, че придобития по време на брака в режим на СИО недвижим имот – СОС с идент. №*** по КККР на с. Лозенец, след прекратяването на брака, остава в обикновена съсобственост помежду им. Поради това и позовавайки се на ТР №3/29.11.2018г., по тълк. д. №3/2015г., ОСГК, ЦРС е намерил, че след като със споразумението страните са изразили воля, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен, искът по чл. 21, ал. 1 СК (отм.), респективно по чл. 23, ал. 1 СК, иск за признаване изключителна собственост върху него не може да бъде проведен и е недопустим. Когато в споразумението не са посочени квотите на съпрузите в съсобствеността, е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация на лични средства.