Решение № 8331 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8331 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110103903 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. И. П., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 37,70 евро – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 8,47 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2026 г.; сумата от 28,30 евро, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец, п.к. 1421, ул. “Миджур” № 51, вх. 1 - Гараж 1 за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 5,88 евро – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2026 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция.

Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание 1

Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.04.2025 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Прави се изрично признание на иска. Представят се доказателства за погасяване на исковите суми в цялост – приложена платежна за сумата от 132,45 евро. Отправена е молба към съда да не допуска изслушването на експертизи, както и да определи минимално юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не взема отношение по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени 2 от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект, находящ се гр. София, общ.

Лозенец, п.к. 1421, ул. “Миджур” № 51, вх. 1 - Гараж 1.

В хода на първоинстанционното производство са ангажирани доказателства за пълно погасяване на исковите суми – същите възлизащи на общата стойност от 80,35 евро. Ищецът е признал за това погасяване, предвид което съдът е длъжен да зачете признанието в контекста на чл. 175 от ГПК.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска.

В обобщение на всичко по-горе съдът намира, че исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и 3 забава в погасяването му. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорните искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

По разноските:

С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът с поведението си е дали повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на първоинстанционното производство плащане.

Ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /102,26 евро/, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Претендирано е и възстановяване на платена държавна такса в размер на 51,13 евро, която сума следва да бъде разпределена като разноска в тежест на ответника с оглед изхода от спора. Същевременно от така платената от ответника сума в размер на 132,45 евро остава свободна сума, след погасяването на исковите задължения в общ размер на 80, 35 евро.

Оставащата сума свободно покрива дължимата от ответника стойност за платена държавна такса в размер на 51,13 евро, като дори остават още 1,27 евро, които следва да бъдат прихванати от дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение, което в крайна сметка възлиза на сумата от 100,99 евро. Само тази стойност се дължи на ищеца по силата на правилото, въведено с чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Р.

И. П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 37,70 евро – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 8,47 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2026 г.; сумата от 28,30 евро, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец, п.к. 1421, ул. “Миджур” № 51, вх. 1 - Гараж 1 за периода от м.07.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2026 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 5,88 евро – мораторна лихва за забава 4 в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 13.01.2026 г.

ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от общо 100,99 евро – разноски, сторени пред СРС за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.