Решение № 6036 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6036 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20261100506158 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№6080/28.05.2026г., подадена от В. А. Я., с ЕГН ********** /с оглед уточнение, направено с молба от 28.05.2026г./ – длъжник по изпълнително дело №20237880400475, по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършване на действия по принудително изпълнение, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез насрочване на публична продан върху несеквестируем недвижим имот, представляващ апартамент №41, находящ се в гр.София, р-н ****. В жалбата са наведени доводи, че действията на съдебния изпълнител за насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот, който е единствено жилище за длъжника и като такъв е несеквестируем, са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с нормата на чл.444, т.7 ГПК. Твърди се, че процесното жилище представлява единствено жилище за длъжника, в което същият живее постоянно. Излага се, че длъжникът е собственик на 1/3 ид.части от друг недвижим имот, без възможност тази ид.части част да бъде използвана като самостоятелно жилище. Поддържа се още, че длъжникът се е разпоредил с друг притежаван недвижим имот през 2025г., поради което към момента на насочване на изпълнението към процесния апартамент, същият представлява единствен негов жилищен имот. Цитира се съдебна практика, съгласно която идеалната част от съсобствен имот не осигурява на длъжника реална, самостоятелна и защитена възможност да упражнява правото си на дом, тъй като не представлява самостоятелно обособено жилище, не гарантира фактическо ползване и поставя длъжника в зависимост от волята и поведението на останалите съсобственици. По тези аргументи се излага, че извършените по изпълнително дело №20237880400475 по описа на ЧСИ 1

М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, действия по принудително изпълнение чрез насрочване на публична продан на несеквестируем имот се явяват незаконосъобразни и съответно като такива следва да бъдат отменени. Моли съда да постанови по реда на чл.438 ГПК спиране на изпълнението по изпълнително дело №20237880400475, по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС. Претендира присъждане на разноски.

Взискателите по изпълнителното дело – Р.П.Л.-А., с ЕГН ********** и Т.П.Л.П., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В. П., са депозирали становище за неоснователност на постъпилата жалба. Цитира се съдебна практика, съгласно която за да се зачете несеквестируемост, е необходимо длъжникът въобще да не притежава друго жилище, като няма изрично законово условие другото жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК да е собственост единствено на длъжника. В тази връзка се твърди, че длъжникът притежава 1/3 ид.част от правото на собственост върху друг недвижим имот, представляващ апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к.

****. Излага се още, че длъжникът по време на изпълнителното производство се е разпоредил с друг свой недвижим имот, за да увреди кредиторите, като недобросъвестно се е поставил в положение, отговарящо на законовите изисквания за единствено жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 ГПК е изложил писмени мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20237880400475, по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх.№3854/11.07.2023г. на взискателите – Р.П.Л.-А., с ЕГН ********** и Т.П.Л.-П., с ЕГН **********, чрез адв.

В. П., срещу длъжника – В. А. Я., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.06.2023г. по гр.дело №29562/2019г. по описа на СРС, Г.О., 88-ми състав.

В молбата за образуване взискателите са поискали да се извърши въвод във владение по отношение на 1/3 ид.част за всеки от взискателите от недвижим имот, представляващ апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к. ****. На длъжника – В. А. Я., на 02.04.2024г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.

№2695/26.03.2024г., чрез особен представител – адв.З.Д., с която е уведомена за насрочената дата за предаване владението на процесния недвижим имот – 19.04.2024г. от 10.00 до 13.00 часа. Извършен е въвод във владение на взискателите – Р.П.Л.-А., с ЕГН ********** и Т.П.Л.-П., по отношение на 1/3 ид.ч от процесния недвижим имот за всеки от взискателите на 19.04.2024г., за което е съставен протокол от съдебния изпълнител.

С молба вх.№1803/12.02.2026г. взискателите са поискали да се извърши опис и да се проведе публична продан на собствения на длъжника недвижим имот, представляващ апартамент №41, находящ се в гр.София, р-н ****, с цел събиране на направените такси и разноски във връзка с извършения на 19.04.2024г. по изпълнително дело №20237880400475 въвод във владение, както и на разноските по изпълнителен лист, издаден на 14.06.2023г. по гр.дело №29562/2019г. по описа на СРС, Г.О., 88-ми състав. На длъжника – В. А. Я., на 16.02.2026г. е връчена призовка за принудително изпълнение с изх.№1241/16.02.2026г., с която същата е уведомена, че на 24.02.2026г. съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение, чрез 2 опис на процесния недвижим имот – апартамент №41, находящ се в гр.София, р-н ****, като на 24.02.2026г. е съставен протокол за опис на жилището.

С молба вх.№3706/23.03.2026г. длъжникът – В. А. Я., е направила искане да бъде прекратено насочването на принудителното изпълнение върху имота, тъй като е налице хипотезата на чл.444, т.7 ГПК. Твърди се, че процесното жилище е единствено на длъжника, поради което е несеквестируемо. Излага се, че длъжникът притежава единствено 1/3 ид.част от друг недвижим имот, по отношение на който е налице висящо съдебно производство. Към молбата е приложено копие от решение №17147/24.09.2024г. по гр.дело №4348/2022г. по описа на СРС, Г.О., 48-ми състав, с което е признато за установено по отношение на В. А. Я., с ЕГН **********, че Д.Д.Д., с ЕГН **********, е собственик на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к. ****, както и е осъдена В. А. Я., с ЕГН **********, да предаде на Д.Д.Д., с ЕГН **********, владението върху 1/3 ид.част от гореописания недвижим имот, представляващ апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к. ****. С разпореждане от 06.05.2026г.

/л.156-гръб от изп.дело №20237880400475/ е насрочена публична продан на 100% ид.части от недвижим имот, собственост на длъжника – В. А. Я., представляващ апартамент №41, находящ се в гр.София, р-н ****, която да се проведе за периода от 29.05.2026г. до 29.06.2026г..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В случая в жалбата са релевирани доводи, че предмет на обжалване са действия на ЧСИ М.К., с рег.№788 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20237880400475, отнасящи се до насочване на принудително изпълнение върху несеквестируем имот в нарушение на норма на чл.444, т.7 ГПК, предвид на което съдът приема, че подлежащото на обжалване изпълнително действие попада в предметния обхват на чл.435, ал.2 ГПК и жалбата, като подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане.

По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.

Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като 3 запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 ЗС. В процесния случай доказателствената тежест за установяване на факта, че възбраненият имот е жилище, което е единствено на длъжника по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, е върху последния. С жалбата, обаче, жалбоподателката – длъжник е признала, а и се установява от доказателствата по делото, че същата притежава право на собственост и върху друг недвижим имот, който има характер на жилище, а именно 1/3 ид.част от апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к. ****. Съгласно практиката на ВКС, когато длъжникът притежава жилище в съсобственост с друг съсобственик, независимо от големината на жилището и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, само ако той не притежава друго жилище или идеална част от друго жилище /в този смисъл решение №104 от 09.03.2011г. на ВКС по гр.дело №160/2010г., І Г.О., Г.К., определение № 222 от 29.03.2018г. на ВКС по гр.дело № 3893/2017г., ІІІ Г О., Г.К./. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че тъй като жалбоподателката е титуляр на право на собственост върху идеални части от недвижим имот, различен от този, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, и двата имота не попадат под закрилата на чл.444, т.7 ГПК и взискателят може да насочи изпълнението върху някой от тях по свой избор, без значение дали това е имотът, в който живеят длъжникът и семейството му. Настоящият съдебен състав намира да посочи също, че доколкото в случая е налице висящо производството по спор за принадлежността на правото на собственост върху 1/3 ид.част от апартамент №38, находящ се в гр.София, р-н „Младост“, ж.к. ****, ако длъжникът изгуби правото на собственост върху някой от имотите и остане с притежание на собственост само върху един имот или идеални части от него, то този имот по силата на чл.444, т.7 ГПК е несеквестируем и изпълнение върху него не може да бъде насочено. Както бе посочено по-горе и е прието в практиката на съдилищата, за да се зачете несеквестируемостта, е необходимо длъжникът въобще да не притежава друго жилище, като няма изрично законово условие другите жилища по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК да са собственост единствено на длъжника или на членовете на семейството му, с които живее заедно.