Решение № 19902 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19902 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110131457 по описа за 2025 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. К. Г. против „Електрохолд продажби“ ЕАД за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата, в качеството й на наследник по закон на Й, не дължи на ответника сумата от 6231,11 лева, формирана, както следва: цена използвана електрическа енергия по съставен Констативен протокол № 1741059/22.11.2013 г. за сумата от 3127,31 лева; цена на използвана електрическа енергия по съставен Констативен протокол № 3983324/12.06.2018 г. за сумата от 77,32 лева; лихва за забава върху посочените суми в размер от 3026,47 лева. Твърди се, че не са били налице основания за корекция на сметката, че сумите са неправилно определени, както и че са погасени поради изтекъл давностен срок.

Ищцата В. К. Г. твърди, че е наследница на К, като в това си качество е собственик на недвижим имот в с. Гт, община С, Софийска област, представляващ поземлен имот с идентификатор ведно с построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор като сочи, че е ползвател н а електроенергия на процесния обект. След извършена справка при ответника установила, че по клиентски номер е налично задължение в размер на 6231,11 лева /който размер е конкретизиран с молба от 26.06.2025 г./. Задължението било формирано въз основа на съставени констативни протоколи № 1741059 от 22.11.2013 г. и № 3983324 от 12.06.2018 г., съставени от „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, Оперативен център М - гр. С, след като били извършени проверки от служителите на ответника на средствата за търговско измерване. В резултат на извършените проверки, обективирани в съставените протоколи, били подменени средствата за търговско измерване, като респективно били извършени и съответните финансови корекции на задълженията за 1 ползване на електроенергия. Сочи, че задълженията към ответното дружество са породени към 14.12.2013 г. От съставените констативни протоколи при извършените от служителите на ответното дружество проверки на средствата на търговско измерване на доставената и потребена електроенергия не се установявало на какво основание са направени корекции на задълженията и за какъв период от време. Счита, че не са налице основания за направените корекции на задълженията за потребена електроенергия, както и че сумата на задължението е неправилно определена. Излага, че е налице и неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката по отношение уведомяването на клиента, че са налице основания за корекция при налични правила за измерване на количеството електроенергия. Отрича да е налице виновно поведение от потребителя, като в Закона за енергетиката не се съдържала клауза, която да предвижда обективна безвиновна отговорност на потребителя на електроенергия, при неизмерена, неправилно или неточно измерена електроенергия и процедурата за изчисляване на консумираната енергия съгласно чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката. Отделно прави възражение за изтекъл период на погасителна давност на задължението. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. На първо място сочи, че наследодателят на ищцата, която е била регистрирана при ответното дружество с клиентски № и адрес с. Г, обл. София, е Й а. Твърди обаче, че ищцата не е единствена нейна наследница, поради което може да предяви иск единствено за частта от дълга, припадаща се на наследствения й дял. Сочи, че процесиите суми са от реално използвано количество електрическа енергия в имота за период от 05.11.2013 г. до 23.07.2018 г., като размерът на неплатената главница е 3204,63 лв. Начислената неустойка за забавено плащане върху главницата към 01.07.2025 г. твърди да е в размер на 3698,92 лв. Излага, че по повод подадено заявление вх. № 1205575171/23.08.2024 г. от В. К. Г., към което е приложено Удостоверение за наследници от 07.03.2024 г. на Столична община, партидата за ел. енергия от името на починалото лице Й с кл. № за адрес с. Г, обл. София, е прехвърлена на В. К. Г. с добавка „и сънаследници“, като бил регистриран нов клиентски № Сочи, че задълженията били префактурирани по новия клиентски номер, като са преиздадени фактурите, както следва:

1.

Фактура № 0384480977/18.09.2024 г. на стойност 3127,31 лв. за период от 05.11.2013 г. до 04.12.2013 г., с падеж 28.10.2024 г. и основание за издаване посочено във фактурата - „Показанията са изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД поради липса на достъп до електромера“;

2.

Фактура № 0384480979/18.09.2024 г. на стойност 159,91 лв. за период от 23.06.2018 г. до 23.07.2018 г., от която твърди са е налице неплатен остатък от 77,32 лв. с падеж 28.10.2024 г. и основание за издаване, посочено във фактурата — „Показанията са изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД поради липса на достъп до електромера“. Така отразените суми не били платени понастоящем.

Счита за неоснователно направеното от ищеца възражение за погасяване на задълженията по давност. Сочи, че при погасяване на задължението поради изтекъл давностен срок, за длъжника възниква едно потестативно право да откаже изпълнение, а в същото време вземането продължава да съществува като материално право. Счита, че погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитора, а поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към кредитора.

2

Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 3115,55 лв., представляваща 1/2 от общо отречената сума за проц. партида и период, представляваща сбор от главница и лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищците вземане съществува, т.е., че през процесния период, включен в оспорените фактури, между страните, респ. между наследодателя на ищеца и ответното дружество, е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът, респ. нейният наследодател, е бил потребител на ел. енергия, респ., че е извършена служебна едностранна корекция на сметката на ищеца с процесната сума съобразно закона и приетите правила, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.08.2025 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: 1/ че между ищцата, респ. нейния наследодател, и ответното дружество е съществувало валидно облигационно отношение в процесния период за процесния имот; 2/ че вследствие на едностранна корекция са издадени процесните фактури; 3/ че отречените суми не са платени на ответника.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

По делото е представен Констативен протокол № 1741059/22.11.2013 г., от който се установява, че на 22.11.2013 г. служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието н асвидетел, извършил контролна техническа проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен № 4044527, обслужващо обект с адрес с. Г, обл. София и титуляр В. Г.. Отчетени са измерените показания на потребена дневна и нощна енергия. В съставения констативен протокол е отразено, че електромерът е демонтиран и е монтиран нов такъв с фабричен № 1340074665.

По делото е приет и Констативен протокол № 3983324/12.06.2018 г., от който се установява, че на 12.06.2018 г. служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в присъствието на свидетел, извършили контролна техническа проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен № 1340074665, обслужващо обект с адрес с.

Гобл. София и титуляр Й. Отчетени са измерените показания на потребена дневна и нощна енергия. В съставения констативен протокол е отразено, че електромерът е демонтиран и е монтиран нов такъв с фабричен № 02160157.

От приетата по делото фактура № 0384480977/18.09.2024 г. се установява, че начисленото задължение за процесния обект с посочен титуляр В. К. Г. и сънаследници за период на консумация 05.11.2013 г. до 21.11.2013 г. е в размер на 3127,31 лева.

3

Приета по делото е и фактура № 0384480979/18.09.2024 г., от която се установява, че начисленото задължение за процесния обект с посочен титуляр В. К. Г. и сънаследници за период на консумация 23.06.2018 г. до 30.06.2018 г. е в размер на 159,91 лева.

Приет по делото е препис от нотариален акт от 1975 г., от който се установява, че лицето К е придобил чрез покупко-продажба дворно място, находящо се в с, с площ от 735 кв. м. Между страните не е налице спор относно факта, че именно това е процесният електроснабден имот.

От приетото удостоверение за наследници на лицето К се установява, че след смъртта му, настъпила на 06.01.1997 г., същият е оставил трима наследници по закон – Йа /съпруга/ и две дъщери – ищцата В. К. Г. и Р К. М

Видно е от приетото по делото удостоверение за наследници на Й, че след смъртта й, настъпила на 11.02.2012 г., същата е оставила двама наследници по закон – ищцата В. К. Г. /дъщеря/ и РК. Мицева /дъщеря/, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили своята наследодателка по равни части. Р К. М е починала на 03.08.2012 г., като на свой ред оставила трима наследници по закон – съпруг и две дъщери.

От представеното по делото заявление № 120557517/23.08.2024 г. от В. К. Гсе установява, че същата е отправила искане до ответното дружество за отписване на задължението, тъй като същото е за период от 2012 г.

За разлика от твърденията в исковата молба, както от събраните по делото доказателства, така и от твърденията на ответника се установява, че претендираните суми са начислени за реално потребена електрическа енергия, а не са вследствие на извършена едностранна корекция на сметката на потребителя. Ответникът не проведе доказване за реалното доставяне на ел. енергия до процесния обект, които количества да са в размер на претендираните и начислени по партидата суми /напр. СТЕ и ССчЕ/.

С оглед изложеното съдът приема, че не се установи по делото за процесния имот да е доставяно количество ел. енергия съобразно уговореното, както и количеството на доставената енергия да е измервано коректно.

Независимо от това съдът намира, че следва да разгледа и направеното от ищеца възражение за погасяване на задълженията поради изтекъл давонстен срок. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.