Решение № 11 от 27.01.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Каварна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20233240100001 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Шабла, ул. ***, чрез адв. П. П. от САК, против „К***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 4, Бизнес център „***” и „АТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 4, Бизнес център „***”.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 19.04.2022 г. е сключила с "К***" ЕАД договор за потребителски кредит № 2555889, за сума в размер на 4000 лева, за срок от 24 месеца, по силата на който е усвоила главница в размер на 1600 лв. Посочените в договора годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.21%, годишен лихвен процент 40%. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "К***" АД и непораждане на действие на договора между "К***" и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че 1 когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя е предоставен Договор за предоставяне на поръчителство с "АТ" ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 4896,24 лв. Съгласно раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено "К***" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "К***" АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. Твърди се, че в резултат на всичко това за кредит с главница 4000 лв. задълженията само към кредитора възлизат на 5874 лв., след като към тази сума се добави възнаграждението за поръчителство в размер на 4896.24 лв., сочената сума набъбва до 10 770.24 лв.

Твърди се, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Сключен е в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в разрез с правилата за форма на договора за кредит, като в същия липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит.

Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 2

ЗПК. В договора са посочени само като абсолютни стойности лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1. т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР.

Твърди се, че дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите, въпреки, че двата договора са сключени в един и същи ден, а двете търговски дружества са свързани лица. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 200%. Нарушението на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора.

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.

Недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор.

Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Въведените в договора изисквания за вида обезпечение (банкова гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество) и срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Клаузата на чл. 4 от договор е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики. Същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, 3 представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

С посочените твърдения се обосновава недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение договора за поръчителство сключен с "АТ” ЕООД, се твърди нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради неспазване изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че за кредит в размер на 4000 лв., от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 4896.24 лв.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. I, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗДД поради липса на предмет и основание /кауза/.

С изложените твърдения ищецът моли да бъде постановено решение с което да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2555889 от 19.04.2022 г., сключен с „К***“ ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите; Да бъде осъден на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът "К***" ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "*** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "***" да заплати на Т. Л.

Д., ЕГН: ********** сума в размер на 205,94 лева, представляваща 4 недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане; Да бъде осъден на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът '"АТ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "*** (сграда А), ет. 4, Бизнес център "***" да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сума в размер на 444,02 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К*** ЕАД е депозирало отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Оспорват се твърденията на ищеца, относно размера на сумата подлежаща на връщане и ГЛП.

Оспорва се и твърдението, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с АТ е „задължително условие за получаване на кредита", както и доводите, че възнаграждението на АТ следвало да се добави към това на К*** и да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК. Оспорва се твърдението, че К*** е знаело размера на възнаграждението на АТ към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорва се да е налице нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и че договорът нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК. За неоснователни се считат твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че ищцата е можела да се възползва от правото си по чл. 29 и сл. от ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи обезщетение или неустойка или да сочи причини за това.

В срока по чл. 131 ответникът АТ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Не се оспорва наличието на валидно сключени договор за потребителски кредит № 2555889/19.04.2022 г. с кредитора К*** ЕАД както и договор за предоставяне на поръчителство между Т. Л. Д. и ответника АТ ЕООД от 5 същата дата, с който АТ се задължава срещу възнаграждение да стане поръчител на ищцата по договора за кредит с К***.

Оспорва се, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство с АТ е „задължително условие за получаване на кредита", което е изискване вземанията на АТ да бъдат включени в ГПР по чл. 19 от ГПК.

Твърди се, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК, т.к разходът по договора за предоставяне на поръчителство, не попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Оспорва се, че К*** е знаело размера на възнаграждението на АТ към момента на сключване на Договора за кредит от ищцата. Договорът за предоставяне на поръчителство с АТ (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след сключването на Договора за кредит с К***. К*** не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя АТ, по който бъдещ договор К*** не е страна, поради което възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Оспорва се, че има нарушение на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, както и че договорът за кредит нарушава чл. 11. ал. 1 т. 9, т. 10 от ЗПК.