Решение № 278 от 29.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601046 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимата К. С. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 21 състав ,от 16.05.2023г., по НОХД 6619/2022г., с която подсъдимата К. И. С. е призната за виновна в това,че: На 19.05.2021г.,около 21,10ч., в гр.София, ж.к.“*******“ *******6,причинила на С.С.К. лека телесна повреда,изразяваща се в оток в окосмената част на главата, довел до болка без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие и спрямо низходящ, поради което и на основание чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, както и в това,че:

На 19.05.2021г.,около 21,10ч., в гр.София, ж.к.“*******“ ,бл.******* не изпълнила заповед за незабавна защита по ЗЗДН, от 29.01.2021г. по гр.д.№ 4050/21г. на СРС,86 състав, с която К. И. С. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.К., като му нанесла удари с ръка 1 в задната част на главата, поради което и на основание чл.296,ал.1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

На основание чл.23,ал.1 НК на подсъдимата К. С. е било определено едно общо, най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК е отложено за срок от три години.

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която К. С. да бъде призната за невиновна по обвинението за престъпления по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК и по чл.296,ал.1 НК, предявено й пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с твърдение за липса на събрани достатъчно доказателства, които да сочат,че деянията са били осъществени от С., което обстоятелство необосновано е било пренебрегнато от първоинстанционния съд. Отправя се критика към дейността на районния съд при оценката на събрания доказателствен материал, който според защитата, бил обсъден избирателно и тълкуван превратно.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата изразява становището си,че поддържа жалбата по изложените в допълнението към нея съображения, които отново възпроизвежда. Подсъдимата С. подкрепя искането на своя защитник и при своята последна дума моли съда да отмени присъдата и да я оправдае,като изнася твърдение, с което признава упражненото от нея върху пострадалия физическо насилие, но оспорва степента на жестокост, с която е направила това.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за правилна и законосъобразна във всичките й части.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на подсъдимата К. С. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

2

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.1 НПК, като подсъдимата С. и нейния защитник са се съгласили да не бъдат разпитвани, всички посочени от прокурора в приложението към обвинителния акт свидетели и вещи лица, а да бъдат ползвани показанията на свидетелите от досъдебното производство и депозираните от вещите лица експертни заключения.

След като е констатирал,че разпитите на посочените свидетели и изготвянето на експертните заключения, за които е налице съответното съгласие от подсъдимата и защитата, са били проведени,респ. извършени , в съответствие с процесуалните правила и е налице информирано и доброволно съгласие от страна на подсъдимата С. и нейния защитник, тези доказателства и доказателствени способи да не бъдат проверявани в хода на съдебното следствие и с тяхно участие, правилно на основание чл.373,ал.1 и чл.283 НПК ,районния съд е приобщил така събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства към материалите по образуваното пред него съдебно производство.

При постановяване на своята присъда първонстанционния съд подробно и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени способи,приобщени към материалите по съдебното такова, на основание чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК и закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите С. К., С.К., С.Ч.-В. и В..Д., от заключенията на извършените на ДП СППЕ и СМЕ, от приложените писмени доказателства- СМУ, Заповед за НЗ.

Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него доказателства ,доказателствени средства и способи, събрани на досъдебното производство обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и 3 поддържано спрямо К. С. обвинение. Показанията на свидетелите С. К. и С.К. са носители на доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния, за осъществените от подсъдимата действия спрямо малолетния й син- С. К., при които в общия им дом неколкократно/през м.06.2019г., м.01.2021г. и м.05.2021г./ упражнявала физическо насилие върху него, причинявайки му различни по вид и характеристики телесни увреждания; за осъществените от св.С.К.-баща на малолетния С., в тази връзка действия по сигнализиране и ангажиране дейността на компетентните органи,търсейки защита за сина си; за издадената на 29.01.2021г. по гр.д.№ 4050/21г. на СРС, 86 състав, и на основание чл.18,ал.1 ЗЗДН- Заповед за незабавна защита спрямо С., задължаваща я да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо сина й С.. Показанията на свидетелите С.Ч.-В. и В..Д. изясняват обстоятелствата , при които същитепървата, изпълнявайки служебните си задължения на учител на С., а втората, като съсед на подсъдимата С., възприели /за Дилова/ конкретните действия на подсъдимата С., чрез които в началото на м.01.2021г. в дома им, нанесла множество удари с различни предмети по тялото на С. и за физическите последици/увреждания/, които тези удари имали върху тялото на С., възприети от св.Ч.-В.. Показанията на коментираните свидетели са последователни ,допълващи се и са в съответствие помежду си, а така също се подкрепят и от писмените доказателства – издадените на С. К. СМУ, издадената спрямо С. Заповед за НЗ, приложените доклади на АСП-Дирекция “Социално подпомагане“-*******, както и от заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза по делото, обосноваваща вида , характера и начина на получаване на установените при С. К. телесни увреждания.

Изготвеното на ДП заключение на извършената псхиатрично-психологическо експертно изследване обосновава обстоятелството за психичното състояние на малолетния С. К., позволяващо му да възприема фактите и обстоятелствата от заобикалящата го среда, да ги запаметява и правилно да ги възпроизвежда в хронологичен порядък, сочещи на налична у него свидетелска годност.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК се установява, че на посочените в обвинителния акт на СРП време/19.05.2021г./ и място/в съвместния им дом в гр.София/ К. С. нанесла удари с ръка в задната част на главата на малолетния й син-С. К., 4 довели до оток на главата в тази област и причинили болка без разстройство на здравето. Установява се и това, че тези действия на С. били извършени от нея, след като вече била причинявала предходни телесни увреждания на сина си, в резултат на нанасяни му множество удари с ръце и предмети и след като й била връчена лично/ на 08.02.2021г./ издадената ,на 29.01.2021г., по гр.д.№ 4050/21г. на СРС,86 състав Заповед за незабавна защита по ЗЗДН, по силата, на която К. С. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния си низходящ-С. К..

След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК, съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства,правилно и в съответствие с приложимия материален закон районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимата К. С. за виновна в извършване на престъпления по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК и по чл.296 ,ал.1 НК.

Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната страна на състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.5а;вр.чл.130,ал.2 НК,тъй като гореописаните действия на подсъдимата С. по нанасяне на удари с ръка в задната част на главата на пострадалия обективно са били насочени и са довели до причиняване на лека телесна повреда на С. К., изразяваща се в болка без разстройство на здравето. В конкретния случай, на 19.05.2021г. инкриминираното деяние е било извършено от С. в условията на домашно насилие.Това е така, тъй като деянието е било насочено срещу неин/на С./ низходящ родственик-син, и е било осъществено ,като последица от системно упражнявано от страна на С. върху С. К. физическо насилие. Правилен е изводът на районния съд,че между така установените по делото отделни прояви на С. по упражняване на физическо насилие върху сина й, е налице системност, тъй като същите се намират в обективна /едно и също предметно съдържание/ и субективна /между едни и същи лица/ връзка помежду си, което аргументира установената между тях /проявите/ „устойчивост“ и „трайност“. Тук е мястото да бъде отбелязано ,че изтъкнатото от защитника обстоятелство за изтеклия период от време между две от тези прояви /20.06.2019г. и 07.01.2021г./, не опровергава направения от районния съд и споделен от въззивния такъв, извод за стабилността на връзката между тези два отделни случая на упражнено спрямо С. К. физическо насилие. Това е така, тъй като критерий за оценка на устойчивостта и трайността на връзката 5 между тези две събития не е изтеклия период от време между тях, а характера и съдържанието на установените и поддържани между С. и синът й взаимоотношения по повод възпитанието на последния, през целия този период,а и последващия го такъв до 19.05.2021г. В конкретния случай осъществяваното от страна на С. периодично физическо насилие спрямо малолетния й син, провокирано от различни поводи, изключва неговия инцидентен характер, а сочи , че същото /насилието/ е прието от С., като неизменна и необходима част от възпитателния процес на низходящия й малолетен родственик.

Извършеното от подсъдимата С., на 19.05.2021г. и гореописано деяние осъществява съставомерните признаци и на състава на престъплението по чл.296,ал.1 НК. Това е така, тъй като упражнявайки физическо насилие спрямо С. К., подсъдимата С. съзнателно и целенасочено не е изпълнила наложеното й с влязъл в сила съдебен акт-Заповед за незабавна защита по ЗЗДН,на основание чл.18,ал.1 ЗЗДН, издадена на 29.01.2021г. от СРС, 86 състав, по гр.д.№ 4050/21г., връчена й на 08.02.2021г., задължение за бездействие/въздържане от упражняване на домашно насилие/. С извършване на горните действия, които са в явно противоречие с изрично предписаното на С., по съответния законов ред, правомерно поведение , деянието по чл.296,ал.1 НК е било довършено и неговите обществено опасни последици са настъпили, тъй като обществените отношения установени, за да гарантират нормалната и ефективна дейност на държавните органи, ангажирани с осъществяване на правораздавателните функции в страната са вече увредени.