Решение № 233 от 08.03.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е

Н И Е гр. София , 08.03.2019г.

В И М Е Т О НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД , Наказателно отделение , ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и седми февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА

ЙОРДАНОВА

2. К. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Арсова и в присъствието на прокурора

Димитров , като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . А.

Н Д . № 589 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С решение от 22.10.18г. по Н .А

.Х .Д . № 10056 /16г. , СРС, НО , 136 с - в е признал обвиняемия К. И.К. за виновен за извършено престъпление по чл . 343 ал.1 б. Б „ пр.2 вр. чл.

342 ал.1 пр.3 от НК и на осн. . чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв .С решението на осн. чл. 78 А ал.4 вр. чл. 343 Г вр. чл . 37 ал.1 т.7 от НК е наложено на обвиняемия

К. И.К. лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца ,като на осн. чл. 59 ал.3 от НК е зачетено времето , през което по административен ред е бил лишен от възможността да упражнява тези права . С решението на осн. чл.189 ал.3 от НПК е осъден обвиняемия К. И.К. за заплати разноски по сметка на СДВР в размер на 174 ,55 лв , а също и е осъден да заплати държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

Срещу решението е постъпила жалба от упълномощения защитник на обвиняемия

К. И.К. , с която се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно наказанието

,като се иска да не се налага наказанието лишаване от право да се управлява МПС или да бъде намален срока на това наказание , както и да бъде намален размера на наложената глоба до минималния предвиден в закона от 1000лв .

В съдебно заседание упълномощеният защитник на обвиняемия К. И.К.

- адв.Б. подържа подадената жалба и пледира същата да бъде уважена, като бъде отчетено обстоятелството ,че обвиняемия не оспорва вината си ,признава се за виновен и съжалява за случилото се , както и че пострадалия е съпречинил вредоносния резултат .

В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди решението на първоинстанционния съд .

В съдебно заседание обвиняемият К. И.К. сочи , че съжалява за това , което е направил .

Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е частично основателна

.

Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .

Въз основа на събрания от него доказателствен материал се установявя следната фактическа обстановка :

Обвиняемият К.И.К. е роден на ***г. в гр.Лом, българин, с българско гражданство, с постоянен адрес-*** и настоящ адрес ***, със средно образование,неженен, неосъждан, работи като телекомуникационен оператор, с ЕГН:**********.

На 30.11.2015 г., около

09.40 часа, в гр. София, обвиняемият К.К. управлявал лек автомобил марка „Фиат”, модел „Добло” с per. № *******на ул.”Триадица”. В района на №6, без да се убеди, че пътят зад автомобила му е свободен и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, обвиняемият предприел маневра „движение на заден ход“. В това време зад автомобила се движел пешеходецът С.Д.. Движейки се назад с автомобила си, обвиняемият блъснал със задната му част пешеходеца Д. и той паднал на земята. Обвиняемият К. веднага спрял и слязъл от автомобила си, като предложил на пострадалия Д. да го откара в болницата. След като свидетеля Д. се съгласил, обвиняемият го откарал в най-близкия медицински център.Там при влизане в регистратурата , пострадалият Д. поискал да бъде закаран и прегледан в Пирогов . Обвиняемият

К. му казал ,че не може да го закара със служебния автомобил до Пирогов, при което предложил да му извика такси и да му плати пътя до Пирогов, на което пострадалия отказал. Тогава обвиняемият К. се обадил на телефон 112 и извикал линейка , която дошла в болничното заведение и откарала пострадалия до Пирогов .

В резултат на възникналото пътно-транспортното произшествие на пострадалия С.И.Д. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни.

По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие, съставен е Албум със скица на ПТП и снимков материал.

Видно от заключението на

СМЕ по писмени данни, при ПТП – то , е пострадал пешеходецът С.И.Д., който е бил транспортиран и хоспитализиран за провеждане на лечение, тъй като са му били причинени следните телесни травматични увреждания- закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило, реализирало медико- биологичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 3 от НК, както и кръвонасядания по гърба на лявото ходило, причинили болка и страдание.Прието е ,че установените телесни увреждания на пострадалия се дължат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, по механизма на удари, натиск и/или косо /тангенциално/ действие с или върху такива предмети, като по време съответстват да са получени при възникналия пътен инцидент на посочената дата.

По делото е назначена АТЕ, която в заключението си сочи, че скоростта на автомобила в района на произшествието при движението на заден ход е била около 10 км/ч, но в автомобила няма монтирано вътрешно огледало за обратно виждане и при движението си назад водачът няма обективната възможност да възприеме в огледалата намиращия се на пътното платно пешеходец, тъй като той попада в т.н. „мъртва зона на видимост“.В момента на удара обвиняемият не е разполагал, при движението си назад с автомобила, с възможността да възприеме пешеходеца в лявото огледало за обратно виждане.Прието е, че от техническа и професионална гледна точка причина за произшествието е, че обвиняемият е предприел маневра „движение на заден ход“, без да се убеди в безопасното извършване на тази маневра.Същият не е разполагал с обективната възможност да възприеме намиращия се зад автомобила пешеходец.Обвиняемият е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „заден ход“ се е убедил в безопасното й извършване, а по време на движението назад, е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасността.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства : от показанията на пострадалия свидетел- С.И.Д., Ю.Н.Д.- очевидец на деянието, св.Д.Д., скица към протокол за оглед на местопроизшествие / л. 14 /, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие /л. 10 – 13 /, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 29- 34 / и автотехническа експертиза, констативен протокол, справка за съдимост на обвиняемия .

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционното решение , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Обвиняемият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК , а именно на 30.11.2015 г., около 09.40 часа, в гр. София, на ул.”Триадица” в района на №6, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат”, модел „Добло” с per. № *******, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП:„/По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. “ и по непредпазливост причинил на пешеходеца С.И.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни ,като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - откарал го в най-близкия медицински център, където по късно по настояване на пострадалия, се обадил на телефон 112 и извикал линейка , която дошла в болничното заведение и откарала пострадалия до Пирогов .

От обективна страна по делото се установява

,че обвиняемия на инкриминираната дата и място при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фиат”, модел „Добло” с per. № *******, при извършване на маневра движение на заден ход, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.40, ал.2 от ЗДвП:„/По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. “, вследствие на което е причинил на пешеходеца С.И.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на ходилни кости на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за период повече от 30 дни . От обективна страна по делото се установява ,че същия не е разполагал с обективната възможност да възприеме намиращия се зад автомобила пешеходец, като не е можел непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство , но обвиняемият е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме маневрата „заден ход“ се е убедил в безопасното й извършване, а по време на движението назад, е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасността.

От обективна страна по делото се установява ,че обвиняемия след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия , а именно откарал го в най-близкия медицински център, където по късно по настояване на пострадалия, се обадил на телефон 112 и извикал линейка , която дошла в болничното заведение и откарала пострадалия до Пирогов, при деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК .

Деянието е осъществено при форма на вината непредпазливост, доколкото подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици , на като правоспособен водач е бил длъжен и е можел да ги предвиди.

С оглед на обстоятелството ,че по делото се установява , че обвиняемият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 вр.чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК , то същия на осн. чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по по- тежко повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, при което решението на СРС следва да бъде изменено в тази му част.

Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до две години и пробация в нормата на чл. 343 А ал.1 б. А пр.2 вр. чл.343,ал.1,б.„б”,пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК по отношение на обвиняемия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , правилно е приложен чл. 78 А ал.1 от НК и дееца е бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба , тъй като престъплението е извършено по непредпазливост ,деецът е пълнолетно лице, което не е осъждано и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на глава осма на раздел IV от НК и от престъплението не са причинени имуществени вреди. При определяне на конкретния размер на административното наказание глоба в размер на 2000 лв , което е наложено от СРС , въззивният съд намира ,че следва да бъдат отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено , както и обстоятелството ,че подсъдимия се признава за виновен в извършването на деянието , изразява съжаление за стореното , както и че същия е с добри характеристични данни , които са смекчаващи вината обстоятелства . В тази насока следва да се отчете и обстоятелството , че пострадалия от своя страна също е съпречинил вредоносния резултат , доколкото същия е преминавал зад автомобила , намирайки се на пътното платно, което място е било предназначено за движение на автомобили , както и обстоятелството ,че обвиняемия след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия , при което административното наказание глоба следва да бъде наложено в предвидения от закона минимум от 1000лв , при което решението на СРС следва да бъде изменено в тази му част.