Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1318 от 30.07.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 893/2018
Вид
Решение № 1318
Подписан
30.07.2018
В сила
25.02.2019
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ, РОСЕН ДИМИТРОВ ПАРАШКЕВОВ, КРЕМЕНА ИЛИЕВА ЛАЗАРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ІІІ-88

30.07.2018г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена

Лазарова

2.Мл.с. Красимир

Сотиров при секретаря Жанета Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №893 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивна жалба с вх.№14622/11.04.2018г., подадена чрез куриер на 10.04.2018г., от М.И.М., чрез адв.Г.П. ***, се обжалва Решение №437/16.03.2018г. по гр.д.№1464/2017г. на Бургаски районен съд, 13 състав, което се оспорва като неправилно и необосновано в частта му по отношение на уважения иск с правно основание чл.131, ал.1 от СК и като недопустимо в частта му по отношение на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК. Твърди се, че е недопустимо обективното съединяване на двата иска, които подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред.

Въззивникът намира, че районният съд незаконосъобразно е приел, че са налице основания за ограничаване на родителските права. Твърди се, че не е посочено конкретното поведение на въззивната страна, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на децата Илия и Сашо. Изложени са подробни съображения, че не са ангажирани доказателства, от които може да се заключи, че въззивникът се е дезинтересирал от децата или ги настройвал срещу майка, както и че не е оказвал съдействие на институциите във връзка с изпълнението на родителските права и задължения на страните по делото. Поддържа, че заплаща редовно дължимата издръжка, доказателства за което са налични по делото, както и ще представи такива допълнително в открито съдебно заседание. Твърди се, че влошените отношения между родителите не са основание за ограничаване на родителските права.

Горното съдебно решение, в частта си относно иска по чл.59, ал.9 от СК, се оспорва и като неправилно и необосновано.

Изложени са аргументи, че не е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в първоначално определения режим на лични отношения с децата на бащата. Твърди се, че не е прекъсната емоционалната връзка между родителя и децата, не е налице отчуждение на децата от бащата, като ако такова евентуално е налице вината за това е на майката. Твърди се, че личните отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителките права, се осъществяват по местожителството на родителя.

В законен срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от Е.С.С., чрез адв.М.Д. от БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Излагат се съображения, че определеният режим на лични отношения между децата и бащата е последица от уважаването на главния иск по чл.131, ал.1 от СК. Посочва се, че въззивната жалба в частта си досежно иска по чл.59, ал.9 от СК се явява недопустима. Изложени са аргументи, че въззивникът се е дезинтересирал от децата си и не е положил усилия да подобри отношенията си с тях.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законен срок, поради което е процесуално допустима.

На основание разпоредбата на чл.269 от ГПК, обжалваното съдебно решение се явява валидно и допустимо. По съществото на спора съдът намира същото за правилно, по следните съображения:

В Бургаски районен съд е постъпила искова молба от Е.С.С. срещу М.И.М., с която е направено искане за ограничаване на родителските права на бащата и специално правото му да упражнява режим на лични контакти с децата Илия М., роден на ***г. и Сашо М., роден на ***г.

Посочено е, че с Решение №35/12.06.2015г. по гр.д.№406/2015г. по описа на Районен съд- гр.Мездра, 1 състав, влязло в сила на 02.07.2015г., бракът между страните е прекратен на основание чл.49, ал.4 от СК, упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на бащата. Изложени са твърдения, че през м.07.2015г. ответникът е отказал да предаде децата на майка им след като са били при него въз основа на определения режим за лични отношения. Посочено е, че при престоя им при баща си в с.Зверино, община Враца децата са били подложени на негативни изживявания, като са били настройвани против майка им, упражнявано е домашно насилие срещу тях и са заплашвани с наказания. Изложени са твърдения, че децата са предадени на майката на 14.04.2016г. чрез съдействието на ЧСИ Валери Йотов, рег.№721 в КЧСИ, район на действие: Окръжен съд- гр.Враца. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение са наложени мерки за защита от домашно насилие по отношение на ответника за срок от 12 мес., изразяващи се в забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до децата.

Като евентуален е предявен иск за изменение на определения с горното съдебно решение режим на лични отношения на ответния баща с децата. Наведени са съображения, че с оглед възрастта на децата и извънучилищните занимания, които посещават определеният режим за лични отношения е неподходящ, тъй като се явява неудобно два пъти месечно да пътуват от гр.Бургас, където живеят с майка си до с.Зверино, област Враца, където е местожителството на баща им.

С постъпилия по делото отговор на искова молба исковата претенция за ограничаване на родителските права е оспорена като неоснователна. Изложени са аргументи, че поведението на ответния баща не представлява опасност за децата. По иска за изменение на режима за лични отношения е направено възражение за неподсъдност на спора. Посочено е, че не е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в първоначално определения режим на лични отношения.

Възражението за неподсъдност на спора е отхвърлено с Определение от 15.06.2017г. по горното дело. Дадена е правна квалификация от съда по чл.131, ал.1 от СК на главния иск и по чл.59, ал.9 от СК на евентуалния иск. Дадени са указания по реда на чл.133, ал.2 от СК.

С протоколно определение от

01.08.2017г. са постановени привременни мерки по отношение на децата, след изтичането на действието на мерките за защита срещу домашно насилие, наложени с приложена по делото Заповед за защита от 21.07.2016г. по гр.д.№2312 по описа за 2016г. на Бургаски районен съд, за срок от 12 мес. и изразяващи се в задължаването на бащата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на двете деца и забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до тях. Определено е временно местоживеене на децата при майката на адрес, находящ се в гр.Бургас.

Приложено към исковата молба е Решение

№35/12.06.2015г. по гр.д.№406 по описа за 2015г. на Районен съд- гр.Мездра, 1 състав, влязло в сила на 02.07.2015г., с което е прекратен гражданският брак между Е. Маринова и М.М. и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Илия и Сашо на майката. Определен е режим на виждане на бащата с децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък от 14:30 ч., когато децата са първа смяна на училище или от 18:30 ч., когато децата са втора смяна на училище до 17:00 ч. в неделя, като свиждането се осъществява по местоживеене на децата, когато са първа смяна на училище, а когато са втора смяна на училище-в гр.Бургас, като децата се вземат от бащата от дома на майката и се връщат там в края на свиждането, както и 40 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и съответно през Коледните и Новогодишни празници при определен от съда режим. Размерът на присъдената издръжка е намален до 125 лв. за всяко от децата.

Представено е Решение

№395/29.02.2016г. по гр.д.№431/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 32 състав, влязло в сила на 28.07.2016г., с което е отхвърлен иск на М.М. срещу Е.С. за изменение на горното съдебно решение на Районен съд- гр.Мездра в частта му относно предоставения на майката режим на лични отношения по отношение на двете деца и размера на дължимата от бащата издръжка. Искът е предявен на 27.07.2015г. първоначално пред Районен съд- гр.Мездра, като е образувано гр.д.№776 по описа за 2015г. на Районен съд- гр.Мездра. С Определение №794/05.10.2015г. по в.ч.гр.д.№724 по описа за 2015г. на Окръжен съд- гр.Враца, потвърдено с Определение №207/19.01.2016г. по ч.гр.д.№5447/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, производството по висящото пред Районен съд-гр.Мездра е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Бургаски районен съд, където е образувано гр.д.№431/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 32 състав.

Между кориците на делото се намират протоколи за изпълнение на задължение за предаване на дете от 02.09.2015г., от 29.02.2016г. и от 14.04.2016г. по изп.д.№20157210400178 на ЧСИ Валери Йотов, рег.№721 в КЧСИ, район на действие: Окръжен съд- гр.Враца.

Видно от Решение №1235/21.07.2016г. по гр.д.№2312 по описа за 2016г. на Бургаски районен съд, 13 състав, влязло в сила на 26.08.2016г., спрямо децата Илия и Сашо са наложени мерки за защита от домашно насилие, извършено на 14.04.2016г. при предаването им на майката, със съдействието на съдебен изпълнител и изразяващи се в блъскане на децата от баща им към оградата на имота и изкрещяване да се махат, че не му трябват повече и не им е баща щом тръгват с нея. Наложени са мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в задължаването на бащата М.М. да се въздържа от извършване на такова по отношение на двете деца, забрана да се доближава на по- малко от 100 м. до децата и определяне на временно местоживеене на децата при майка им на адрес в гр.Бургас.

Представени са доказателства за училищната и извънучилищната заетост на децата в гр.Бургас и в с.Зверино, община Враца.

Налични са становище и социални доклади от Агенция за социално подпомагане- гр.Мездра и социален доклад от Център за обществена подкрепа към община Бургас.

Представени са доказателства за заплатената издръжка за периода: м.03.2016г.- м.03.2017г., за м.06.2017г., и за периода: м.10.2017г.- м.06.2018г.

На основание чл.15, ла.1 от Закона за защита на детето, децата Илия и Сашо са изслушани в първоинстанционното производство в открито съдебно заседание на 01.08.2017г. и на 09.10.2017г.

Децата посочват, че по време на престоя си в с.Зверино, община Враца баща им ги е заключвал с белезници на терасата, отнемал им е телефонния апарат, изкарвал ги голи на снега и ги е затварял на тавана, за да им попречи да осъществяват контакти с майка си. Посочват, че се страхуват от баща си и не искат да ги заведе отново в с.Зверино и да им попречи да виждат майка си. Твърдят, че бащата им звъни по телефона.

Като свидетели пред Бургаски районен съд са разпитани Галина Иванова- майка на въззивника и Цецка Енева- сестра на въззивника. От показанията им се установява, че М.М. е привързан към децата и се е грижел за децата, докато са били при него и че не могат да ги виждат след като са взети от майката.

От свидетелските показания на Кера С.- майка на въззиваемата се установява, че от децата знае, че докато са били в с.Зверино баща им е забранявал да виждат майка си да говорят с нея по телефона. Посочва, че децата се страхуват от баща си и бягат от него. Твърди, че въззивникът звъни на децата по телефона, като свидетелката смята, че обикновено се обажда в пияно състояние.

В хода на първоинстанционното производство са изготвени заключения по съдебно- психологична експертиза, съгласно които връзката между бащата и двете деца е компроментирана и нарушена, децата са отчуждени от баща си. Препоръчано е провеждането занапред на контролирани срещи на неутрална територия в присъствието на трето лице-специалист.

Като свидетел е разпитана Славка

Янкова- социален работник в Център за обществена подкрепа към община Бургас, от която се установяват обстоятелства във връзка с проведени срещи между децата и бащата.

От свидетелските показания на М.

Стоянова- учител по английски език в ГЧЕ „Васил Левски“, гр.Бургас се установява, че децата се страхуват баща им да не ги вземе при себе си в с.Зверино и да не могат да се върнат. Посочва, че според нея в много случаи бащата се държи неадекватно и се намира под въздействието на алкохол. Твърди, че при завръщането на децата от с.Зверино са били агресивни, изнервени и затворени.