Решение № 1272 от 20.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300501575 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.439, ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от И. Н. А. чрез адв. С. М., против решение №1020/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11993/2021 г. по описа на РС Пловдив, 19 граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. А. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., бул. К**, иск за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на 2884.41 лева, представляваща 1/3 част от 8653.24 лева - главница по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2017 г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г., за които е издаден по ч. гр. дело №2351 от 2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №186 от 2014 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с район на действие - района на ОС – Пловдив, и същият е осъден да заплати 174 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. При правилно установени факти съдът е достигнал до неправилни изводи. Неправилно е прието, че конституирането на страни в изпълнителния процес прекъсва както давността, така и срока по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, като се излагат 1 съображения в тази насока. Твърди се, че изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Цойкова е прекратено поради перемпция, вземането е погасено по давност и сумата не се дължи. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете, като на страната се присъдят и разноски.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението. Оспорват се доводите, изложени във въззивната жалба, като се сочи и съдебна практика. Претендира се заплащане на разноски в размер на 360 лв.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд.

С оглед наведените с въззивната жалба съображения, следва да се има предвид и следното:

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.

439, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2014 г. по ч.гр.дело №2351/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив са издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз 2 основа на документ по чл.417 от ГПК, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 8653.24 лева - главница по договор за кредит и поръчителство от 21.05.2017 г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011 г. и от 28.05.2012 г.; 761.85 лева - редовни лихви от 12.07.2013 г. до 13.02.2014 г.; 228 лева наказателни лихви от 12.07.2013 г. до 13.02.2014 г. и законна лихва от 13.02.2014 г.

Въз основа на изпълнителния лист, на 24.02.2014 г. е образувано против А. В. М. като кредитополучател и Л. А. М. като поръчител изпълнително дело №186/2014 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, с район на действие - района на ОС – Пловдив, с искане за извършване на изпълнителни действия. В хода на принудителното изпълнение на кредитополучателя и на поръчителя са връчени покани за доброволно изпълнение с приложени заповеди за изпълнение към тях, срещу които възражения не са подадени. На 17.11.2015 г. е подадена молба за конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен правоприемник на вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор за цесия от 21.04.2015 г., като с постановление от 24.11.2015 г. дружеството е конституирано като взискател. След това по изпълнителното дело са искани и извършени следните изпълнителни действия: на 03.08.2017 г. и 07.12.2018 г. молби за предприемане на изпълнителни действия; 11.10.2017 г. – наложен е запор на банкова сметка на А. М.; а на 15.03.2019 г. - запор на пенсията на Л.

А.а. По този повод е констатирано, че Л. А.. е починала на 14.10.2017 г. и изпълнителното дело е спряно на 03.06.2019 г. до издирване на наследниците.

Възобновено е на 11.07.2019 г. и са конституирани А. Н. А.; И. Н. А. и Д. Н.

М. - деца на М.. Ищецът твърди, че отговаря за задълженията на починалия му наследодател до размера на 1/3 част от 8653.24 лева или за 2884.41 лева.

На 20.08.2019 г. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, кредитополучателят и наследниците на поръчителя Л. М. е подписано споразумение за разсрочване на задълженията по изпълнителното дело, чието действие към момента на подаване на исковата молба е отпаднало. Въз основа на споразумението, по искане на взискателя от 21.08.2019 г. изпълнителното дело е спряно. Взискателят е бездействал в продължение на две години от датата на образуване на делото до 24.02.2016 г., поради което е било налице основание за прекратяване на изп. дело още на тази дата. Молбата от 17.11.2015 г. за конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като частен правоприемник не е прекъснала срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, а дори към този момент да са отправени искания за извършване на изпълнителни действия, те не са породили ефект, тъй като към тази дата „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е конституирано като взискател по изпълнителното дело и не е имал такова процесуално качество, за да иска надлежно извършване на изпълнителни действия. След конституирането на ответника като взискател искане за изпълнителни действия са направени едва на 03.08.2017 г., когато изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Поради прекратяването на изпълнителното дело 3 погасителната давност за вземането за главница е започнала да тече на 24.02.2014 г. и е изтекла на 24.02.2019 г., тъй като вземането за главница се погасява с общия петгодишен погасителен срок, който е започнал да тече от последното валидно искано или извършено изпълнително действие, а предприетите след прекратяването на изпълнителното дело на 24.02.2016 г. действия и искания не са надлежни, защото са предприети по прекратено изпълнително дело. Подписаното на 20.08.2019 г. споразумение за разсрочване на задълженията като признание за тяхната дължимост не е прекъснало давността, тъй като към тази дата тя вече е изтекла, а в споразумението липсва изявление за отказ от последиците на настъпилата погасителна давност.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска.

Признава образуването на изпълнителното дело на заявеното основание.

Заявява, че давността е прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение. Признава извършената цесия и конституирането му като взискател по изпълнителното дело. Възразява срещу твърдението за погасяване по давност. Заявява извършване на действия, прекъсващи давността. Твърди извършвано признание на задължението и разсрочване изпълнението на същото.

От събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

От приложеното изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Минка Станчева Цойкова е видно, че е образувано на 24.02.2014 г. по молба с приложен изпълнителен лист от 14.02.2014 г. на ПдРС в полза на „Банка ДСК” ЕАД за принудително събиране на вземания от А. М. и Л. М. в размер от 8653.24 лв. главница, 761.85 лв. договорна лихва, 228 лв. - санкционна лихва; 95 лв. такси; 194.76 лв. разноски и 437.98 лв. юрисконсултско възнаграждение. С молбата е поискано извършване на изпълнителни действия.

С постановление от 24.11.2015 г. като взискател по делото е конституиран ответника на мястото на „Банка ДСК” ЕАД с оглед извършена цесия на вземанията. М. е уведомена за това на 21.03.2016 г.

На 11.10.2017 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника М..

На 03.08.2017 г. и 07.12.2018 г. е поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия.

На 25.03.2019 г. е констатирано, че М. е починала на 14.10.2017 г. и производството досежно нея е спряно на 03.06.2019 г. Възобновено е на 11.07.2019 г. с разпореждане за конституиране на наследниците на починалото лице - А. А., И. А. и Д. М. за по 1/3 идеална част.

На 21.08.2019 г. е подадена молба от взискателя за спиране на изпълнителните действия поради постигнато извънсъдебно споразумение.

На 02.07.2021 г. по делото е подадена молба от взискателя за 4 възобновяване на производството и извършване на изпълнителни действия.

На 16.09.2021 г. са наложени запори на сметки на длъжниците наследници.

По делото не се спори по отношение на така приетите от първата инстанция факти. Нещо повече – доводите, изложени във въззивната жалба, са, че при правилно установени факти съдът е достигнал до неправилни изводи.

Съдът е приел, че не се спори по делото, че в полза на цедента на ответника е издаден изпълнителен лист за задължения на наследодателя на ищеца за главница, лихва, такси и разноски, както и, че по него е образувано изп. дело №186/2014 г. на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, по което като взискател е конституиран ответника. Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това, изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания за главници в период след 24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. и в частност - извършвани ли са изпълнителни действия или отправяни ли са искания от взискателя по изпълнителното дело в рамките на този период, които да прекъснат теченето на давността.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по изпълнителните листове е прието, че главницата касае задължения за връщане на предоставени в заем суми, които се погасяват с петгодишна давност.

Безспорно се установява по делото, че след образуване на изпълнителното дело на 24.02.2014 г. до 24.09.2019 г. са извършвани изпълнителни действия – на 24.11.2015 г. - конституиране на взискател, на 11.07.2019 г. - конституиране на наследниците на починалото лице - А. А.., И.

А. и Д. М. и са отправяни няколко искания от взискателя за извършване на такива – на 03.08.2017 г.; 07.12.2018 г., както и на 20.08.2019 г. е извършено признание на дълга от ищеца. Съобразно с това не е налице период, надхвърлящ две години и налагащ прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, както и изтичане на период, по-дълъг от пет години между отделните прекъсвания на давността, водещ до погасяване на възможността за осъществяване на принудително събиране на задълженията на ответника.