Решение № 1053 от 12.06.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………/……..06.2018 година, гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВ.СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря Габриела Д. разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 805 по описа на ВОС за 2018год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 6848/30.01.2018г. от на „Водоснабдяване и канализация – Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33, срещу Решение № 5506/29.12.2017г. по гр.д. № 14236/2017г. на ВРС,10 св.,В ЧАСТТА

,с която съдът е ОСЪДИЛ въззивника да плати ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Д. ЛНЧ **********, гражданин на Русия, с адрес ***, сумата от 9831.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година на производство 2008г., при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа, стопанисвана от ответника, дължаща се на амортизиран водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения , че по делото не е установен състава на чл.49 от ЗЗД,като не е налице нито негово противоправно поведение, нито възникването на аварията е част от понятието „поддържане“ на водопроводната и канализационната система вменено му съгласно Закона за водите и Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ. Твърди се , че по делото безспорно е доказано , че настъпила увреда на веща на ищеца се дължи на неговото поведение, а именно навлизане в подлеза, вместо предприемане на маневра за спиране , както и ако закъсалия автомобил е бил репариран незабавно . Твърдят, че по делото е установено, че веднага след подаване на сигнала за възникналата авария водоподаването е било преустановено, а самия ищец твърди, че е знаел, че бул. “Васил Левски „ е наводнен и въпреки това е продължил движението си по същия. Излагат се твърдения, че ищеца е унищожил процесния л.а. непосредствено преди първото по делото заседание, с което е препятствал изготвянето на заключение от вещото лице по повторната САтЕ, което поставя под съмнение обективността на заключението му, доколкото не е обследвало пряко пострадалата вещ.

Моли решението да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се , че именно поради неполагането на необходимата грижа за поддържане в изправност и техническа пригодност на магистрален водопровод в добро състояние е възникнала процесната авария, а в последствие поради бездействието на аварийните екипи се е стигнало до причиненото наводняване и щета за ищеца.

Счита, че размера на обезщетението е определен правилно от съда , како са отчетени събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените поделото разноски.

В условията на евентуалност , ако съда прецени , че въззвината жалба е основателна, поддържа предявения в условията на евентуалност иск против ответника с правно основание чл.50 от ЗЗД.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените разноски.

По делото е постъпило становище от „Асет

Иншурънс”АД с ЕИК ********* – трето лице помагач на въззивника , в който чрез процесуалния си представител поддържат изложените във въззивната жалба доводи и молят същата да бъде уважена.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Л.Н.Д.

ЛНЧ **********, гражданин на Русия, с адрес *** срещу „Водоснабдяване и канализация –

Варна”ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп”33, в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016г. върху собствения на ищеца л.а. „Нисан Микра” рег. №О817ЕК199 (регистриран в Русия) при придвижването му в гр.Варна по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз Борис I”, вследствие настъпила авария на водопреносната мрежа, стопанисвана от ответника, формирано както следва: сумата от 10100 лева, представляваща действителната стойност на автомобила, сумата от 80 лева – разходи за репатриране и сумата от 120 лева – разходи за почистване.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2016г. около

01:30 часа в гр. Варна, при придвижването му по бул.”Васил Левски” към бул.”Княз Борис I” в подлеза посока Пикадили парк, процесният автомобил е бил застигнат от много силен поток водна маса, поднесъл под въздействието на увеличаващата се водна маса, попаднал в най-ниската част на пътното платно и се напълнил с вода, вследствие на което двигателят и електрониката на автомобила били напълно повредени. Твърди се, че на пътното платно не са били налице обозначителни знаци, които да предупреждават за опасността. Причина за инцидента е възникнала авария на магистрален водопровод, Ф-800, собственост на ответното дружество. Пасивната процесуална легитимация на ответника е обоснована с твърдението, че като лице, на което по силата на закона е възложено да стопанисва ВиК мрежите и съоръженията, същият се явява възложител на дейностите по поддържане им в изправност. В условията на евентуалност обезщетението се претендира за вреди произтекли от собствена на ответника вещ. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, доколкото стойността на ремонтите действия би била значително по-висока.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е Община Варна, която е собственик на водопроводната и канализационната мрежа на територията на общината съгласно чл. 19 от ЗВ. Ответното дружество единствено експлоатира и поддържа мрежата. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между аварията и причинените вреди. Признава факта на настъпила на 07.09.2016г. в 00.35ч. водопроводна авария на ул.“ Др. Петър Скорчев“ № 17, водоподаването е било преустановено в 1.15 ч., поради което към посочения в исковата молба момент подлезът на Пикадили парк вече е бил залят с вода от около един час. Навеждат се доводи за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, доколкото същият се е движил по наводнен пътен участък и е следвало да предвиди, че в подлеза има събрано количество водна маса. Настъпилата авария е освобождаващо от отговорност обстоятелство, тъй като представлява внезапно, непредвидимо, неочаквано и непредотвратимо събитие от обективен и случаен характер, което се дължи на техническата амортизация на водопровода. Причина за наводняването на подлеза е запушване на дъждоприемните шахти, които не се поддържат ответното дружество, а от собственика на пътното платно – Община Варна. Поддържат се доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Прави се искане при определяне размера на обезщетението да бъде съобразен приносът на водача на автомобила.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Асет Иншурънс”АД изразява становище за неоснователност на предявените искове.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.

Безспорно и доказано от събраните по делото доказателства е, че:

На 07.09.2016г. в 00.33 часа е възникнала авария в амортизиран водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” 17, гр.Варна. Същата е своевременно регистрирана в централния диспечерски пункт, реагирано е своевременно чрез спиране водоподаването по електромеханичен път от системата за управление на помпени станции, което е извършено в 1.15 часа.

Пикът на изтичане на вода е бил в периода 0.35ч. – 1.15 ч. Ноторно известно е, че спирането на водоподаването не може автоматично да преустанови разлива на вече изтекла от водопровода вода .

Ищцата е собственик на л.а.

„Нисан Микра” рег. № О817ЕК199 (регистриран в Русия), двигател №203999R, година на производство 2008г. На 07.09.2016г. в 1.30ч. същия е управляван от сина на ищеца - М.И.– който се е движил по бул.”Васил Левски”, посока към бул.“Княз Борис I“. Същия е аварирал /угаснал двигателя/ в намиращия се там подлез/подлеза към Пикадили парк/, водачът го е напуснал, в последствие от водната маса, автомобила се е придвижил в посока навътре в подлеза. Същия е репатриран след 04.00 часа на същия ден,като целия е бил залят от водна маса и кал.

Настоящия съдебен състав счита, възраженията на въззвиника за липсата на негова отговорност по чл.49 от ЗЗД,в качеството му на възложител на работата, за неоснователни, по следните съображения.

Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Закона за водите, авариралия водопровод е публична общинска собственост. Качеството на оператор на водоснабдителна и канализационна услуга на въззвиника е уредено в чл.1 от

Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. В ал.2 на чл.1 от същия закон е посочено, че /ВиК/ услуга са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи, включително на пречиствателните станции и други съоръжения. В качеството му на дружество - „В и К“ оператор/ оператор на услуга по водоснабдяване и/или канализация / В и К/ с предмет на дейност водоснабдяване , канализация и/или пречистване на води/, съгласно чл. 42 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, на същия е възложено оперативно управление на водоснабдителната и канализационната система, да я поддържа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за опазване на околната среда, да разработва програми и да провежда мероприятия за откриване на течове. Т.к. ответното дружество осъществява това свое нормативно установено задължение чрез своите работници и служители е налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на друго лице - негови работници и служители на работа по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Виновното противоправно поведение на ответника в качеството му на възложител на работа се изразява в бездействие, неизпълнение на вменените му със законови норми задължения, а именно недостатъчна активност при изпълнение на тяхното задължение за поддържане в изправност на водоснабдителната и канализационната система, част от която е процесният аварирал водопровод на ул.”Д-р Петър Скорчев” № 17 в гр.Варна. Съгласно посочените по- горе правомощия и задължения на В и К оператора, ирелевантно към настоящия спор е, че причината за теча е авария – считана от ответника за случайно събитие. Отговорността на ответника, като юридическо лице е безвиновна и произтича от вината на лицата, натоварени със задължението за качествено поддържане на водоснабдителната система, част от която е процесният водопровод, дори и да не е установено кои са конкретно тези лица.Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.