Решение № 10 от 16.01.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ЛЕВСКИ, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20244410100190 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2022 г. между страните по делото е сключен договор за кредит „***“, под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит от 1600 лв. и по силата на този договор е усвоен изцяло еднократно в пълен размер. Твърди се, че с подписване на договора Х. се е задължила да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Твърди се, че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е предоставена и тарифа. Твърди се, че на 31.01.2022 г. е усвоена сумата от 1600 лв., че по кредита са извършени плащания и погасявания – подробно посочени в таблица и че задълженията по кредита за периода 13.11.2022 г.28.01.2023 г. ведно с усвоения кредитен лимит са в общ размер на 1454,17 лв.

Твърди се, че освен посочената сума от 1454,17 лв. ответницата дължи и законна лихва за забава в размер на 201,97 лв. за периода от 28.01.2023 г. – изтичане срока на договора до 29.02.2024 г. /датата на подаване на исковата 1 молба, както и че дължи и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.

Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 1454,17 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 201,97 лв. за периода от 28.01.2023 г. – изтичане срока на договора до 29.02.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответницата е получила съобщението по чл. 131 от ГПК по реда на чл.

47 ал.1 и ал.2 от ГПК – чрез залепване на уведомление и тъй като съдът е приел, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК й е назначил особен представител. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответницата е представил отговор на исковата молба и е изразил становище по предявения иск. Оспорил е предявения иск и е заявил, че договора за кредит не е породил валидни облигационни задължения за ответницата да плаща претендираните суми, поради нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗПФУР. Твърди се, че в исковата молба се съдържат твърдения, но не са представени доказателства, че преди сключването на договора е предоставен на ответницата стандартен европейски формуляр и тарифа за допълнителен пакет услуги и такси, не се посочва да са й предоставени общите условия, приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които са задължителна неразделна част от договора и според разпоредбата на чл. 33 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.2 от същия, при липсата им договорът за потребителски кредит е недействителен. В отговора е заявено, че ищецът посочва, че по кредита са извършвани плащания и са погасени суми, но не става ясно по кой от посочените от чл. 13 от договора начини е ставало плащането, нито какъв е размера на сумите. Твърди се, че в процесния договор за кредит са налице неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и се заявява, че клаузите по процесния договор не са индивидуално уговорени, тъй като същите имат характер на предварително изготвени от кредитора условия, върху съдържанието на които кредитополучателя няма възможност да влияе и да преговаря. Твърди се, че най-фрапантен случай на неравноправност съставлява уговорката в чл. 24 ал.2 в който се казва, че кредитодателят има право да променя едностранно условията на договора, като текста препраща към несъществуващ чл. 14 ал.2 т.2 от ЗЗП, както и че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.2 т.11 от ЗЗП. Твърди се, че клаузите за неустойки по чл. 15 от договора са в нарушение на чл. 143 ал. 2 т.5 от ЗЗП и като нарушение на изискванията за добросъвестност и в противоречие с добрите нрави е и таксата на чл. 17 т. 4 и т.5 от договора. Твърди се, че 2 съгласно чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, но общата дължима сума от потребителя в настоящия случай не може да бъде посочена при подписването на договора, тъй като заемът е отпуснат като кредитна линия, която може да се усвоява еднократно наведнъж или на части.

Твърди се, че в случая е неясно какво включва и как е формиран годишният процент на разходите от 49,32% - посочен в чл. 4 от договора. Твърди се, че претенцията по чл. 20 ал. 4 от договора за заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията е в нарушение на чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Заявява се, че в чл. 10а ал.2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни свързани с усвояването и управлението на кредита, и че въведената с чл. 4 от договора „такса ангажимент“ срещу задължение на кредитодателя да не променя лихвения процент е именно действие по усвояване и управление на кредита и се явява в пряко противоречие с чл. 10а от ЗПК. Твърди се, че тези две клаузи /за заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията и „такса ангажимент“ са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ал.2 т. 5 от ЗЗП, че таксата „ангажимент“ от 0,07% на ден неоснователно обогатява кредитодателя за сметка на кредитополучателя и на практика увеличава подлежащата на връщане сума. Заявява се, че договора за кредит е недействителен и като такъв не е могъл да създаде задължения за ответницата за заплащане на посочените в исковата молба суми, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Направено е искане да бъде задължен ищеца да представи доказателства за точната сума по направените от ответника плащания, с оглед изчисляване на чистата остатъчна стойност от кредита. Относно претенциите за присъждане на разноски, се заявява, че същите следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Установява се от Договор за кредит „***“, че същият е сключен на 28.01.2022г., по електронен път, между „***“ ООД и ответника А. А. Х., като по силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в максимален размер на 1600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, а кредитополучателят да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата или усвояване на съответната част от главницата, ако 3 кредитът се усвоява на части.

Съгласно чл.4 договорът е сключен за срок от 1 година, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15 % или дневен лихвен процент в размер на 0,042% върху усвоената и непогасена главница. Срещу задължението на кредитодателя да не променя лихвения процент, кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07% върху усвоената и непогасена главница

Съгласно чл.1 от договора, преди подписването му на кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия по договора и преддоговорна информация, както и доброволно е избрал да се ползва от допълнителен пакет услуги „VIP ОБСЛУЖВАНЕ“ по продукт „ * * * ” . При всяко погасяване от кредитополучателя на дължими суми, същият заплаща и част от цената на пакета допълнителни услуги.

Съгласно чл.3, ал.3 и 4 от договора, текущото задължение на кредитополучателя към края на всеки 30-дневен период включва начислена и непогасена договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент върху усвоените и непогасени главници и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, а общото задължение на кредитополучателя включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея договорна лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент върху усвоените и непогасени главници и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.

Съгласно чл.15, ал.1 - 3 от договора, в 5-дневен срок от подписването му, кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При непредставянето на съгласие за директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Ако се предостави съгласието за директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения срок, Кредиторът се задължава да спре начислението.

Съгласно чл.15, ал.4-6 от договора, кредитополучателят се е задължил с подписване на договора в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, да предостави Удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл.87 ДОПК е видно наличието на задължения 4 към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен период, при еднократно представяне на такова удостоверение се спират начисленията.

В чл.20, ал.4 от договора е предвидено, че при забава плащане текущото задължение, Кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги V I P обслужване по продукт “***” и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния Договор.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, мотивирано и пълно, се установява следното:

По процесния договор за кредит е усвоен кредитен лимит в размер на 1600 лв. от максималния кредитен лимит от 1600 лв. на 31.01.2022 г.

Срокът на договора е изтекъл на 28.01.2023 г.

Главницата по този вид кредити, отпуснати под формата на кредитна линия, се дължат в края на договора. Не се съставя погасителен план, поради спецификата на договора.