Решение № 145 от 11.06.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Козлодуй, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20241440100400 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът Л. Д. П., ЕГН ********** с адрес в ...... чрез пълномощник адвокат М. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия Пловдив е предявила против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Борис Климентов Бонкин и Симеон И. Гетов, иск за обявяване нищожност на сключени между тях Договор за кредит с номер MAX_300787023 от 09.08.2021г., евентуално за обявяване нищожност на клаузите на Договор за кредит с номер MAX_300787023 от 09.08.2021г. уговарящи допълнителни услуги за „Бързо разглеждане на искането за кредит” и на „Експресно обслужване по кредит”. Претендират разноски.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г. ответникът предоставил заем от 1 000, 00 лева на ищцата, която следвало за срок от 11 месеца да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 169.96 лева при годишен лихвен процент от 36.36% и годишен процент на разходите от 1

32.54%, а съгласно на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 – и да му заплати възнаграждение за допълнителни услуги съответно „Бързо разглеждане на искането за кредит” и „Експресно обслужване по кредит” в размер съответно на 350.11 лева и 500.00 лева. Излагат се обстоятелства, че Договор за кредит с номер MAX_300787023 от 09.08.2021г. е недействителен съгласно чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9 ЗПК, тъй като липсват условия за прилагане на посочения в него лихвен процент, не е посочено дали е фиксиран или променлив, не е посочен общия размер на дължимата за целия срок на договора лихва и дали се дължи само върху главницата. Твърди се недействителност и на уговорките в чл.9, ал.1 и ал.2. Недействителността на оспорените уговорки е обоснована с доводи, че противоречат на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, накърняват добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не са включени въпросните такси, явяващи се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такива се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, което на основание чл. 22 от ЗПК повлича цялостната нищожност на сделката.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Навежда, че допълнителните услуги не са задължително условие за отпускане на кредита и поради това възнаграждението за тях не участва като компонент при изчисляването на годишния процент на разходите, както и че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е само за неговото посочване, което е и спазено.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище подържа иска.

Ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на сключен между страните Договор за кредит MAX_300787023 от 09.08.2021г. ответникът се задължил да отпусне на ищеца паричен заем от 1 000, 00 лева.

Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр, следвало в срок до 15.07.2022г. (за 11 месеца) да възстанови на първия заемната сума и да му заплати лихва при годишен лихвен процент от 32.54% и сумите от 350.11 лева и 500.00 лева, дължими съгласно клаузите съответно на чл. 9, ал.

1 и ал. 2 за пожелано при кандидатстването съответно „Бързо разглеждане на искането за кредит” и „Експресно обслужване по кредита”, или общо 2 0204 лева, при годишен процент на разходите от 36.36% на 11 равни анюитетни вноски, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 9, ал. 3 от съглашението.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 3

ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочен лихвен процент – 32.54%, но не е посочено дали е фиксиран и липсва разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и останалите уговорени плащания в чл.9 и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и допълнителни плащания или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК , а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Тази нередовност не може да се отстрани от приложеното извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия кредитор, а общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката, не отговаря на записаната обща стойност на плащанията.

В случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

4

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв 5 годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК , е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.

В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР /36.36 %/ е видно, че допълнителните плащания от още 850.11 лева уговорени в чл.9, ал. 1 и ал.2 на договора не са били взети предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.