Решение № 1400 от 20.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110214966 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от «В.» ООД с Е И К ..., представлявано от управителя

В.Т. против

Наказателно постановление

№

555005-F560034/11.01.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на ТД на НАП -София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 118, ал.6 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи, че нарушението, за което е санкционирано дружеството –жалбоподател не е извършено. Твърди се, че на 03 и 09.07.2020 г. от страна на дружеството били подадени в НАП коректни данни за доставеното гориво на бензиностанцията и грешен нивомерен софтуерен отчет. Грешката в нивомерните доставки в резервоара за бензин А95Н се дължала на грешно въведени данни от страна на дружеството „Л.К.“ ЕООД, което инсталирало и поддържало в обекта софтуерното фискално устройство за интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Грешно подадената информация за нивомерното замерване било проблем в софтуерната част от предаваните данни, към която дружеството–жалбоподател нямало отношение. Същото уведомило 1 сервизиращото го дружество „Л.К.“ ЕООД, след което изпълнило дадените му предписания – смяна на поплавъка и сондата на резервоара, както и калибриране на нивомерната система. От 21.07.2020 г. разминаване в отчетите между нивомерни и документални доставки на обекта нямало.

На следващо място, в жалбата се сочи, че с Решение № 1858/22.03.2021 г. на АССГ, Първо отделение, 3 състав била отменена издадената по отношение на дружеството Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С569-0036034/20.07.2020 г., като съдът е приел, че дружеството е подало коректна информация за доставените количества горива на 03.07.2020 г. и на 09.07.2020 г., както и че НАП е разполагала с данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в стопансвания от «В.» ООД търговски обект.

В заключение в жалбата се развиват аргументи за неправилно приложение на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като в случая не било налице неотразяване на приходи.

По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност се прави искане за изменение на издаденото НП, като съдът приложи санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС и намали размера на наложената на дружеството имуществена санкция.

В съдебното заседание проведено по делото дружеството-жалбоподател, се представлява от пълномощника си –адв.Керезов, който в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, предвид изложените в жалбата аргументи. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ЦУ на НАП – София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Илиев, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което не били налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя, разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 2 писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 14.07.2020 г. била извършена проверка от служители в ЦУна НАП – София на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в гр. София, ул.“Бойчо Бойчев“ и стопанисван от «В.» ООД с ЕИК .... В проверявания обект имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство, модел ЕСФП ойл сис 2.0-Д-КL Self Service PC, с ИН на ФУ № OS 006892 и ИН на ФП № 5800689211.

При проверката било установено, че има разлики между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, както следва:

1. На 09.07.2020 г. по АДД № 0000000005397965/09.07.2020 г. -4942 литра, а по нивомер – горивото е 3376,9 митра.

2. На 03.07.2020 г. по АДД № 0000000005380099/03.07.2020 г. -2959 литра, по нивомер- горивото е в размер на 788,4 литра и 776,5 литра.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол № 0036034/14.07.2020 г., препис от който бил връчен срещу подпис на същата дата на представител на дружеството-жалбоподател.

На 19.07.2020 г. з а установеното нарушение св.ЛЮБ. –инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София, в присъствието на свидетеля Е.А.Я.

(свидетел при установяване на нарушението), както и в присъствието на управителя на дружеството В.Т. Т. съставил срещу последното АУАН № F560034 за извършено нарушение по чл.118, ал.6 ЗДДС.

Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, на 22.07.2020 г. в НАП - София постъпило писмено възражение срещу така съставения АУАН с вх.№ 53-032048.

Въз основа на АУАН и без да отрази и обсъди депозираното възражение, от страна на АНО било издадено обжалваното НП № 555005-F560034/11.01.2021 г. , с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена 3

„имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Наказателното постановление било управителя на дружеството на 06.10.2021 г. връчено срещу подпис на

Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел-актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр.чл.84 от ЗАНН– протокол за извършена проверка № 0036034/14.07.2020 г., АУАН № F560034 /19.07.2020 г., възражение вх.№ 53-03-2048/22.07.2020 г., копия от документи за нивомерна и документална доставка на гориво –бензин А95Н за 09.07.2020 г. и за 03.07.2020 г., протокол за ремонт № 03072020/03.07.2020 г. със заявител «В.» ООД, протокол № 022035 за извършен ремонт, товарителници, акцизни данъчни документи, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, договор № 310/14.05.2020 г. за абонаментно обслужване на обект „бензиностанция“.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, участвал при извършване на проверката в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС и съставил процесния АУАН, възприемайки ги като обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният протокол за извършена проверка е официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият разполага с т.нар.

“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Констативният протокол, който е съставен при извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на административно-наказателната отговорност на определено лице.

От приложените към материалите на делото писмени доказателства се установява, че на 03.07.2020 г. «В.» ООД е регистрирало служебен бон за нивомерна доставка, относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 786, 80 л.

4

На същата дата е регистриран и служебен бон за документална доставка, относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 2959 литра.

На 09.07.2020 г. дружеството е регистрирало служебен бон за нивомерна доставка, относно резервоар 2, за бензин А-95Н, с обем 3435. 10 л., както и служебен бон за документална доставка, относно резервоар 2, за бензин А95Н, с обем 4942 литра. От приложените акцизни данъчни документи /АДД/ от 03.07.2020 г. и от 09.07.2020 г., заедно с товарителниците, се установява, че на същите дати дружеството е получило бензин А-95Н, съответно 2959 литра и 4942 литра.

В случая следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва установената фактическа обстановка. Налице е спор относно приложимото право.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на което е наложена имуществена санкция, и е насочена срещу административно-наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на представител на дружеството-жалбоподател.

Установената фактическа обстановка ясно е описана, както в съставения протокол за извършена проверка, така и в съставения АУАН и издаденото 5 впоследствие НП. Фактическото описание на нарушението е ясно и не буди никакви съмнения относно фактите от обективния състав на твърдяното нарушение, така че нарушителят да е в състояние за разбере фактическите рамки на административно –наказателното обвинение и да организира адекватно защитата си.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

По същество на нарушението съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове , е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. регламентира, че всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В конкретиката на настоящия казус, от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на 03.07.2020 г. и 09.07.2020 г. е било налице разминаване между данните, подадени до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД. Съобразно императивната разпоредба на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС именно жалбоподателят, извършващ доставки/продажби на течни горива от търговски обект, е лицето, задължено да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за 6 определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива. Ето защо е неоснователно твърдението му, че за констатираните разлики отговорност следва да носи дружеството „Л.К.“ ЕООД, което на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС инсталирало и поддържало в обекта софтуерното фискално устройство за интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Така посоченото дружество, контрагент на «В.» ООД не е задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС , а по делото не са ангажирани доказателства за уведомяване на НАП за констатираните на процесните дати технически неизправности на монтираната в обекта нивомерна система.