Решение № 235 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110156781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и 248 ГПК.

Постъпила е молба от В. С. С., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за безплатно адвокатско представителство в размер на 360 лв. с ДДС /над присъдените 120 лв./. Според молителя присъденото адвокатско възнаграждение представлява обезценка на адвокатския труд.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната „...“ ООД, в което се поддържа, че искането е неоснователно. Акцентира се върху цената на предявения осъдителен иск. Поддържа се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, освен това процесуалния представител е предявил множество идентични претенции срещу „...“ ООД в качеството му на адвокат на заемополучатели, които в рамките на определен период от време системно са сключвали договори за заем със заемодателя, непосредствено след това са връщали заетите суми и след това са предявявали дела.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

1

С постановеното по делото Решение № 15232/07.08.2025 г. по гр.д. № 56781/2024 по описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, както следва: сумата от 100 лв., представляваща заплатена държавна такса по сметка на СРС и сумата от 120 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно фактическата и правна сложност на делото.

По делото е подадена писмена молба от ищеца, с която е приложен списък на сторените разноски – л. 75. Претендира се адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че споделя застъпеното в казуалната практика становище, че в тази хипотеза, възнаграждението се определя от съда с оглед извършените процесуални действия по делото и правната и фактическата му сложност, а посочения размер от процесуалния представител не го обвързва.

В мотивите си съдът е посочил, че делото не се отличава с никаква сложност, напротив идентично е с множество други, образувани от същия процесуален представител и той е запознат с трайната и последователна наднационална и национална съдебна практика по идентични казуси. Нещо повече между страните по делото са налице и други дела, свързани именно с множество сключени между тях договори за заем, обстоятелства, които не се оспорват от ищеца.

В подадената молба липсват доводи, които да налагат ревизия или изменение на решаващата воля на съда по отношение на заплащането на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая съдът е счел, че образуването и воденето на еднотипни граждански дела между едни и същи страни не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване, което е мотивирало и крайното разрешение по отношение на разноските.

Липсва основание за изменение на поставения съдебен акт в частта за разноските.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът служебно констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в решението при произнасянето по отношение на разноските.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато съществува противоречие между формирана и отразена в решението воля на съда, както и при погрешно изписване на определени данни във съдебния акт. В случая в диспозитива не е отразена точно волята на съда относно разноските дължими на процесуалния представител на ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да заплати определеното адвокатско възнаграждение именно на процесуалния представител, осъществил безплатно адвокатско представителство, а не на страната, която е представлявана.

Съгласно чл. 247, ал. 4, пр. второ ГПК съдебният акт за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на поправения акт.

2

По изложените мотиви и на основание чл. 247 и чл. 248 ГПК съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 279823/20.08.2025г., подадена от Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца В. С. С. за изменение на Решение № 15232/07.08.2025 г. по гр.д. № 56781/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 15232/07.08.2025 г. по гр.д. № 56781/2024 по описа на СРС, 88 с-в, както следва вместо: „ОСЪЖДА „..." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „.. да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ... сумата от 220 лв. – съдебни разноски.“ да се чете:

„ОСЪЖДА „..." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„.. да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ... сумата от 100 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „..." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „.. да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, сумата от 120 лв. с ДДС – възнаграждение за безплатно процесуално представителство.“.

Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за изменение в частта за разноските има характер на определението иподлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК, в останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3