Решение № 4872 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4872 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330105412 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „И.Т.“ ЕООД, ЕИК 206736274 против „Май Лайф Хоум“ ООД, ЕИК 204628937, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 258, вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор от 25.11.2021 г. за доставка и монтаж на 3 бр. контейнери с термопанели и 1 бр. конструкция за контейнер без панели с парапет предна страна, при уговорено възнаграждение с включени услуги от 38 000 лева с ДДС, срок за изпълнение 40 дни и платен аванс от 19 000 лева на 23.11.2021 г.

Ответникът изпълнил некачествено само част от възложеното, като след проведени разговори, след срока, поставил единствено панел, наподобяващ термопанелен, който не отговарял на съглашението. С покана, получена на 21.02.2024 г., бил даден 7-дневен срок за изпълнение с предупреждение, че при липса на престация, договорът ще се счита за развален. Ответникът не изпълнил, нито върнал платената сума, поради което се претендира за присъждането й и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Признава за направена на 23.11.2021 г. поръчка на 4 бр. контейнери от управителя на ищеца с изготвен индивидуален проект съобразно посочените мерки, който в периода от м. ноември 2021 г. до средата на 2022 г. бил изменян многократно по желание на ищеца. Последното довело до съответно забавяне и доп. разходи, които били поети от 1 ответника. Твърди, че по време на монтажа се установило, че ищецът не е придобил разрешение за поставяне на метална конструкция, съобр. последното изменение на поръчката, а придобитото такова било за поставяне на контейнер. Поддържа ищецът да е неизправна страна по договора и да е създал значителни пречки за изпълнението му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между страните е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за доставка и монтаж на 3 бр. контейнери с термопанели и 1 бр. конструкция за контейнер без панели с парапет предна страна от 25.11.2021 г. /вж. доклада/.

Според договора, изпълнителят – ответник се е задължил да достави и монтира 3 бр. контейнери с външни габаритни размери; термопанели в дървесен цвят и 1 бр. конструкция за контейнер с описани размери, без панели с парапети в предна страна; описано е, че в цената се включват и доп. ел. инсталация, прозорци, остъклена външна врата, 2 врати, бетонова основа, монтаж и транспорт. Срокът е 40 дни.

От заключението на СТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че – уговорените 3 бр. контейнери и 1 бр. конструкция не са налични в имота. Налице е бетонов фундамент – излят неравномерно, не на едно ниво по цялата площ и на по – ниско ниво от това на положената тротоарна настилка; видимо вдлъбнат, с по – ниски нива в средните участъци, с наслоени наноси от валежи.

Само изложеното е достатъчно за уважаване на иска. Изпълнение, според уговореното в договора, няма. Ответникът и не доказва, че е бил готов да изпълни, но да не е могъл, поради конкретна, освобождаваща го от отговорност причина, респ. – виновно поведение на ищеца. В тази връзка следва да се има предвид, че приетата ел. кореспонденция и обяснения на И.С. /л.100 – макар и неточно разпитана като свидетел, предвид качеството й на управител на отв. дружество/, дори при съобразяване в цялост, въпреки заинтересоваността от изхода на делото, не водят до различен извод.

Факт е, че са водени разговори, в които се съдържа информация с взаимни обвинения за нещо, което било поискано като промяна, но не било осъществено и пр.

Няма обаче реални данни за това – каква точно промяна е била поискана, променя ли тя съглашението и по какъв начин, спрямо кои негови параметри. Подобна двустранна уговорка между страните няма обективирана. Ответникът, чиято несъмнено е 2 доказателствената тежест, не ангажира доказателства нито да е имал реална готовност за точно изпълнение на поетите задължения за доставка и монтаж на вещите, нито в какво се изразява евентуално изменение на правоотношението, въпреки изричните указания за това по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада. Няма такива и за това – придобитото от ищеца разрешение за поставяне на преместваем обект – л.38 – да не е било достатъчно за изпълнение на договорните задължения. Не се установява същото да не е било съответно както за описаното в съглашението, така и да не отговаря на изисквания спрямо конкретно последващо изменение на параметрите на уговорката. За това също са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, но не са изпълнени.

От СТЕ и нейното съдържание е видно, че изпълнение спрямо описаното в договора няма, при което ищецът е бил в правото си да иска и съответно – да развали договора, в която връзка е и изпратената покана. Ответникът не установява нито изпълнение, нито основание за задържане на платената сума. Освен ангажираните обяснения на управителя на дружеството, които не се ползват с висока док. стойност относно положителни за тази страна обстоятелства, както и ел. кореспонденция, от която не се установява фактически опит за изпълнение на поетите с договора задължения именно в предвидени от страните срок, други доказателства не са ангажирани. Следва и изрично в тази насока да се посочи, че соченото от управителя, че контейнерите, които били поръчани, са били разтоварени в имота, не се установява, напротив – според вещото лице – такива не са налични в имота.

Не се установява и кога по време и какви пречки се поддържа да е създал възложителят за изпълнението и то спрямо кое предприето конкретно действие от страна на ответника като изпълнител – във времево, количествено, качествено отношение. Готовност за изпълнение, с реално осъществени действия именно по съдържането на договора, не се установява, за да се коментира и евентуално възпрепятстване от страна на ищеца, каквото също не се доказва, като фактически да е довело до неизпълнението.

Тъй като ответникът не е бил изправна страна, като не доказва при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК – пълно, точно изпълнение на поетите по договора задължения, ищецът е бил в правото си да развали договора, съответно – да претендира и с ИМ последиците на разваления договор.

Платената сума, по чийто размер спор няма, а се установява и от признанието на неизгоден факт от управителя на ответното дружество, подлежи на връщане, т.к. не се установява основание за задържането й. Елементите от ФС са налице. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. Относно установените в имота метални колони, с панели и други елементи от конструкцията, които не са монтирани и се намират в имота на ищеца, според описаното от ВЛ, ответникът може да потърси правата си по съответния ред. Същите обаче не се отразяват на горните 3 изводи, т.к. не покриват критериите за изпълнение в пълен обем на проекта по договор, нито на някакви доп. и неустановени конкретни последващи уговорки между страните.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представен списък и док. за плащане на: 760 лв. – ДТ; 300 лв. – деп. СТЕ; 2000 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС /възр. за прекомерност не е направено/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Май Лайф Хоум“ ООД, ЕИК 204628937, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ – изход за Асеновград № В8, да плати на „И.Т.“ ЕООД, ЕИК 206736274, със седалище и адрес на управление: с.

Катуница, общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „Господин Н.“ № 33, следните суми: 19 000 лева /деветнадесет хиляди лева/ – подлежаща на връщане като платено възнаграждение по развален договор за доставка и монтаж от 25.11.2021 г., както и общо 3060 лева /три хиляди и шестдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

IBAN: ***********************************************

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4