Определение № 1757 от 20.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1757 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20234100500499 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е депозирана молба с вх. № 11108/10.11.2023 г. от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ, в която молителят излага доводи, че доколкото първоинстанционното решение е било отменено, а предявените искове отхвърлени, то въззивният съд е следвало да присъди на въззивника направените в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че осъществената защита е по няколко обективно кумулативно съединени иска, в т.ч. и по такъв с материален интерес, поради което моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 360 лв.

Молбата е изпратена на насрещната страна, която в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозирала отговор.

Съдът намира, че молбата е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 248, ла. 1 ГПК срок. По същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Й. Б. К. срещу БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ – гр. София искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ. С Решение № 634/11.05.2023 г. по гр.д. № 762/2023 г. на ВТРС са уважени така предявените искове, като съдът е признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ уволнението на Й. К., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Ответникът е осъден да заплати на Й. К. сумата в размер на 2 742,38 лв. - обезщетение по 1 чл. 225, ал. 1 КТ за периода 16.01.2023 г. - 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата от 2 742,38 лв. до пълния предявен размер от 4 600 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сума в размер на 780 лв., представляващи направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С Решение № 556/19.10.2023 г. по в.гр.д. № 499/2023 г. на ВТОС /влязло в сила на 12.06.2024 г./, първоинстанционното решение е отменено, като предявените искове са отхвърлени изцяло, вкл. и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В мотивите на въззивното решение е посочено, че ответникът не е направил разноски в хода на първоинстанционното производство.

В разпоредбата на чл. 248 ГПК е уреден специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. В настоящия случай, с Решение № 556/19.10.2023 г. по в.гр.д. № 499/2023 г. на ВТОС е отменено първоинстанционото решение в частта за разноските /с характер на определение/, но не са присъдени претендираните от ответника в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът констатира, че ответникът в отговора на исковата молба е направил искане в негова полза да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, по което липсва произнасяне в постановеното въззивно решение. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Доколкото предявените искове са били отхвърлени, то основателно се явява и искането на ответника за присъждане на направените пред първоинстанционния съд разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Видно от материалите по делото, ответникът в първоинстанционното производство е представляван от юрисконсулт, като по делото е представено и пълномощно.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер, определен по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Неоснователно е искането на молителя за определяне на възнаграждението в максимален размер от 360 лв., тъй като същият на отговаря на фактическата и правна сложност на първоинстанционното производство, в което е проведено само едно съдебно заседание, по реда на глава 25 от ГПК и не се отличава с фактическа и правна сложност спрямо сходни производства. Освен това, направеното в отговора на исковата молба искане е за присъждане на възнаграждение в размер на 200 лв. По изложените съображения настоящият 2 състав намира, че дължимото възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер от 200 лв., който съответства на обема на положените усилия, както и на фактическата и правна сложност по делото.

По изложените съображения, молба с вх. № 11108/10.11.2023 г., подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ за изменение на въззивното решение в частта за разноските е частично основателна и следва да бъде уважена до размера от 200 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на Решение № 556/19.10.2023 г. по в.гр.д. № 499/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в следния смисъл:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й. Б. К., с ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „И.“ № 3 да заплати на БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ - гр. София, ул. „Г.М.Димитров“ № 52 Б сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3