Решение № 1296 от 03.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110110855 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба от Н. И. И. ЕГН:

**********, лично и като родител и законен представител на Й. Л. С., ЕГН ********** и В. Л. С., ЕГН ********** срещу Л. И. С. EГH: **********, с която се иска да бъдат предоставени родителски права по отношение на децата, да бъде определено местоживеенето им при майката и бъде определен режим на лични отношения с бащата. Иска се и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата, чрез тяхната майка, както следва: за детето Й. Л. С., ЕГН ********** - в размер от 500 лева (255.65 евро) и за детето В. Л. С., ЕГН ********** – в размер от 400 лева (204.52 евро).

В исковата молба са изложени твърдения, че от декември месец ** година бащата не живеел с ищцата и децата, не участвал в отглеждането и възпитанието им и не предоставял средства за тяхната издръжка. Детето Й. било с призната инвалидност поради заболяване, което обуславяло значително по-високи нужди от медицински грижи и специални условия за обучение. В открито съдебно заседание ищцата поддържа искане за предоставяне упражняването на родителски права в нейна полза и определяне местоживеенето на децата при нея. По изложените съображения е отправено искане за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. И. С., с който не се възразява родителските права да бъдат упражнявани от майката на децата и местоживеенето им да бъде определено при нея, а на него да бъде определен режим на лични отношения и да заплаща издръжка за децата.

Посочва, че от ** г. бил лишен от контакт с децата. По изложените съображения отправя искане за определяне на режим на лични контакти с 1 всяко от децата. В открито съдебно заседание се сочи, че размерът на претендираната издръжка е завишен, като доходът на ответника е значително по-нисък от този на ищцата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че Н. И. И. и Л. И. С. са родители на Л. И. С., род. на **-** г., и В. Л. С., род. на **-**9 г.

От представеното експертно решение № 93866/22.11.**г. се установява, че детето Й. С. страда от **-**.

Прието е по делото и експертно решение № 90984/05.10.**., видно от което бащата Л. С. е с 91% трудова трудова неработоспособност поради **.

Представена е и епикриза, от която се установява, че ответникът е получил остър миокарден инфаркт, за което е предписана медикаментозна терапия за дома.

Представена е декларация от бащата, с която същият декларира, че е пенсионер по болест и получава месечна пенсия в размер от 715 лв., считано от м.ноември **. до м. октомври 2025г., като не притежава други доходи и имущество, от които се издържа.

С молба с вх. № 99539/26.11.2025г. от Н. И. се представят писмени доказателства, за които ищцата декларира, че съответстват на действителните документи. Сред тях са покана за доброволно изпълнение с адресат Л.С., запорно съобщение, удостоверение от 16.01.**г., според което ответникът заема длъжност „сглобяване на детайли и за периода 01.01.**. – 30.01.**. е получил брутен доход от 260 лв., удостоверение от 05.07.**г., според което за периода 11.02.**г. – 30.06.**г. на същата длъжност е получил брутен доход 2 990 лв. Представен е и трудов договор от 10.02.**г. със страни Л.С. и „**“ ЕООД, който обаче не носи подписа на ответника.

Според изискания социален доклад, след раздялата на двамата родители майката самостоятелно полага грижи за двете си деца, единствено с помощта на своя баща, който към този момент е вече покойник. Сочи се, че следва да бъде постановена сума за месечна издръжка на двете деца - В. Л. С. и Й. Л. С., която да бъде съобразена с техните нужди, със събраните доказателства и възможността на бащата да я изплаща.

От постъпилите справки от НАП се установява, че за **. облагаемият доход, получаван от Н. И. е в размер от 1 249,60 лв. (638.91 евро), а за 2025г. – 1 463,13 лв. (748.09 евро). За **. облагаемият доход на Л. С. е в размер между 1 427,17 лв. (729.70 евро) и 1869 лв. (955.60 евро). за три месеца и 371,74 лв.

(190.07 евро) за един месец., а за 2025г.: между 1077 лв.( 550.66 евро) и 1 718,40 лв. (878.60 евро) за три месеца и сумата от 612,55 лв. (313.19 евро) за един месец.

Видно от постъпилата информация от НОИ, ищцата е получавала парично обезщетение за безработица за периода юли **. – май **г., както следва: септември/2022 г.- 270.00 лв., през месец октомври/2022 г. - 360.00 лв., 2 през месец ноември/2022 г.- 378.00 лв., през месец декември/2022 г. - 396.00 лв., през месец януари/** г. - 342.00 лв., през месец февруари/** г. - 378.00 лв., през месец март/** г.- 360.00 лв., през месец април/** г.- 396.00 лв., през месец май/** г.- 108.00 лв. За периода м.януари **г. – януари 2026г. същата е получавала лична пенсия за инвалидност в размер 537 лв. – 725,08 лв. От друга страна, Л.С. не е получавал обезщетения за безработица и временна неработоспособност, като за периода м.яннуари **г. – м.януари 2026г. е получавал лична пенсия за инвалидност в размер 537,05 лв. – 725,08 лв.

Установява се също, че ищцата не притежава превозни средства, а отвеникът е собственик на л.а.“Фолксваген голф“.

Видно от постъпилата информация от Община Варна, страните нямат задължение да подават декларации по чл.14 от ЗМДТ и чл.54 от ЗМДТ.

В хода на производството се събраха и гласни доказателствени средства на св.В. В. – майка на ответника, чиито показания следва да се ценят съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Същата сочи, че от две години синът й не живее с ищцата. Не знаела каква е причината за тяхната раздяла. Един ден, когато се връщал от работа, ответникът намерил чували с дрехите си отпред на вратата на дома им, натоварил ги и се изнесъл. Оттогава не живеели заедно. Според свидетелката, откакто родителите са разделени, ответникът много трудно осъществявал контакт с децата си. Ходил до градината, ходил до яслата, тук, в гр. Варна. Отивал пред тях и викал под терасата, а те ревяли отгоре, което, по думи на В., било „пълна трагедия“. Л.С. нямал достъп до децатаи не можел да осъществява контакт с тях. Той бил с инфаркт и това нещо му действало страшно много. Имал нужда да вижда децата и да контактува с тях, а ищцата го е изолирала изцяло. Ответникът в момента живеел при майка си на село.

Там имали къща в с. Б***, където можели да посрещнат децата, а имали къща и в гр. **. Според показанията е имало случаи, когато ответникът е работил във Варна. Миналата година бил на работа в ресторант към хотел във Варна, а тази зима бил в хотел в Пампорово. Летните месеци бил тука. Опитвал се да осъществява контакти по телефона с децата, но ищцата го е изключила, блокирала го е и изобщо няма никакъв контакт, а преди това той изцяло се е грижил за тях. Той ги е водил на градина. Ищцата нямала роднини. Докато били заедно, С. активно участвал в грижите за децата, тъй като той можел **.

Бил със **, но има л ** и можел ** с тях. Имало емоционална връзка между него ми и децата му, и ставало нещо страшно, когато ходил да ги види – те били на терасата и плачели отгоре, а той бил долу. Свидетелката заявява, че причината да се разделят родителите била, че бащата бил беден.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 и чл. 149 СК. В случая между страните не е налице спор относно родителските права спрямо двете деца Й. и В.. В допълнение, съдът намира, че е в интерес на децата непосредствени грижи за тях да продължи да полага тяхната майка, отчитайки доказателствата по делото и приетия социален доклад. Ето защо 3 упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на ищцата Н. И..

С оглед предоставяне на родителските права на майката, при нея следва да бъде определено и местоживеенето на децата.

Предоставянето на родителските права в полза на ищцата налага съответно определяне на режим на лични отношения на ответника с децата.

Този режим се определя от съда по целесъобразност, с оглед особеностите на конкретния случай. При определяне на подходящ режим на лични отношения съдът съобрази възрастта на децата, формираните им до момента обичайни ежедневни навици, специалните нужди, които има Й., с оглед неговото заболяване. Не без значение са и данните за опити да се ограничават контактите между бащата и децата, което се установява от свидетелските показания. В случая ответникът заявява готовност и желание да бъде част от живота на Й. и В. и да полага активни грижи спрямо тях. Следва да се вземе предвид, че упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения.

В тази връзка режимът на лични отношения на бащата Л. с децата се определя, както следва: бащата ще има право да вижда и взема Й. и В. при себе си всяка първа и трета седмица от събота в 10.30ч. до неделя в 16.00ч., с преспиване, както и три седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

За Коледните празници (24,25,26 декември) на всяка четна година от 11,00ч. на 24 декември до 17,00ч. на 26 декември децата ще бъдат при бащата, а през нечетните години за този период - ще бъдат при майката.

За Новогодишните празници (31 декември и 01 януари) на всяка нечетна година от 1 1,00ч. на 31 декември до 17,00 часа на 01 януари децата ще бъдат при бащата, а през същия период на четните години ще бъд ат при майката, независимо дали се пада първа или трета седмица от месеца.

За Великденските празници на всяка нечетна година от 1 1,00ч. на Разпети петък до 17,00 часа в неделя /Великден/ децата ще бъдат при бащата, а през същия период на четните години - ще бъдат при майката.

За рождените дни на децата: през четните години децата да са при баща си от 10,00ч. до 14,00ч., а през нечетните години – от 16,00ч. до 20,00ч.

При необходимост или бъдещо искане на страните постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.

Като последица от предоставяне родителските права на майката, следва бащата да бъде осъден да заплаща на децата си ежемесечна парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер 4 на тази издръжка е функция от потребностите на самите деца и възможностите на родителите им – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде помалък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната (1 213 лева или 620,20 евро).

В конкретния случай детето В. е на 7г., а Й. – на 9г. Установи се по делото, че Й. страда от ** и **-**, което обуславя наличие на изключителни нужди освен обичайните такива за деца на неговата възраст. При определяне размера на дължимата издръжка релевантен е въпросът за възможностите на бащата да заплаща такава. Безспорно е, че същият получава лична пенсия в размер от 370.73 евро, доколкото е с призната 91% ТНР. Впрочем, последното е установено и безспорно по отношение и на майката, която освен **, не притежава **, за разлика от бащата (св.показания). Представени са и доказателства за претърпян инфаркт през **г. от страна на С.. Освен пенсията за инвалидност, от постъпилата справка от НАП, както и от свидетелските показания, се установява, че ответникът е трудово ангажиран. Макар справката от НАП да отразява постъпили трудови възнаграждения за конкретни месеци за **. и 2025г., според показанията на св.В., които съдът кредитира в тази им част, ответникът през лятото е във Варна, като се е случвало да полага труд тук, миналата година бил на работа в ресторант към хотел във Варна, а тази зима работил в хотел в Пампорово. Следователно, при съобразяване на посочените осигурители в цитираната справка, се поставя под съмнение дали ответникът е декларирал всички свои трудови доходи. При все това, от наличните стойности на всички парични постъпления в полза на Л.С., се установява, че средно месечният му доход е в размер на около 847,15 евро (доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70г. - така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС). Следва да бъде отчетено, че според последните публикувани данни на НСИ, общият разход на член от домакинство за третото тримесечие на 2025 г.(т.к. все още не са публикувани данните за първото тримесечие за 2026г.) е средно в размер на 3 203 лева (1637.67 евро). След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на около 2 250 лв. (1150.41 евро) или месечно по 750 лева (383.47 евро). В допълнение, не се установи по делото ответникът да има други алиментни задължения.