Решение № 15646 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15646 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110105572 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 вр. чл.124 ГПК.

Депозирана е искова молба от И. А. М. ЕГН ********** срещу „ЕОС ...........

ЕООД ЕИК .........., в качеството му на цесионер, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника претендираната с изпълнителен лист от 19.03.2013 г., издаден по гр.д.

№4487/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, сума в размер на 2461,22 лева главница по неизпълнен договор за кредит, сумата в размер на 817,38 лв. договорна лихва за периода 10.11.2010 г. до 31.01.2013 г., сумата в размер на 485,96 лв. наказателна лихва за периода 14.02.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сумата в размер на 175,29 лв. разноски по делото. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист била изтекла за периода 05.07.2013 г. до 05.07.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който признава исковете. Моли разноските да бъдат разпределени при спазване на чл.78 ал.2 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.

Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и 1 взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.

С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявеният против него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК. С молба от 27.06.2023 г. ищците правят искане за постановяване на решение при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това. Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл.

237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

По разноските:

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по производството на ищците.

Въпреки направеното от него възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че не дължи тези разноски, защото не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че тази разпоредба в случая е неприложима и ответникът дължи разноски на ищците.

Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно дадени в него предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за неговото завеждане. Действително, признание на иска е налице, но спорен е въпросът доколко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като се имат предвид мотивите на съда за допустимост и основателност на иска, както и фактът, че към момента изп.д.№....... по описа на ЧСИ ................... при КЧСИ и район на действие СГС, продължава да е висящо.

При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 657,60 лв., в т.ч. държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.

Така мотивиран Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК по отношение на „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .........., И. А. М. ЕГН **********, съдебен адрес гр............... не дължи на „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .........., съдебен адрес гр............. сумата в размер на 2461,22 лева главница по неизпълнен договор за кредит, сумата в размер на 817,38 лева договорна лихва за периода 10.11.2010 г. до 31.01.2013 г., сумата в размер на 485,96 лева наказателна лихва за периода 14.02.2011 г. до 31.01.2013 г., както и сумата в размер на 175,29 лева разноски, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2013 г., издаден по гр.д.№4487/2013 г. по описа на СРС, 69 състав.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС ........... ЕООД ЕИК .......... да заплати на И. А. М. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 657,60 лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3