Определение № 305 от 29.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Варна, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100502291 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 2291 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29629/04.12.2023 г. от ЕС на обекти в жилищен комплекс „Света Елена“, с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 354, хотел „Света Елена“, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, чрез адв. А. Х., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 4451/27.11.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2291/2023 г. по описа на ВОС.

Молителят претендира разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие пред въззивна инстаниция.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – М. Й. М. изразява становище за неоснователност на молбата. Счита за недоказани претендираните разноски. Представеният договор за правна помощ не притежава изискуемите реквизити съгл. чл. 6, ал. 1 от ЗСч., поради което не доказва извършено плащане на уговореното възнаграждение.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбата е депозирана в законовия срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по частна жалба на М. Й. М. против Определение № 6909 от 07.06.2023 година, постановено по гр.дело № 12660/2022 година по описа на ВРС, с което е наложен запор върху сметките на молителя М. и е било допуснато обезпечение по предявените против него искове от ЕС, чрез преминаване от сметка в сметка 1 до достигане размера на обезпеченото вземане от 2 630.24 евро.

С Определение № 4451/27.11.2023 г ВОС е потвърдил обжалвания акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Па въпроса за доказването на разноските в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Когато възнаграждението е заплатено в брой, обаче този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, в който случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

С оглед изхода на делото насрещна страна по жалбата има право да иска присъждане на разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

В депозираният по делото отговор е отправено искане за разноски, придружено със списък по чл. 80 от ГПК. Поискано е да бъде възстановена сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение, за което страната представя договор за правна защита и съдействие (лист 28).

За да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие представлява разписка за плащане на уговореното в него адвокатско възнаграждение е необходимо този договор да е сключен в писмена форма и в него изрично да е записано, че уговореният хонорар е бил заплатен в брой (в какъвто смисъл е приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело. № 6 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС,). Законодателят не предвижда посочването на номер на договора като елемент от задължителното съдържание и форма за неговата действителност. Няма и изискване той да притежава атрибутите на първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, когато се касае за доказването на изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението в брой.

Достатъчно е отбелязването на това обстоятелство в сключения между страните договор в писмена форма, както е в настоящия случай. От договорът се установява, че ЕС се е уговорила и е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в претендирания размер на разноските. Фактът, че плащането е извършено в брой се удостоверя със самия договор, който в частта му на т. 3 има характера на разписка между съконтрахентите.

За доказано извършените разноски следва да се осъди жалбоподателят.

Поради липсата на произнасяне в решаващия акт по делото относно разноските и основателността на молбата определението следва да бъде допълнено в горния смисъл.

2

Мотивиран от изложеното съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 4451/27.11.2023 г., постановено по в. гр. дело № 2291/2023 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА М. Й. М. с ЕГН **********, постоянен адрес в гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 354, хотел „Света Елена“, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ да заплати на ЕС на обекти в жилищен комплекс „Света Елена“, с адрес гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ №354, хотел „Света Елена“, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по в. гр. дело № 2291/2023 г. по описа на ВОС, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3