Решение № 260103 от 27.08.2021, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260103 гр. Троян, 27.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

Секретар: Ценка

Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова гражданско дело №

870 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 27, пр.4 вр. чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.537, ал.2 ГПК

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

27, пр.4 вр.чл.29, ал.1 от ЗЗД и чл.537, ал.2 от ГПК, предявени от Н.М.М. ***, чрез пълномощника й адв.Б.П. *** против Д.М.Д. ***.

В ИМ се излага, че ищцата и ответникът са брат и сестра, като са придобили по наследство от своя дядо Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в *****, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна селскостопанска сграда, за който ПИ нямало съставен нотариален акт.

Твърди се, че на 22.10.2019г. ответникът поискал от ищцата да се снабдят с документ за собственост на процесния имот.

В ИМ се твърди, че когато страните отишли при нотариус на 23.10.2019г., ищцата смятала, че се снабдяват с документ за собственост на имота и сградите, тъй като ответникът й заявил това. Ищцата подписала документа при нотариуса, като сочи, че не е получавала никакви пари от ответника, който заплатил само нотариалните такси.

Ищцата твърди, че няколко месеца по-късно ответникът й предложил сума от 1000.00 лева, която тя не приела. Това обаче я усъмнило в действията му и помолила сина си да провери какъв документ е подписала при нотариус. От сина си М.П.С. ищцата разбрала, че била подписала договор за доброволна делба на процесния имот и построените в него сгради, в който било отразено, че ищцата е получила 1000.00 лв. Сочи, че въз основа на този договор нотариус ***** снабдил ответника с нотариален акт за собственост на имота, придобит по наследство, давност и делба. Впоследствие ответникът продал имота на трето лице.

Ищцата твърди, че подписала процесния договор за доброволна делба, тъй като била подведена за това от ответника, който я уверил, че се снабдяват с документ за собственост. Сочи също така, че данъчната оценка на ПИ е 7255.00 лв., но пазарната му стойност е много по-висока. С оглед на което излага, че сключеният договор за доброволна делба е сделка, сключена при явно неизгодни за нея условия. Не обосновава обаче наличие на крайна нужда за сключване на сделката.

Ищцата прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде обявен за унищожаем сключения между страните договор за доброволна делба от 23.10.2019г., тъй като ищцата е била подведена от ответника да го сключи. По отношение на акцесорната претенция по чл.537, ал.2 от ГПК е поискала да бъде отменен нотариален акт № 199, том ІV, рег. № 5267, дело № 701/2019г. на нотариус ****.

Ответникът Д.М.Д. е представил отговор по реда на чл.131 ГПК чрез пълномощника си адв.Н.Х. от АК-Русе, в който е взето становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът оспорва да е налице измама, тъй като договорът за доброволна делба е бил прочетен от нотариуса в присъствие на съделителите. Адв. Х. е посочила, че акцесорният иск е обусловен от изхода на главния иск, поради което счита и същият за неоснователен. Направено е искане исковете да бъдат отхвърлени, като на ответника да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и със своя пълномощник адв.П. ***, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски. В представена писмена защита адв.П. е изложил подробно своите доводи и правни аргументи.

В съдебно заседание ответникът Д.Д. не се явява, представлява се от адв.Н.Х. от АК-Русе, която оспорва предявените искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв. Х. подробно е мотивирала своите аргументи в подкрепа на искането да бъдат отхвърлени предявените искове и на ответника да бъдат присъдени направените разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, че страните са в близки родствени отношения-брат и сестра. Не се спори и по обстоятелството, че са наследници на Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., като са придобили по наследство от него недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в с. *****, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна селскостопанска сграда. Безспорно е и, че за този имот и построените в него сгради те не са имали нотариален акт за собственост, като за същия такъв не е бил издаван.

Спорно между страните е обстоятелството подведена ли е била ищцата от ответника при сключване на процесния договор за доброволна делба.

По делото е приет като доказателство договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен между страните на 23.19.2019г., от който е видно, че същите са се явили пред нотариус Кожухаров, рег. № 337 на НК с район на действие РС-Троян и като наследници на Д. П. Д.,***, починал на 08.06.1952г., са поделили своя съсобствен недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в с. *****, ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна селскостопанска сграда. В договора е отразено, че ответникът Д.М.Д. получава в дял и става собственик на целия имот, а за уравнение на дяловете ищцата Н.М. получава 1000.00 лв., заплатени й от ответника.

Представен и е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, давност и делба от 24..10.2019г. № 199, том ІV, рег. № ******. на нотариус ******, от който се установява, че ответникът е признат за собственик на процесния имот с идентификатор № ***, находящ се в с. ***** ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, двуетажна селскостопанска сграда и едноетажна селскостопанска сграда.

В подкрепа на твърденията си, изложени в ИМ, ищцата е ангажирала гласни доказателства. Разпитан е като свидетел нейния син М.П.С., който сочи в показанията си, че от майка си знаел, че вуйчо му- отв.Д., желаел да бъде продадена наследствената от дядо им Д. ***. Тъй като липсвали документи за собственост на имота, майка му информирала свидетеля, че с ответника ходили през 2019г. при нотариус, за да се снабдят с такива. През 2020г. свидетелят чул, че в с.Орешак се говорело, че процесната къща била продадена, като преди това той виждал обяви за продажбата й. Твърди, че поради това посетил кантората на нотариус **** заедно със своята майка и оттам получили документа, сключен между страните, от който разбрали, че се касаело за договор за доброволна делба. Савев сочи, че поискал да разговаря с ответника за това, но той отказал да му даде каквито и да било обяснения.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като ги съобразява с всички останали доказателства на основ. чл.172 ГПК, предвид възможната негова заинтересованост като син на ищцата.

По искане на ищцата съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, от чието заключението се установява, че пазарната стойност на целия имот е 19 655.00 лева, като стойността на земята е 7 488 лева, а стойността на сградите, съответно: жилищна сграда-11 477.00лв., сграда 2 (стопанска) – 480.00 лева, сграда 3

(стопанска) – 210.00 лева и сграда 5 - 2 065 лева.

По метода на вещната стойност вещото лице е изчислило обща стойност на поземления имот със сградите в размер на 16 140 лева.

По метода на сравнителната стойност общата стойност е определена на 23 170 лева.

Вещото лице е дало окончателно становище за пазарна стойност на имота по приложените два метода, като е определило същата в размер на 19 655.00 лева.

Съдът кредитира заключението като обосновано и изготвено от лице със съответната компетентност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на спора е действителността на договора за доброволна делба на недвижим имот, сключен между страните на 23.10.2019г. , № 192***** ІV по регистъра на нотариус ****-рег. **** на НК, с район на действие района на РС-Троян.

Ищцата претендира обявяване на унищожаемост на договора за доброволна делба на основание измама. Тя претендира унищожаемост и на основание сключване на сделката при явно неизгодни условия, но не обосновава наличие на крайна нужда за сключване на договора.

Искът по чл.27, пр.4 вр. чл.29, ал.1 от ЗЗД е допустим,тъй като ищцата има правен интерес да иска унищожение, като е предявила иска в тригодишния срок по чл.32, ал.2 ЗЗД.

Доброволната делба се извършва под формата на договор, който трябва да е в писмена форма и с нотариална заверка на подписите – арг. чл. 35, ал. 1 ЗС. Тази форма е ad solemnitatem, т.е. форма за действителност. С договора за доброволна делба се цели прекратяване на съществуващата между страните съсобственост, като отделните идеални части, които притежават съсобствениците, се концентрират и се превръщат в право на собственост върху реално определени обекти.

По правната си същност доброволната делба е близка до извънсъдебната спогодба, тъй като съделителите правят помежду си взаимни отстъпки, за да получат своя дял в натура, като неравенството се уравнява в пари – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН. Законът е поставил изискването съсобствеността при договора за доброволна делба да се ликвидира, но с общото съгласие на всичките съсобственици.

С договора за делба, който е сключен писмено с нотариална заверка на подписите, вещнопрехвърлителният ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните.

В случая ищцата твърди, че е сключила процесния договор за доброволната делба, тъй като е била подведена от отоветника с твърдения, че се снабдяват с нотариален акт за собственост на имота, като по този начин е била измамена.

Измамата е основание за унищожение на договора, когато страната по сделката е била подведена от другата страна или трето лице да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните й последици. Действалата при измама страна е сключила сделката именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила ако не е била въведена в заблуждение. Възможността да се създадат неверни представи у едно лице е в зависимост от интелектуалните, психическите и емоционални характеристики на личността му. Специфичните психически и емоционални характеристики на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката, поради което при преценката налице ли е фактическия състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени всички доказателства относно личността на страната. (Решение № 100 от 08.05.2018г. по гр.д. № 1737/2017г., четвърто г.о.).

Настоящият състав счита, че от събраните доказателства се установява, че в случая ищцата е била подведена от ответника да сключи договор за доброволна делба чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че сделката при нотариуса е за снабдяване с нотариален акт за собственост на процесния имот, какъвто за него не е имало издаден до момента. Именно въведеното спрямо нея заблуждение е мотивирала ищцата да подпише волеизявлението, обективирано в процесния договор. Това състояние на заблуждение е предизвикано умишлено от ответника, който е заявил пред ищцата , че ще се снабдят с документ за собственост и именно тези представи са мотивирали ищцата да се яви пред нотариус К******на 23.10.2019г., където същата е била в заблуждение относно вида на договора, който сключва и с оглед на това не е била наясно с правните последици на този вид договори, а именно, че собствеността върху притежаваната от нея ½ ид.ч. върху процесния имот ще излезе от нейния патримониум и ще премине в патримониума на нейния брат-ответника Д.. Невярната представа /заблудата/, под която е действала ищцата и която я е мотивирала да подпише договора за доброволна делба, се изразява в създаденото у нея убеждение , че по този начин съсобствениците ще се снабдят с документ за собственост. Налице е измама, тъй като сделката е сключена именно поради заблуждението, формирано у ищцата.