Решение № 3168 от 21.05.2020, Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е град

София, 21.05.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение-брачни състави, II-ри брачен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ МИТОВА при секретаря Румяна Григорова и с участието на прокурора от Софийска градска прокуратура Чавдар Ангелов, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело № 1829 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък в Решението Хагска конвенция).

Постъпила е молба по чл. 12, ал. 1, вр. с чл. 7, б.”f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подадена от С.Р.М., на 21.10.2019 г., чрез Министерство на правосъдието на Република България (МП) – Централен орган по Хагската конвенция, по която молба е образувано настоящото производство.

В молбата се сочи, че С.Р.М. и ответникът по молбата – А.Х.Х. са родители на детето Р.А.Х., родена на *** ***- Търговище. Първоначално майката и бащата живели на съпружески начала, включително и при раждането на дъщеря им, а впоследствие през 2015 г. сключили граждански брак. В молбата се сочи още, че през м. март 2018 г. се преместили тримата – майката С., съпругът й А. и детето Р.да живеят във Федерална република Германия (Германия). Детето е посещавало училище Кеплер 08К12 в Берлин от 01.08.2018 г. до момента на отвеждането му. Това била държавата по обичайното местопребиваване на детето, докато последното не било отведено и задържано от бащата на територията на Република България, без съгласието на молителката. Твърденията на майката в молбата са, че на 02.10.2019 г. с ответника се скарали и той я изгонил от съвместно обитаваното жилище в Германия. След това напуснал апартамента и отвел детето Р.в България, където то се намирало на адреса на баща си в град Попово. Молителката твърди, че допреди бащата да отведе Р.е осъществявала активно родителските права по отношение на дъщеря й. Позовава се на разпоредби от Германския граждански кодекс. С молбата се иска връщане на детето Р.А.Х., ЕГН **********, в Германия. Не се претендират разноски за настоящото производство.

Молителката поддържа молбата в хода на съдебното производство - лично, както и чрез МП, с процесуален представител юрисконсулт А.П.. По делото са представени и писмени бележки от МП, на 20.03.2020 г.

Ответникът А.Х.Х. оспори молбата в съдебно заседание. Не отрича, че с молителката са родители на детето Р., а през периода м. март 2018 г. – м. 10.2019 г. са живели в град Берлин, Германия. Изложи, че на 02.10.2019 г. е тръгнал с детето към България, тъй като молителката имала връзка с друг мъж и си тръгнала от съвместно обитаваното жилище доброволно, а не била изгонена от ответника. Поддържа, че детето не е посещавало училище в Германия, а майката нямала условия да го отглежда там, тъй като живеела с още няколко души (нейни роднини) в малък апартамент. Не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, е участвал в хода на настоящото производство. Изрази становище да бъде отхвърлена молбата, като недоказана, с оглед на събраните доказателства, изслушването на детето и заключението на социалния доклад.

Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и анализира съотносимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:

Възникването на субективното право на единия от родителите да иска връщане на незакон­но прехвърлено дете в държава, различна от тази, в която се намира обичайното му местопребива­ване, се предпоставя от проявата в обективната действителност на следните положителни и отрицателни материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Германия непосредствено преди прехвърлянето му;

2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. (чл.

13, б.”b” от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл. 20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при което е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция). Последната предпоставка е приложима в процесния случай, предвид възрастта на детето Р., родено на *** г., понастоящем почти на 13 години.

Съдът приема на първо място, в настоящия случай, че Германия е била държавата по обичайното местопребиваване за детето Р.А.Х., родена на *** г. Между страните по делото не е спорен фактът относно обичайното местопребиваване на детето. В тази връзка следва да се възприемат изявленията на ответника А.Х. в съдебното заседание на 10.03.2020 г., които по същността си съставляват признание на неизгодни за тази страна факти и по тази причина съдът ги цени като годно доказателствено средство, по смисъла на чл. 175 ГПК. Ответникът посочи, че преди датата 02.10.2019 г. с молителката С.М. и детето Р.действително са живели съвместно в Германия, в град Берлин. В жилището, което обитавали, са били също и родителите на А.Х., които им помагали при отглеждането наР.. Ответникът признава, че работел в Германия, а молителката – не, но карала детето Р.да посещава тамошно училище. Тези твърдения се потвърждават и от писмено доказателство (на л. 24 от делото). Според удостоверение от 02.10.2019 г. от училище Кеплер, находящо се в град Берлин, детето Р.А.Х. е било прието в това училище на 01.08.2018 г. В документа изрично е отбелязано, че не съдържа удостоверяване на информация относно действителната посещаемост на училището.

Установеното от тази доказателствена съвкупност следва да се допълни и със заявеното от самото дете Р.при изслушването му по реда на чл. 15 ЗЗДт, което също сподели, че до идването й в България на 02.10.2019 г., с баща й А.Х., и майка й С.М., са живели в Германия и там е посещавала училище. Следователно, се налага изводът, че детето Р.А.Х. в периода м. август 2018 г. (за твърдяната с молбата по – ранна дата от м. март 2018 г. няма доказателства) – до 02.10.2019 г. е било в значителна степен интегрирано в семейна и образователна среда в Германия, където е било отглеждано и с помощта на членове на разширеното му семейство (баба и дядо по бащина линия) и е посещавало училище. Ето защо причините за престоя и физическото присъствие на детето в Германия нямат временен или случаен характер, а се отличават със своята трайност, поради което са налице достатъчно основания да се приеме, че държавата по обичайното местопребиваване на детето Р.Х. е Германия.

На следващо място, след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът намира, че са установени и следните предпоставки: детето е било прехвърлено и задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените в Германия правила за упражняване на родителски права, а майката е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето и задържането, както и че майката не е дала съгласие за прехвърлянето и задържането на детето в Република България и впоследствие не е приела прехвърлянето и задържането на детето в Република България. От фактическа страна, между страните няма спор, че детето Р.е отведено и задържано на територията на Република България от ответника А.Х. на 02.10.2019 г. в нарушение на родителската отговорност на майката С.М. и без нейното съгласие. Както е посочено и по – горе, ответникът заяви, че с молителката се скарали поради налична нейна друга връзка, като разминаване има единствено по отношение на обстоятелствата дали молителката е напуснала сама жилището, както твърди ответника, или той я е изгонил, както твърди молителката. След този скандал се завърнал с детето Р.в град Попово, Област - Търговище, тъй като желанието на бащата от една страна, било детето да живее и расте в Република България, а от друга, не желаел то да расте при друг мъж. В тази връзка следва да се има предвид, че терминът родителска отговорност е дефиниран в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (наричан по-нататък Регламент № 2201/2003), съгласно която разпоредба, терминът “родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето. По-нататък, в текста на чл. 2, т. 9 от Регламента, се конкретизира, че терминът „право на упражняване на родителски права“ включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по - специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето. Съгласно § 1627 от Раздел 5 на Германския граждански кодекс, приложим с оглед на обстоятелството, че Федерална република Германия е държавата по обичайно местопребиваване на детето, ”родителите следва да упражняват родителските права на собствена отговорност и по взаимно съгласие. При различия в мненията трябва да се опитат да се споразумеят”. След като няма спор, че детето Р.е отглеждано съвместно от двамата й родители в Германия, то молителката С.М. безспорно е упражнявала родителските права ефективно до 02.10.2019 г., когато детето е отведено от бащата обратно в Република България. Няма доказателства по делото родителските права да са предоставени за упражняване на ответника А.Х.. В допълнение на този извод следва да се изложи следното: както в самата молба за връщане на дететоР., така и в двата представени и приети по делото социални доклади на Д”СП” – Попово се съдържат данни, че с Решение № 60 от 25.04.2019 г., постановено по гр. дело №1141/2018 г. на Районен съд – Попово, бракът на настоящите страни бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права над детето Р.А.Х. е предоставено на бащата, при когото е определено и местоживеенето на детето.

На майката С.М. е определен режим на лични контакти, както и е осъдена да заплаща месечна издръжка на дъщеря й. С Решение № 130 от 10.09.2019 г. (преди отвеждането на детето Р.от държавата по обичайното й местопребиваване), което Решение е постановено в рамките на инстанционен контрол, осъществен по в.гр.д. № 205/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, цитираното първоинстанционно Решение е обезсилено в частта, отнасяща се до родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката. Действително двата съдебни акта не са представени като писмени доказателства по настоящото дело, но съдът извърши служебна проверка в единния портал за електронно правосъдие, където се запозна с двете съдебни решения. При това положение родителските права са упражнявани съвместно от молителката и ответника, в нарушение на която взаимност последният еднолично е отвел дететоР., без съгласието на майката М. и също въпреки нейното противопоставяне задържа дъщеря им в град Попово, т. е. в Република България.