Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1449 от 31.10.2019, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4707/2018
Вид
Решение № 1449
Подписан
31.10.2019
В сила
28.11.2019
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147а · Закон за защита на потребителите
  • чл.147а, ал.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • параграф 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33,ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • Параграф 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Пазарджик, 31.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на двадесет и трети октомври , през две хиляди и деветнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря Р. Димитрова…..………….………………… и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело

№ 4707 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и ал.2, чл. 74 ЗЗД , връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В подадената искова молба от адвокат Т.Т.Д.,

ЕГН ********** ***, като процесуален представител на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Порто Лагос“ № 47, ет.5, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя срещу Г.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** се излагат обстоятелства, че на 19.01.2016 г. е сключен Договор за кредит № 488/19.01.2016г. между кредитора „Рива Кредит"ООД, ЕИК *********, и кредитополучателя Г.С.Р., по силата на който кредиторът е предоставил в заем сумата от 600,00 лв. на кредитополучателя с краен срок за погасяване - 19.11.2016 г., при годишен лихвен процент 41%. Обща стойност на задължението (главница и лихва) - 718,40 лв.

Кредитът е следвало да бъде върнат на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 71,84 лв. Сумата по кредита била предадена на кредитополучателя в брой срещу разписка в деня на сключване на цитирания договор за кредит. Кредитополучателят е платил в срок първата вноска, след което изпаднал в забава на втора вноска, която е с падеж 19.03.2016. Съгласно чл.16.2.от цитирания договор за кредит при забава в плащането на една вноска по кредита, считано от падежната дата на непогасената вноска, а именно - от 2-а вноска по погасителен план, кредитът става предсрочно изискуем в пълния му размер или от 19.03.2016 г. се твърди, че кредитът е предсрочно изискуем. Твърди се , че след тази дата са постъпили 50,72 лв. на 31.05.2016 , които погасяват изцяло договорната лихва по 2-а, 3-а и 4-а вноска. Твърди се , че към настоящия момент остават за плащане от главницата: 2-а вноска- 53,09 лв., 3-а вноска-54,91 лв., 4-а вноска-56,79 лв., 5-а вноска-58,73 лв., 6-а вноска-60,73 лв., 7-а вноска-62,81 лв., 8-а вноска-64,95 лв., 9-а вноска-67,17 лв., 10-а вноска-69,47 лв.; от лихвата: 5-а вноска-13,11 лв., 6-а вноска-11,11 лв., 7-а вноска-9,03 лв., 8-а вноска-6,89 лв., 9-а вноска-4,67 лв и 10-а вноска-2,37 лв.

Сочи се, че тъй като кредитополучателят е допуснал неизпълнение, на основание чл.16.1. от цитирания договор за кредит дължи законна лихва в размер на 106,44 лв. върху просрочената главница за периода 19.03.2016 /датата на предсрочната изискуемост/ до 13.02.2018 (датата, на която кредитора „Рива Кредит"ООД предприема действия по ангажиране отговорността на ищцовата дружество в качеството му на гарант/.На 11.05.2017 кредиторът „Рива кредит"ООД изпратил на длъжника покана за плащане, но плащания не са постъпили.

Сочи се още,че Договор № ДГ 428/19.01.2016 е сключен на 19.01.2016 между „Рива Кредит"ООД в качеството си на кредитор, Г.С.Р. в качеството си на кредитополучател и „Марж Трейд"ООД в качеството си на дружество гарант, по силата на който договор дружеството -гарант се задължава да обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит № 488/19.01.2016, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя. Срещу това си задължение дружеството -гарант имало право да получи от кредитополучателя пълния размер на договореното възнаграждение, а именно 632,50 ле., от което кредитополучателят е изплатил сумата от 147,62 лв., остават за плащане 484,88 лв. Същото се дължи изцяло от страна на кредитополучателя, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно задълженията си по договора за кредит, или е изпаднал в забава.

Възнаграждението се дължи с оглед поемане на риск от страна на дружеството -гарант относно ефективното събиране на вземането, както и с оглед насрещно задължение на дружеството гарант да разполага с достатъчно парични средства, така че да има възможност да заплати във всеки един момент стойността на дълга на кредитополучателя към кредитора по договора за кредит. Твърди се , че след като дружеството гарант изплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя, на основание чл.8 същото встъпва в правата на кредитора по договора за кредит. На 13.02.2018 кредиторът „Рива кредит"ООД уведомява дружеството- гарант за неизпълнение по договор за кредит № 488/19.01.2016, на същата дата дружество- гарант изплаща изцяло задължението на кредитополучателя към кредитора „Рива кредит"ООД и на основание чл.8 от същия договор встъпва в правата на кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото производство. Дружеството- гарант „Марж Трейд"ООД е уведомило кредитополучателя за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора, като е изпратило уведомление на 14.02.2018. Възнаграждението на дружеството -гарант по договор № ДГ 428/19.01.2016 не било изплатено изцяло към настоящия момент, поради което за дружеството- гарант се поражда правото на неустойка в размер на 161,47 лв., изчислена на основание чл.12 от договор № ДГ 428/19.01.2016 - 0,05% за всеки ден забава върху дължимата сума 484,88 лв. за периода от 19.04.2016 (датата на последното извършено плащане) до 13.02.2018 (датата, на която кредитора „Рива Кредит"ООД предприема действия по ангажиране отговорността на дружеството гарант), общо 666 дни забава.

Въпреки уведомяването плащания в патримониума на „Марж Трейд"ООД не били постъпили до настоящия момент. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Р., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за: сумата от 548.65 лв. - дължима главница по договор за кредит № 488/19.01.2016, сумата от 47.18 лв. - дължима договорна лихва по договор за кредит № 488/19.01.2016 за периода 19.06.2016-19.11.2016, сумата от 106.44 лв. - дължима законна лихва по договор за кредит № 488/19.01.2016 за периода 19.03.2016-13.02.2018, сумата от 484.88 лв. - дължимо възнаграждение по договор № ДГ 428/19.01.2016, сумата от 161.47 лв., представляваща неустойка по договор № ДГ 428/19.01.2016 за периода 19.04.2016-13.02.2018, общо 666 дни забава, както и разноски по настоящото и по заповедното производство - адвокатско възнаграждение, държавни такси и др. съгласно списък по чл. 80 ГПК .Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника Г.С.Р. чрез адв. А.С.Г.,***, с адрес на кантората: ****, като особен представител е постъпил писмен отговор в който се поддържа следното: Сочи се, че лицето Г.С.Р. не признавало дължимостта на сумите описани в исковата молба .

На първо място счита, че Договорът за потребителски кредит №488 от 19.01.2016г., сключен от Г.Р. с „Рива Кредит” ООД бил нищожен, поради това, че противоречи на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2, във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит. Той бил нищожен и на основание чл.26 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, понеже нарушава принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, заради несправедливо облагодетелстване на едната страна, за сметка на другата. Налице била явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена- заплащането на възнаградителна лихва която трябва да се съизмерва, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока за който се уговаря връщането на заетата сума и с обстоятелството дали заемът е обезпечен.

В конкретния случай се твърди , че ответникът Г.Р. е икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които е бил сключен договорът за гарант. В същия момент гаранта по договора - „Марж трейд” ООД е икономически по-силният субект, който се възползва от клаузите на договора, за да претендира главницата, лихвите и разноските, които е платил. Т.е. поетия от гаранта риск е напълно покрит, а размерът на уговореното възнаграждение за обезпечаване на задължението е абсолютно необосновано и несъответстващо на този риск.

Този договор съдържал и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като ответникът Г.Р. е имал качеството на потребител, съгласно параграф 13 от ЗЗП.

Счита, че в

Договора за потребителски кредит, съществуват неравноправни клаузи на основание т.5, 9 и 18 на чл.143 от ЗЗП. Сочи се, че потребителят не е имал възможност да се запознае с клаузите на договора преди неговото сключване, да влияе върху тях, както и не е имал възможност да прецени неговите икономически последици. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай не може да се приеме, че са уговорени индивидуално, тъй като Г.Р. не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и същите са сключени при наличието на общи условия. От друга страна, съгласно чл.147а от ЗЗП върху ищецът лежала тежестта да докаже, че Г.Р. е приел общите условия на договора, тъй като те биха обвързали същия само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Позовава се на чл.147а, ал.5 от ЗЗП „...деклариране на получаването им от потребителя, включително в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на Общите условия и получаване на екземпляр от тях. ” Тъй като такива доказателства не са представени от ищеца в настоящото производство, то счита, че направените от него твърдения и искания са необосновани, тъй като същите са недоказани и съответно недължими.

От друга страна била последователна практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - чл.148 от ЗЗП.

На следващо място се поддържа , че е нарушена нормата на чл.19, ал.2 от ЗПК. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя”. Това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите по допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл.19, ал.1 от ЗПК било предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключване на Договора за гарант, кредиторът е предвидил възнаграждение за гаранта, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с Договора за потребителски кредит и това възнаграждение е обявено кредитополучателя.Невключването на това възнаграждение за гарант в общите разходи по кредита от страна на „Рива Кредит” ООД, представлява заобикаляне на забраната на чл.19, ал.2 от ЗПК.

При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който е определен в договора за потребителски кредит на 49.65%, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради това Договорът за потребителски кредит №488/19.01.2019г„ следва да се счета за нищожен.