Решение № 256 от 27.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай С. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001000168 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез адв. С. срещу решение № 260406 от 20.11.2020г., постановено по т.д. № 1846/2019г. по описа на СГС, т.о., VI-14 състав, с коeто e осъден да заплати на ищеца – Гаранционен фонд, сумата от 388 153,50 лева, дължими за м.юни 2019 г. вноски за Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в определен размер с решение КФН № 100/24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, ведно със законна лихва за забава в размер на 3 342,43 лева, върху главницата за периода от 12.08.2019 г. до 12.09.2019г. и сумата 16 189,84 лева, представляваща разноски на ищеца за производството пред СГС.

Въззивникът/ответникът – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал три групи застрахователни договори, за всяка една от които е достигнал до грешни правни изводи. Относно застрахователните договори на В. З. В., К. Б. Х. и К. О. Г., вещото лице установило, че подписите не принадлежат и не са положени от формално посочените лица като техни автори, поради което били нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. По отношение на застрахователните договори от Г. А. Б. – управител и едноличен собственик на капитала на „Л транс-2013“ ЕООД, Ш. С. М. – управител и едноличен собственик на капитала на „Про карс 1“ ЕООД и Е. М. К. – физическо лице, било установено, че са починали преди сключване на процесните договори и по отношение на тях не следвало да се приложи разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ, защото ЕООД се прекратявало със смъртта на едноличния собственик на капитала и не съществувала правна възможност по чл. 301 от ТЗ, за противопоставяне от страна на ликвидатора.

Счита за неправилни изводите на съда, че плащането на застрахователно обезщетение валидирало договора. Относно застрахователните договори с „Вагос 15“ ЕООД, „Сибах“ ЕООД, „Ауто угур“ ЕООД, „Авери 3“ ООД и „Нели и ко“ ЕООД, също било установено, че не са подписани от застрахованите лица, което обстоятелство не било оспорено от ищеца т.е. липсвало съгласие за сключването им, поради което също били нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Относно застрахователните договори със застраховани лица, които не носят техните подписи, счита, че липсвало обективирано съгласие на застрахования, което не можело да бъде валидирано и хипотезата на чл. 301 от ТЗ е неприложима. На следващо място твърди, че възникването на спор за валидността на полицата по време на уреждането на претенцията за обезщетяване, не е част от фактическия състав на вземането на застрахователя от Гаранционния фонд. Счита, че липсвала законова забрана за възстановяване на неоснователно платени от застрахователя обезщетения, за което е отговорен Гаранционният фонд, което било законодателна празнота и не попадали в хипотезите на чл. 499, ал. 4 и ал. 5 от КЗ, а се уреждали от общите правила на неоснователното обогатяване. На следващо място твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на ответника, на основание чл. 349, ал. 2 от КЗ – 2 поради липса на застрахователен интерес. На последно място твърди, че съдът е пренебрегна данните по делото, че юридическите лица не са осъществявали реална търговска дейност. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на СГС, да реши спора по същество, да уважи процесуалните възражения за прихващане и да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът – Гаранционен фонд е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. М.. Твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане правните доводи на въззивника. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юр. възнаграждение за въззивното производство.

Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото и против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Страните по делото не спорят върху установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се установява и от събраните и приети доказателствени средства по делото. Няма спор и по правните изводи на първоинстанционния съд, че ответникът дължи на ищеца вноските по чл. 520, ал. 1 КЗ за месец юни 2019 година, които са в общ размер на 388 153, 50 лева, че падежът е настъпил на 10.08.2018 година и от тази дата вземането е изискуемо. Съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3

388 153, 50 лева за периода от 12.08.2019г. до 13.09.2019г., която съгласно неоспореното заключение на вещото лице е в размер на 3 342,43 лева.

Във възивното производство страните не спорят и от доказателствата по делото се устаноява, че в срока на действие на застрахователните договори са настъпили застрахователни събития и ответникът е заплатил дължимите застрахователни обезщетения на трети ползащи се лица в посочените размери и на посочените дати, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от първоинстанционния съд.

Предмет на правния спор между страните във въззивното производство е основателността на процесуалните възражения за прихващане на ответника, с активните му насрещни вземания за главници в размер на 347 429,73 лева и законна лихва в размер на 40 748,68 лева, с вземането на ищеца по предявените искови претенции за същия, в каквато насока са всички изложени правни доводи във въззивната жалба.

Не са предмет на въззивното производство материалноправните възражения за прихващане, заявени с изявление на застрахователя с вх. № 0730-21-53/18 от 12.08.2019г. на Гаранционен фонд, поради липсата на твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в тази му част, на основание чл. 269, изр. второ от ГПК.

Основателно е възражението на въззивника/ответника, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като неправилно не е допуснал своевременно поискани и относими доказателствени средства, които са своевременно отстранени от въззивния съд, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Видно от представените по делото справки от НБД „Население“, се установява, че Г. А. Б. – управител и едноличен собственик на капитала на „Л транс-2013“ ЕООД, Ш. С. М. – управител и едноличен собственик на капитала на „Про карс 1“ ЕООД и Е. М. К. са починали преди сключването на застрахователните договори, обективирани в процесните застрахователни полици.

Неоснователно и бланкетно е възражението на ответника, че 4 първоинстанционния съд е извършил непълен доклад по делото, с оглед разпределението на доказателствената тежест и недаването на указания за своевременно посочване на доказателствени средства, доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни доказателствени искания, освен вече поисканите, допуснати и приети във въззивното производство.

Неоснователно е възражението на въззивника/ответника, че застрахователните договори на В. З. В., К. Б. Х. и К. О. Г., били нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, защото подписите не били положени от формално посочените лица като техни автори. Застрахователят не може да оспорва автентичността на подписите на другата страна, поради липса на правен интерес. В тези случаи са налице хипотези на сключване на застрахователен договори от лица, които са действали без представителна власт и имат за своя правна последица висяща недействителност, при която единствено лицето от чието име е сключен процесния договор може да се позове на нея. Освен това, застрахователят е приел плащането на застрахователната премия, осчетоводил е застрахователните полици и е изпратил данните в Информационния център към Гаранционен фонд. Ето защо, не са налице основанията за нищожност на тези застрахователните договори поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Още повече, че декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 от КЗ не е основание за нищожност на застрахователни договор, съгласно т. 2в от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС.

По гореизложени съображения са неоснователни и възраженията за нищожност на застрахователните договори с „Нели и ко“ ЕООД, „Ауто угур“ ЕООД „Вагос 15“ ЕООД, „Про карс 15“ ЕООД, „Сибах“ ЕООД и „Авери 3“ ООД, които също не били подписани от законните представители на застрахованите лица. Освен това, по отношение на тях липсват и доказателства, че подписите под застрахователните полици не са на законните им представители.

Неоснователни са възраженията за нищожност на застрахователните договори, поради липса на подпис на застрахованите лица - Т. С. К., „Ауторо“ ЕООД, „Карауторент“ ЕООД, „Транспорт страйнатате“, ЕООД, „Гого транс 5

2015“ ЕООД, „Кантон транс“ ЕООД, М. Й. М., „Вида ауто“ ЕООД, „Ро транс 1“ ЕООД и Стефан Христов Христов. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 2.а от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и не настъпват правните последици на този вид недействителност. Прието е, че формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ. Липсата на подпис на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор, поради неспазване на предвидената от закона форма- чл. 344, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, ако от поведението на застрахователя може да се заключи, че той не е оспорвал действителността на изявлението, приел е заплатената застрахователна премия, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд. Още повече, че е и изключително нелогично, без изявление на лицето сключило застрахователния договор, застрахователните брокери на застрахователя едностранно и произволно да сключват множество „недействителни“ застрахователни договори с физически и юридически лица, които притежават и управляват МПС, вследствие на което причиняват ПТП.