Решение № 385 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503496 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 2875 от 03.05.2020г., постановено по гр.дело № Е 16027/2018г. на Софийския градски съд, ГО, II брачен състав е отказано да се признае и да се допусне на територията на РБ изпълнението на чуждестранно решение, постановено на 21.10.2011г. от Суворовски районен съд в гр.Херсон, както и на Решение от 02.12.2011г., постановено от същия съд за поправка на направени в решението от 21.10.2011г. правописни и аритметични грешки, постановени по дело № 2-3532/2011г. срещу ответника В. К. К. за изплащане на издръжка от ответника на детето А. В. К., родена на ***г. и на основание чл. 77 ГПК молителката В. В. Р. е осъдена да плати по сметка на СГС сумата 50 лева за държавна такса.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от В. В. Р. с оплаквания за неправилност. Според жалбоподателката решението е постановено в противоречие с Конвенцията за международна правна помощ. Сочи, че ответникът К. е уведомен за решенията на Херсонския съд, включително и че те са му изпращани на адреса му в България. Твърди, че длъжникът е получил и решението на Московския съд и е запознат с него, но същото не може да бъде изпълнено в Москва, тъй като длъжникът не е живял там, а след предприето издирване е открит на територията на РБългария.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. К. К. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемият ответник сочи, че никога не е получавал неприсъствените решения на Суворовския районен съд в гр. Херсон, 1

Украйна, нито разясненията относно възможността за преразглеждането им или обжалването им. Смята, че постановеното решение на СГС е правилно, тъй като има признато и допуснато за изпълнение решение на трета държава, а именно – определението от 22.03.2013г. на Московския градски съд, с което е уваженото искането на В.Р. за признаване и изпълнение на двете решения на съда в гр.

Херсон-Украйна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от В. В. Р. с искане да се признае чуждестранно решение от 21.10.2011г., постановено по дело № 2-3532/2011г. на Суворовския районен съд в гр. Херсон, както и решение от 02.12.2011г., постановено по същото дело, за поправка на правописни и аритметични грешки, направени в решението на 21.10.2011г., с които ответникът В. К. К. е осъден да заплаща издръжка на детето А. В. К., родена на ***г. и да се допусне изпълнението им на територията на РБългария.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. К. не взема становище по молбата.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на молителката и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е решение от 21.10.2011г., постановено по дело № 23532/2011г. на Суворовския районен съд-гр.Херсон, Украйна, поправено с решение от 02.12.2011г., с което по искане на В. В. Р., действаща в интерес на малолетната си дъщеря А. В. К., е осъден В. К. К. да плаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря А. В. К., родена на ***г. в размер ¼ част от всички видове приходи, но не по-малко от 30% от жизнения минимум за деца на съответната възраст, считано от 27.07.2011г. до навършване на пълнолетие на детето.

Посочено е, че решението подлежи на обжалване в Херсонския апелативен съд в рамките на 10 дни, както и че следва да се разясни на ответника, че неприсъственото решение може да бъде преразгледано от съда, по писмено заявление на ответника, подадено в 10 дневен срок от деня на получаване на копие от решението.

Представено е заявление от В. К. по дело № 2-3532/11г. до Суворовския съд, според което К. не бил запознат с исковата молба за изплащане на издръжка и с което е заявил, че не може да се яви в съдебното заседание по делото, тъй като се намира извън територията на Украйна. В заявлението се съдържа искане да му бъде изпратен препис от исковата молба и от решението по делото на адреса му в гр. Москва-Руска федерация, както и на електронната му поща, на посочен от него електронен адрес. Това заявление съдържа печат на консула на Посолството на 2

Русия в РБългария от 24.10.2011г., с който е удостоверен верността на подписа на К. върху заявлението.

Установява се от представените в първоинстанционното производство справки от председателя на Херсонския съд, че В. К. е бил уведомен за времето и мястото на разглеждане на делото, както и че му е било връчено копие от исковата молба; че решението от 21.10.2011г. е влязло в сила на 02.11.2011г., че същото подлежи на изпълнение, но не е било изпълнено на територията на Украйна.

От представената по делото справка на Суворовския районен съд-гр. Херсон, се установява, че на 25.10.2011г. копие от исковата молба и от неприсъственото решение на съда по дело № 2-3532/11г. са изпратени на К. на адреса му в гр.Москва, Руска федерация.

Представено е и определение от 22.02.2013г., постановено по гр.дело № 3м63/2013г. на Московския градски съд, с което по искане на В.Р. е признато и е допуснато изпълнението на територията на Руската Федерация на решението от 21.10.2011г., поправено с решение от 02.12.2011г. на Суворовския районен съд, гр.

Херсон, постановени по дело № 2-3532/2011г., като според записаното в съдебния акт, същият подлежи на обжалване в 15 дневен срок пред апелативната инстанция.

Установява се от мотивите на определението, че К. е бил уведомен за мястото и времето на провеждане на заседанието, но че не се е явил.

Приложено е писмо от Министерство на правосъдието на Украйна, с което същото изпраща надлежно на Суворовския районен съд-гр.Херсон решението на Московския градски съд от 22.02.2013г. за признаване и принудително изпълнение на решението на Суворовския съд за изплащане на издръжка от В.К..

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

В случая, относно процедурата по признаване и допускане на изпълнение на процесното решение от 21.10.2011г. на Суворовския районен съд-гр.Херсон, е приложима нормативната уредба на чл. 119 от КМЧП и договора за правна помощ по граждански дела между РБългария и Украйна, подписан в Киев на 21.

05.2004г., обн. в ДВ, бр.104/2005г.

Съгласно чл. 19 от договора за правна помощ всяка от договарящите страни при условия, установени с договора признава и изпълнява на своята територия влезли в сила решения, постановени от съответните органи на правосъдието на другата договаряща страна по граждански дела, с имуществен или неимуществен характер, включително съдебни спогодби и решения на съда, в частта за съдебните разходи по тези дела.

Според чл. 20, ал. 2 от договор към молбата за признаване и изпълнение се прилагат заверено по съответен начин копие на решението с удостоверение от съда, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, потвърждение, че ответник, който не е участвал в процеса, е бил уведомен по съответния начин и своевременно за разглеждането на делото съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия е постановено решението, удостоверение, че страната, срещу която е било постановено решение, е била 3 уведомена за постановяване на решението и за реда за обжалването му в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия това решение е било постановено, документ, потвърждаващ частичното изпълнение на решението към момента на изпращането на молбата, заверен превод на молбата за признаване и допускане на изпълнението на решението и на документите, посочени в тази алинея, на езика на замолената договаряща страна.

В чл. 21 са изброени предпоставките за отказ да се признае и допусне изпълнението на решението, а именно: 1.съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено, делото се отнася към изключителната компетентност на органите на правосъдието на тази договаряща страна; 2.ответникът в делото е бил лишен от възможността да защитава своите права, а в случаи на недееспособност или ограничена дееспособност-от надлежно представителство; 3. на територията на замолената договаряща страна по дело между същите страни, със същия предмет и на същото основание вече е било постановено решение, което е влязло в законна сила, или има признато и допуснато за изпълнение решение на орган на правосъдието на трета държава, или ако от орган на тази договаряща страна порано е било образувано производство по даденото дело; 4. изтекъл е предвиденият в законодателството на замолената договаряща страна срок за предявяване на решението за изпълнение.

По аргумент на чл. 3, ал. 1 от КМЧП установеното в договора за правна помощ има приоритет пред разпоредбите на КМЧП.

В случая САС намира, че са изпълнени изискванията на чл. 20 от Договора за правна помощ между РБългария и Украйна – към молбата на В.Р. са приложени заверени от Суворовския съд-гр. Херсон преписи от решенията, чието признаване и изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на РБългария и удостоверение, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение; документ от който е видно, че ответникът е бил уведомен по съответния начин и своевременно за разглеждане на делото, съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия е постановено решението; удостоверение, че страната срещу която е постановено решението е била уведомена за постановяването му и за реда за обжалването му в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия това решение е постановено, доколкото в първоинстанционното производство ответникът К. не оспорва това обстоятелство. В случая с обсъдените справки от Суворовския районен съд се удостоверява категорично връчването на ответника К. на препис от исковата молба и на постановеното съдебно решение на Суворовския съд. Същите не са оспорени в първоинстанционното производство, поради което САС намира, че се установява уведомяването на ответника К.. Предвид това доводите му, заявени в отговора на въззивната жалба, че не бил уведомяван за производството пред Суворовския съд, нито че е получил препис от решението са несъстоятелни, тъй като са приложени доказателства за противното.

По отношение на правоизключващите предпоставки, обосноваващи отказ да се признае и допусне изпълнението на решението на Суворовския районен съд, САС намира следното:

4

По делото не се установява ответникът К. да е бил лишен от възможността да защити правата си по дело № 2-3532/11г. на Суворовския съд-гр. Херсон. САС прави този извод, доколкото, както се посочи вече, същият е бил надлежно уведомен за производството, както и надлежно са му били връчени преписи от исковата молба и постановеното решение. Не се установи, нито се твърди, че на територията на замолената държава -РБългария, между същите страни, със същият предмет и на същото основание вече е постановено решение, което е влязло в сила.

Установи се, обаче видно от обсъденото и приложено към молбата на В.Р. определение от 22.02.2013г. определение на Московския градски съд по гр.дело № 3м-63/2013г., че решението от 21.10.2011г., поправено с решение от 02.12.2011г. на Суворовския съд-гр. Херсон, с което К. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря месечна издръжка, е признато и допуснато за изпълнение на територията на Руската Федерация. Предвид това, САС намира, че е налице правоизключваща предпоставка, обосноваваща отказ да се признае и допусне изпълнение на решението на Суворовския съд, съгласно чл. 21, т.3, предл.2 от Договора за правна помощ между РБългария и Украйна. Наличието на решение за признаване и допускане за изпълнение от орган на правосъдие на трета държава на решението на Суворовския съд е основание да се откаже признаване и допускане на изпълнение на решението от българския съд.