Решение № 14314 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14314 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110100282 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 1134/03.01.2025г. на СРС, подадена от „Б.Г.77“ ЕООД срещу В. Г. К..

С Определение от 23.09.2025г. производството по делото е спряно на основание чл.

224, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на гр.д. № 2058/2023г. на РСПловдив /в.гр.д. № 613/2025г. на ОС-Пловдив/. С Определение № 21874/12.06.2026г. производството по делото е възобновено.

Ищецът „Б.Г.77“ ЕООД чрез адв. П. А. – АК-Враца, е предявил срещу В. Г. К. иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 5000,00 евро, представляваща предоставена на ответника на 01.02.2019г. и подлежаща на връщане гаранция за изпълнение на строителство, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /03.01.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че между него, трети за делото лица и ответника бил подписан предварителен договор от 25.02.2015г., с който ответникът и третите за делото лица, всички съсобственици на недвижим поземлен имот – УПИ ІV-1***, кв. 45 по плана на град София, м.

„Манастирски ливади – запад“, се задължили да учредят на ищеца право на строеж на две жилищни сгради съгласно одобрен архитектурен проект. Съгласно този договор ответникът щял да запази за себе си правото на строеж на конкретно посочени имоти. С анекси към договора били определени сроковете за строеж и снабдяване с разрешение за ползване. На 16.12.2016г. бил сключен и окончателният договор под формата на Нотариален акт за учредяване на право на строеж № ***/16.12.2016г., т. 1, рег. № 2607, дело № ***/2016г. на Нотариус № *** – Ю.К. /Пом.-Нотариус Е.Д./. Съгласно същия за К. оставали в изключителна собственост апартаменти № 1 и № 5 в сграда „Б“, мазета № 14 и № 15, както и гаражи № 4, № 6 и № 7. В процеса на строителство на 01.02.2019г., била проведена среща, на която присъствал управителят на ищеца, ответника, както и трети за делото лица. На тази среща управителят на „Б.Г.77“ ЕООД И.Б. предоставил на К. сумата от 5000,00 евро като гаранция за изпълнение но строителство досежно обектите на ответника. Страните се уговорили, че, ако при завършване на строежа по обектите му има възражения и забележки, 1

К. има правото да извърши конкретни дейности по отстраняването им с предоставената сума. В случай, че нямал възражения и забележки, той трябвало да я върне. Била подписана и разписка. Строителството било изпълнено, като на 03.01.2020г. бил издаден Акт 15, подписан без забележки от К., а на 10.09.2020г. било издадено и удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. При това положение, доколкото липсвали забележки във връзка с изпълнението на строителството, ответникът следвало да върне предоставената му като гаранция сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Г. К. е подал Писмен отговор, вх. № 72950/28.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва фактическата обстановка да съответства на описаното в исковата молба. Признава, че на 25.02.2015г. той, заедно с други лица, са сключили с ищеца предварителен договор за учредяване на право на строеж върху съсобствен имот, като в анекси били уговорени сроковете за изпълнение /акт 16 до 30.03.2017г./, както и степента на завършеност, в която ще се предадат обектите. В последствие действително бил сключен и окончателен договор, по силата на който К. следвало да получи апартамент № 1 и апартамент № 5 в сграда „Б“, гаражи № 4, № 6 и № 7, както и съответните идеални части от общите части на сградата.

Сроковете за изпълнение на строителните работи обаче не били спазени: в края на 2018г., след почти двегодишно закъснение, строителят практически спрял да работи. Тогава ответникът предприел действия за ангажиране на отговорността му и за разваляне на договора за суперфиция по съдебен ред. Именно в тази връзка на 01.02.2019г. строителят му предложил въпросните 5000,00 евро, които да послужат като гаранция за сериозността му да изпълни строителството на сградата докрай и да я въведе в експлоатация. Срещу това К. трябвало да се откаже от развалянето на договора и да подпише без забележки Акт 15.

Връщане на сумата никога не било уговаряно: тя била предоставена именно срещу отказа от правото на К. да иска разваляне на договора.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.

А., а ответникът – от адв. А.. Същите изрично заявяват, че спорът по делото вече е решен от съдилищата в град Пловдив, като единствено остават претенциите им за разноски.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Влязлото в сила Решение № 817/01.07.2025г. по в.гр.д. №613/2025г. на Окръжния съд в град Пловдив не обуславя недопустимост на настоящото производство с оглед чл. 299 вр. чл. 298, ал. 4 ГПК, доколкото въпросът относно процесните 5000,00 евро не е разгледан като възражение за прихващане или насрещен иск /л. 168/.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи сключването на описаните в исковата молба договори, предаването на сумата от 5000,00 евро на ответника, основанието, на което е предадена и наличието на уговорка за връщането ú, както и настъпването на предпоставките, обуславящи това връщане. В тежест на ответника е да установи, че е платил/върнал съответната сума, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Решение № 3006/03.07.2024г. по гр.д. № 2058/2023г. на РС-Пловдив е уважен предявеният от В. Г. К. срещу „Б.Г.77“ ЕООД иск и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 19398,00 лева, представляваща стойността на разходите за отстраняване на 2 недостатъците на изработеното по Предварителен договор за учредяване на право на строеж от 25.02.2015г. и два броя анекси към него, както и по Договор за учредяване на право на строеж под формата на нотариален акт № ***, дело ***/2016г. на Нотариус № *** – Ю.К., за описаните в решението апартаменти и гаражи в сграда в град София, както и 1753,00 лева лихва за забава. Подложено на инстанционен контрол, това решение е частично отменено с Решение №817/01.07.2025г. по в.гр.д. № 613/2025г. на ОС-Пловдив. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е направил правилен и точен анализ на събраните доказателства. Отчел е обаче, че е налице представена разписка за получаване на сумата от 5000,00 евро на 01.02.2019г., която според окръжния съд има характер на задатък, не съставлява насрещно вземане на другата страна, произхождащо от друг юридически факт, което да следва да бъде релевирано чрез процесуално възражение за прихващане или насрещен иск, за да бъде включено в предмета на делото и прихванато при доказване на съществуването му, а се касае за предварително платена сума, обезпечаваща точното изпълнение на поетите задължения по процесните /за делото на ОС-Пловдив/ суми. Поради тази причина сумата от 5000,00 евро с левова равностойност от 9779,00 лева следвало да бъде приспадната от доказания размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците, при което остава дължима сумата от 12319,00 лева. Решението на Окръжния съд в град Пловдив не е допуснато до касационен контрол с Определение № 2256/29.04.2026г. по к.гр.д. № 371/2026г. на ВКС, ІІІг.о.

При това положение с произнасянето на Окръжния съд в град Пловдив спорът между страните относно дължимостта и естеството на платената сума от 5000,00 евро по разписката от 01.02.2019г. е изчерпан, доколкото обективно е прието, че същата съставлява платена гаранция за изпълнение на задълженията на „Б.Г.77“ ЕООД и именно като такава е приспадната от установената като дължима сума. Това обстоятелство следва да се вземе предвид от настоящия съдебен състав съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, като обуславя отхвърляне на предявения иск, тъй като интересът на ищеца е удовлетворен: със сумата от 5000,00 лева обективно са намалени задълженията му към К.. По този въпрос няма и спор между страните, а обсъждането на събраните по настоящото производство доказателства се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт.

Съдът намира, че в конкретния случай разноските по делото следва да се възложат на ищцовата страна. От една страна това е така поради общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният иск се отхвърля. От друга страна това е така поради обстоятелството, че фактически е налице липса на необходимост К. да връща на дружеството сумата от 5000,00 евро, тъй като тя представлява част от дължима му от „Б.Г.77“ ЕООД сума за отстраняване на недостатъци по изработеното въз основа на сключени между страните договори. Ответникът е доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 2050,00 лева или 1048,45 евро, което, съобразно фактическата, правната и процесуална сложност на спора, защитавания материален интерес и съответстващата им степен на квалификация и необходими и положени професионални усилия, съдът намира, че не може да бъде окачествен като явно прекомерен. За сравнение и заплатеният от ищеца хонорар на процесуалния му представител е в подобен размер /1500,00 лева или 766,94 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения „Б.Г.77“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град 3

Пловдив, срещу В. Г. К., ЕГН **********, от град София, иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 5000,00 евро, представляваща предоставена на ответника на 01.02.2019г. и подлежаща на връщане гаранция за изпълнение на строителство, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /03.01.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Б.Г.77“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град Пловдив, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, от град София, сумата от 1048,45 евро /2050,00 лева/, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№ 282/2025г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4