Решение № 8571 от 23.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8571 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110150755 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т.” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от А., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците Р. К. И., ЕГН ********** и В. И. Б., ЕГН **********, двамата с адрес АДРЕС, че същите дължат на ищеца, в условията на солидарна отговорност, следните суми: сумата о т 1993,97 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес:

АДРЕС, отчитан под абонатен № 426080, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –22.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 315,89 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г . , сумата от 31,28 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,28 лева за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като съпрузи и собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

1

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като излага съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 04.01.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответниците, редовно призовани, се представляват от адв. И., която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Представя писмена защита.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 73493/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1993,97 лева (хиляда деветстотин деветдесет и три лева и 97 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, инсталация 4000404711/аб. № 426080, ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 315,89 лева (триста и петнадесет лева и 89 стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г., сумата от на 31,28 лева (тридесет и един лева и 28 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 7,28 лева (седем лева и 28 стотинки), за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г. С възражение от 07.02.2022 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.

Съгласно Нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на парично задължение и продажба №25/18.09.2014г., ответниците са приобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201А, вх.Б, ет.1, представляващ ап.Б101.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64/15.06.2020г., ответниците са учредили право на ползване върху процесния недвижим имот и са дарили същия на трети лица.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото е представен Договор от 18.11.2010г., сключен между на ЕС на сграда с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201А, вх.А, Б и В и „Техем Сървисис“ ЕООД, .

Представени са доказателства за наличие на договорни отношение от страна на ищеца с посочената ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД – Договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и 01.05.19г. до 30.04.20г., формуляр за извършен отчет и протокол.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е п р е д с т а в и л съобщение към фактура № 0106699654/31.07.2019г., фактура № 1005548103/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № 4000404711.

С Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2015г. ответника В. Б. е предоставил за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице- Христо Иванов Христов, за срок от 2 години, като е предвиден краен срок- 01.04.2018г.

С Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2018г. ответника В. Б. е предоставил за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот на трето лице- Христо Иванов Христов, за срок от 2 години.

2

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД . Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2203,74 лв., от която сумата от 806,36 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 1397,38 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което същият се явява процесуално допустим, като съображенията на ответниците в тази насока са неоснователни.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представените по делото Нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на парично задължение и продажба №25/18.09.2014г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №64/15.06.2020г. , се установява по категоричен начин, че за процесния период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственици на процесния имот. Видно от изготвената служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009г.

(стр.125), двамата са сключили граждански брак на 03.06.2001г., поради което следва да бъде направен извод, че са закупили жилището, като съпрузи, същото е станало съпружеска имуществена общност, като двамата съпрузи са солидарно отговорни пред ищеца за възникналите задължения за доставена топлинна енергия – по арг. от чл.32, ал.2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между ищеца и ответниците е съществувало облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че за процесния период имота е ползван от трето лице по сключен с ответниците договор за наем, поради което третото лице е пасивно легитимирано да отговаря по исковите претенции. Съгласно разпоредбата на чл.

153, ал.1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, като според § 1, т.42 от ЗЕ "потребител на 3 енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот. Съгласно Закона за собствеността, правото на ползване включва правото да се използва вещта, съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено, като ползвателят не може да отчуждава своето право и се погасява със смъртта му, освен ако не е учредено за по-кратък срок (чл. 56, ал.1 и 2, чл. 59, ал.1 ЗС). Правото на ползване по договор за наем не е идентично с вещното право на ползване, уредено в ЗС и което собственикът може да учреди в полза на физическо или юридическо лице и би могло да е безвъзмездно, докато при наемните отношения, които се уреждат в ЗЗД винаги има дължима цена като основен елемент от договора за наем. По делото няма доказателства, че върху процесното жилище за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. е учредено вещно право на ползване в полза на трето различно от ответниците лица.