Решение № 93 от 18.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Кюстендил, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500479 по описа за 2023 година

Делото е образувано по подадена въззивна жалба вх. №261538/25.07.2023 г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, ул. „***“ № 260, и адрес за кореспонденция: гр. ***, ж.к. „***“, *** ***, сгр. 14, чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт К.З. от САК, насочена срещу Решение № 260012 от 29.06.2023 г., постановено по гр. дело № 458/2021 г. по описа на Районен съд Кюстендил.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, против З. Р. искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на дружеството по договор CREX-16148242, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 802/2020 год. КРС за сумата от 4539.78 лв. главница;

365.54 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 год. до 20.06.2020 год.; 440.60 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2020 год. до 20.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането; осъдил е ищцовото дружество да заплати по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 360,00 лв., представляваща платеното от бюджета на съда възнаграждeние за вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционния акт изцяло, като релевира доводи за неговата неправилност. Излага пространни съображения в подкрепа на становището си за неправилност на изводите на районния съд, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че части от него са изготвени с шрифт по малък от 12 pt, както и на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В 1 условия на евентуалност твърди, че районният съд в нарушение на материалния закон не е съобразил разпоредбата на чл. 23 ЗПК и не е уважил иска до размера на чистата стойност на кредита, а е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск; в условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, прави искане съдът да постанови решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна З.

Р., чрез назначения му особен представител адв. С. К. от АК - Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Първоинстанционното решение се приема за правилно като краен резултат, но по съображения, различни от възприетите в мотивите на съда. Твърди се, че решаващият състав не е обсъдил обстоятелството, че исковата претенция се основава на твърдение за изискуемо вземане по процесния договор за потребителски кредит, който е отпуснат за доставка на точно определени описани в него стоки. Анализирайки доказателствата по делото, навежда твърдение, че договорът не е произвел правно действие, тъй като стоката, за закупуване която бил предоставен процесният кредит, а именно: хладилник Ronson модел R9701, не е доставена на ответника съгласно изискването на чл.

27, ал. 2, изр. 1 ЗПК, респ. за него не е възникнало задължение за заплащането й.

Подчертава, че за ответника изобщо не било възникнало валидно задължение за заплащане на стоката телевизор OLED TV LGU HD OL, като доколкото цената й надвишавала общия сбор на исковите претенции и предвид липсата на валидно съществуващо и ликвидно задължение, следвало исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Иска оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендират се [1]деловодните разноски за въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл.79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж чрез „БНП Париба 2

Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България против З. Р. за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на дружеството по договор за кредит № *** г., обективирано в заповед № 229/02.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 802/2020 год. по описа на КнРС за сумата от 4539.78 лв. главница; 365.54 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 год. до 20.06.2020 год.;

440.60 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2020 год. до 20.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските в производството.

Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между ищцовото дружество и ответника Договор за потребителски кредит № *** г. С договора е постигнато съглашение между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и ответника З. Р. като кредитополучател, по силата на което дружеството му предоставя парична сума от 6576,90 лева за закупуване на стоки /хладилник, два броя машина за вода и аксесоари бяла техника и домакински електроуреди/, която сума да бъде изплатена пряко от ищеца на упълномощен търговски партньор /чл. 1 - Условия по договора/, а ответникът се задължил да изплати при условията на договора и инкорпорираният в същият погасителен план, а именно - на 24 месечни вноски, всяка с размер от 306,93 лв., с падеж на последната месечна вноска 20.06.2020 г., при годишна лихва от 11,09 %, размер на ГПР -11,68 %, общо дължима сума от 7 366,32 лв. По делото е приложен процесният договор /л.7-15 от гр.д.

458/2021г./, както и погасителен план по договора /л. 16 от гр.д. 458/2021г./ След сключване на договора сумата била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Ответникът преустановил обслужване по кредита на 20.03.2019г., като заплатил до този момент само 8 погасителни вноски.

Съгласно чл. 3 от договора при просрочие на 2 или повече месечни вноски, считано от падежа на втора пропусната месечна вноска, в случая 20.04.2019г., вземането ставало ликвидно и изискуемо в целия му размер. Ищецът изпратил покана /л. 17 от гр.д. 458/2021г / до ответника с уведомяване, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо и покана да го погаси в 7-дневен срок считано от получаването му.

За процесните суми е депозирано заявление и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против З. Р. по ч. г. дело № 802/2020 г. на РС Кюстендил. При наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК районният съд уведомил заявителя за възможността му да предяви иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновава правния интерес от предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. С. К., в който се оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава, вкл. наличие на валиден договор за кредит. Твърди се, че предсрочна изискуемост на цялото задължение не е настъпила, с оглед недостигане на волеизявлението на кредитора до кредитополучателя. Прави възражение за недействителност на договора с оглед неспазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК.

За да постанови обжалваното решение, с което претенциите са изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани, Районен съд - Кюстендил е констатирал несъответствие на договора за паричен заем с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК, установяваща изискване за формата на договора и в частност размера на шрифта. Констатирал е и несъответствие на договора с изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно в договора единствено е посочен като абсолютна стойност лихвеният процент по кредита и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на посочения ГПР и кои компоненти точно са включени в него. Позовал се е на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът обаче е приел, че не следва да се присъжда чистата стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК, тъй като претенциите на 3 ищеца произтичат от договора за потребителски кредит и са на договорно основание, а разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, поради което произнасянето от съда по чл. 23 от ЗПК би било по нещо различно от поисканото, доколкото съдът не е сезиран с искане за връщане на чистата стойност, основано на недействителността на договора, и би обусловило недопустимост на съдебния акт.

Пред РС - Кюстендил са ангажирани писмени доказателства, приложени към исковата молба, които не са били оспорени за автентичност, поради което и документите следва да се преценяват от съда като писмено изявление, отразяващо действителната воля за обвързване на ответника с ищеца.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза от в.л. С. Т., от заключението на която се установява, че процесният договор има части, които включват „погасителен план CREX – 16148242“ и са изпълнени със шрифт „Arial Narrow” с размер 10pt.

От приетото и неоспорено заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М. В. се установява че съгласно фактура № ***/19.06.2018 г. общата стойност на покупките е 6576,90 лв; към 29.05.2020г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК задълженията са 4539.80 лв. – главница, 365.54 лв. – договорна лихва, 440.60 лв. – мораторна лихва; а към 25.05.2023 г. – датата на изготвяне на заключението - 4539.80 лв. – главница, 365.54 лв. – договорна лихва, 1816,40 лв. мораторна лихва /440.60 лв. – за периода до 29.05.2020 г. и 1375,80 лв. за периода от 30.05.2020 г.25.05.2023 г./. Посочено е още, че по кредита са погасени суми в размер на 2 461 лв. като при съотнасяне на погасената сума спрямо дължимата главница – 6576,90 лв., то дължимата главница би била 4 115,90 лв.