Решение № 3985 от 11.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330104326 по описа за 2023 година

Предявени са главни искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М. К. И., ЕГН: **********, от село Б., област П., ул. „*********“ № ***, чрез пълномощник адв. М. М., е предявила против „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от управителите З. С. Р. и А. М., искове за признаване на установено, че е нищожна, като противоречащи на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата от договор за кредит № ********* г. за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в размер на 206, 31 лева, както и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумите, платени по 9 броя анекси към него, сключени в периода 01.09.2022 г.- 14.02.2023 г., с които се удължава срока на договора, като „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, общо 1 680 лева, поради това, че горепосочените клаузи са нищожни като противоречащи на принципа на добрите нрави, неравноправни по смисъла на ЗЗП и заобикалящи материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от „ВИВУС.БГ” ООД, ЕИК: 202393458, за осъждането М. К. И., ЕГН: **********, да заплати следните суми: сумата 1 000 леваглавница по кредита и сумата 33, 69 лева- договорна лихва, уговорена с договор за кредит №*********** г., ведно със законната лихва и разноските.

1

Първоначалният ищец твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № ********* г., съгласно който получава в заем сумата от 1000 лева при ГПР 49, 70 %, ГЛП 40, 99 % при срок на кредита 30 дни. С този договор ищцата била задължена да заплати такса бързо разглеждане в размер на 206, 31 лева. В периода 01.09.2022г. – 14.02.2023г. ищцата сключила с ответника 9 бр. анекси към договора, с всеки от който се удължавал срока на договора с определен брой дни, за което обаче ищцата дължала „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“. Тези анекси и такси били, както следва – анекс от 01.09.2022г. за удължаване срока с 14 дни, срещу посочената такса от 144 лева, анекс от 12.09.2022г. за удължаване срока със 7 дни, срещу посочената такса от 96 лева, анекс от 21.09.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу посочената такса от 240 лева, анекс от 18.10.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу посочената такса от 240 лева, анекс от 21.11.2022г. за удължаване срока с 14 дни, срещу посочената такса от 144 лева, анекс от 04.12.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу посочената такса от 240 лева, анекс от 04.01.2023г. за удължаване срока с 30 дни, срещу посочената такса от 240 лева, анекс от 03.02.2023г. за удължаване срока с 14 дни, срещу посочената такса от 144 лева и анекс от 14.02.2023г. за удължаване срока с 30 дни, срещу посочената такса от 192 лева. Твърди се ищцата да е заплатила тези такси за удължаване срока на договора на обща стойност 1680 лева. Твърди се, че така уговорените такси – такса за бързо разглеждане, уговорена с първоначалния договор, и такса за удължаване срока на договора, включена във всички последващи анекси, са нищожни на осн. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, на осн. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и неравноправни, така и накърняващи добрите нрави съгл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Също атка не били включени в ГПР. Излагат се подробни съображения по всяко от основанията за недействителност. Ето защо се моли исковете да се уважат, претендира се законна лихва по осъдителните искове и разноски.

В срока за отговор по този иск е постъпил насрещен такъв с инкорпориран писмен отговор в него, в който се посочва, че действително между страните бил сключен договор за кредит и анекси към него, като заемната сума била отпусната на ищцата и получена от нея.

По отношение таксата за бързо разглеждане се взема становище, че ищцата сама е избрала опцията да ползва тези незадължителни услуги, като възнаграждението за експресно разглеждане и за удължаване срока на договора не били сред услугите, които попадат в ГПР.

Твърди се и двете такси да съответстват на изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и ищцата изрично е заявила желанието си да ги ползва. Това били самостоятелни услуги, която нямали връзка с условията и параметрите на договора. Тези такси нямали задължителен характер, а били по избор и преценка на клиента- дали иска да получи експресен отговор на заявката си и да му се удължи падежната дата. Таксите не попадали в обхвата на общите разходи по кредита и услугата не били свързани с дейността по кредитиране. Законодателят предвиждал възможност за уговаряне на подобни такси, по повод, а не пряко свързани с договора, зависещи само от индивидуалното желание на клиента. В случая нямало заобикаляне на закона, таксите не били забранени и ищцата се съгласила да ги заплати, за да може да се ползва от съответните услуги. Неоснователни били твърденията за накърняване добрите нрави и нищожност на осн. чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузите не били неравноправни.

2

Детайлно развИ. съображенията си. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Прави искане да се задължи ответната страна да представи банкова сметка или да посочи друг начин на плащане. Насрещният ищец е предявил иск за осъждането на И. да му заплати сумите сумата 1000 лева, главница по кредита, и сумата 33, 69 лева договорна лихва, уговорена с договор за кредит № ********* г., законна лихва и разноски. Детайлно излага съображенията си, че договорът и анексите към негои са действителни, че на ищцата е предоставена в заем посочената сума, като същата е поела задължение да я върне, като заплати и сочената договорна лихва. Кредитът бил за период от 30 дни, с падежна дата 22.07.2022г., като начислените суми над главницата по него били - 33, 69 лева договорна лихва, и 206, 31 лева такса за бързо разглеждане, обща сума за връщане 1240 лева, като ищцата сама отметнала опцията, че желае заявката й да се разгледа с приоритет. Сочи се, че редът и условията на отпускане на кредита се уреждат в договора и общите условия към него, които К. е приела, като заемната сума й е била преведена след сключването на договора по посочената от нея сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Същата е била запозната с преддоговорната информация, сама е отметнала полето, че иска експресно, респ. бързо да бъде разгледано искането й, като таксата се начислявала като процент от исканата сума.

Същата се е възползвала от допълнителната незадължителна услуга да поиска да й се удължи падежната дата, поради което е дължала такса за тази услуга. Твърди се и след последната падежна дата – 15.03.2023г. К. да не е платила задължението си, била е търсена от кредитора, но умишлено се е укрИ.ла и е отказала да уредят доброволно отношенията си, като не е правила плащания по кредита. Ето защо се моли да се осъди ответницата по насрещния иск да заплати главницата по договора от 1000 лева, както и уговорената лихва в размер на 33, 69 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК по този иск е постъпил отговор от пълномощника на насрещния ответник, с който се взема становище за допустимост на иска. По основателността се твърди, че договорът за кредит е изцяло нищожен на осн. чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че в договора липсва уточнение какви точно разходи се включват в ГПР, че не е ясно как са изчислени, че не е ясно как се получава разминаването в проценти между ГПР и ГЛП, че не са посочено изчерпателно всичк разходи, които ще направи ищцата и които са отчетени в ГПР. Сочи се, че поставяне кредитополучателя в положение за да разбере как се формира ГПР да трябва да тълкува всяка една от клаузите в договора, дали тя създава задължение за някаква допълнителна такса, противоречи на изискването за яснота, въведено и в чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК. Цитира съдебна практика. Сочи се, че в случая няма и погасителен план, който да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, което било самостоятелно основание за нищожност на договора. Такса експресно разглеждане не била включена в ГПР, договорът противоречал на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради това. Заобикаляла се разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитира се нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като се счита в случая тази хипотеза да не е налице, нищожните клаузи на договора да не могат да се заместят от повелителни разпоредби на закона, поради което и съгл. чл. 22 от ЗПК същият се явявал изцяло нищожен.

3

С оглед на горното се твърди, че ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния е дължала само чистата сума по кредита в размер на 1000 лева, като същата до момента е заплатила 1680 лева, тоест надплатила е 680 лева, и предвид горното искът – насрещен такъв, се явява неоснователен. В случай, че се приеме платената от И. сума е платена на друго основание, респ. че договорът е недействителен, то се прави възражение за прихващане на платената до момента от И. сума от 1680 лева с претендираните от ищеца суми – 1000 лева, респ. 1000 лева главница и 33, 69 лева лихва в случай, че се приеме договорът за действителен и такава да се дължи, като се моли да бъде уважен главният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и да се осъди ответникът да заплати на ищцата разликата над прихванатите суми до пълния заплатен от нея размер от 1680 лева, която цяла сума е недължимо платена поради начална липса на основание – нищожност на договора и на клаузите, по които е направено плащането. Претендират се разноски и по насрещния иск.

В с.з. страните не се явяват, като пълномощниците им вземат писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № ********** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 99 %, ГПР- 49, 70 % и общ размер на всички плащания- 1 240 лева, ведно с такса за бързо разглеждане в размер на 206, 31 лева.

В последствие са сключени и няколко анекса за удължаване на срока на договора, както следва: анекс от 01.09.2022г. за удължаване срока с 14 дни, срещу съответна такса за това удължаване от 144 лева, анекс от 12.09.2022г. за удължаване срока със 7 дни, срещу такса от 96 лева, анекс от 21.09.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу такса от 240 лева, анекс от 18.10.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу такса от 240 лева, анекс от 21.11.2022г. за удължаване срока с 14 дни, срещу такса от 144 лева, анекс от 04.12.2022г. за удължаване срока с 30 дни, срещу такса от 240 лева, анекс от 04.01.2023г. за удължаване срока с 30 дни, срещу такса от 240 лева, анекс от 03.02.2023г. за удължаване срока с 14 дни, срещу такса от 144 лева и анекс от 14.02.2023г. за удължаване срока с 30 дни, срещу такса от 192 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, анексите към него, както и от общите условия към него.

Представени са разписки за платени от ищеца към ответника сума по кредита в общ размер на 1 680 лева, представляващи такси за удължаване на кредита.

По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че ищцата е заплатила по кредита сумата в размер на 1 680 леваза погасяване на таксите за удължаване на кредита по анексите. Изчислено е още, че ако към ГПР бъде включена таксата за бързо разглеждане, размерът му би станал 1 269, 72 %.