Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 30.01.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 592/2019
Вид
Решение № 26
Подписан
30.01.2020
Състав
ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА, ВАНЯ ДРАГАНОВА БОГОЕВА, ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И

Е №26 гр.Кюстендил, 30.01.2020г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, първи състав, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ Б.

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Любка Николова, разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№592/2019г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на Детска градина „Ален мак“, гр.Кочериново, с адрес: гр.Кочериново, ул.„***“ №***, подадена от пълномощника адв.Ат.Б. *** ( с пълномощно за всички инстанции, л.78 от делото на първоинстанциония съд), против решение №550/01.10.2019г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№805/2019г. по описа на този съд.

С обжалваното решение РС-Дупница е отменил като незаконосъобразна заповед №РД-01-05-41/11.02.2019г., издадена от кмета на Община Кочериново, с която на основание чл.190 ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7 и т.10 от КТ на С.С.Р., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 11.02.2019г.; възстановил е С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност – „директор” на Детска градина „Ален мак“ - гр. Кочериново; осъдил е Детска градина „Ален мак“, с адрес: гр. Кочериново, ул.„***“ №***, да заплати на С.С.Р., с посочени ЕГН и адрес, сумата от 6496 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.02.2019г. до 11.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението; осъдил е Детска градина „Ален мак“ да заплати по сметка на Районен съд-Дупница държавна такса в размер на 359.84 лева, както и 200 лева - разноски за съдебно - счетоводна експертиза, както и да заплати на С.С.Р. сумата от 400.00 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото.

Решението на Районен съд-Дупница се обжалва изцяло, претендира се отмяната му и постановяване на акт по същество, с който предявените от С.С.Р. срещу въззивника искове да бъдат отхвърлени изцяло, а в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Допуснатите от първостепенния съд процесуални нарушения, според въззивника, се изразяват в следното: 1/ недопустимо предприемане на действия по служебно ангажиране и събиране на доказателства, непоискани от страните, посредством прилагане на материалите по приключило дело – гр.д.№482/2016г. по описа на ДнРС и позоваване на доказателства, намиращи се в същото и касаещи синдикалната принадлежност на ищцата; 2/ необсъждане поотделно и в съвкупност на доказателствата по делото – материалите по приобщеното дело и показанията на свидетелите, които са разгледани от съда едностранчиво, във връзка с обстоятелства, ползващи ищцата, на които същата дори не се е позовала; 3/ даване на възможност на ищцата да сочи и ангажира писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание, без съобразяване характера на производството и преклузивните срокове, въведени с чл.312 и чл.313 от ГПК; 4/ въпреки правилното разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ в изготвения доклад, в съдебното решение, в разрез със съдебната практика, ДнРС приел, че работодателят носи тежестта да установи, че ищцата работи.

Оплакванията за неправилност и необоснованост на съдебното решение се заключват в следното:

1/ РС-Дупница неправилно и в нарушение на процесуалните правила приел, че процедурата по уволнение на Р. във връзка с ползвана от същата защита по чл.333 от КТ не била спазена, недопустимо позовавайки се на документи от гр.д.№482/2016г. по описа на ДнРС, които при това не установявали дали ищцата е заемала защитена длъжност в синдикално ръководство към 2019г.; наред с това липсвал друг документ, удостоверяващ заемането на такава длъжност към датата на уволнението; работодателят нямало как да знае дали към този момент ищцата все още заема такава длъжност, какъв, според устава на организацията, е срокът за избор на ново ръководство и дали към 2019г. този срок е изтекъл или не. Поради липсата на информация относно тези факти, работодателят бил поискал такава от ищцата, което се потвърждавало от ангажираните гласни доказателства, установяващи и факта, че Р. отказала да я даде. След като последната не била предоставила на работодателя поисканата от него информация, това не можело да доведе до благоприятни за нея правни последици, в какъвто смисъл била съдебната практика. Наред с това, ищцата не доказвала по делото да има учредена структура на съответния синдикат при конкретния работодател и в Община Кочериново, както неправилно приел в решението си ДнРС.според жалбоподателя, участието в синдикално ръководство на организация, вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не давало основание за ползване на предварителна закрила, поради невъзможността да възникне конфликт на интереси.

Представеният по делото протокол за избор на ръководство на синдикат не доказвал структурата на синдиката да е към работодателя, а и бил оспорен от последния и тежестта да се докаже верността му падала върху представилата го страна – ищцата, а не върху ответника по иска, както неправилно посочил ДнРС.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно се е позовал на наличие на недобросъвестност, проявена от работодателя при уволнението, предвид липсата на подобно оплакване от ищцата в исковата молба. Поради посоченото, се прави извод за липса на допуснати нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.; 2/ Относно иска по чл.225 ал.1 от КТ, жалбоподателят счита, че решението неправилно, необосновано и в противоречие с процесуалните правила и съдебната практика относно тези искове. В отговора на исковата молба ответникът бил посочил, че оспорва всички предявени искове по основание и по размер, поради което неправило съдът приел, че оспорване по иска по чл.225 ал.1 от КТ от страна на ответника липсвало, макар в доклада си по делото да възложил в тежест на ищцата да ангажира доказателства за оставането си без работа. Сочи се, че в ТР №6/15.07.2014г. по тълк.д.№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не получава трудово възнаграждение, е на ищеца. В същото се изяснявало и с какви доказателствени средства и с какви доказателства този факт би могъл да бъде установен, но в конкретния случай ищцата не ангажирала никакви доказателства във връзка с основанието на иска, независимо от събирането на такива относно неговия размер. Предвид недоказване на факта на оставане без работа, ДнРС неправилно уважил предявения иск. Неправилността на съдебното решение, според жалбоподателя, е довела и до неправилно изчисляване на разноските по делото, дължими в полза на бюджета на съда, респ. в полза на другата страна.

В законоустановения срок ответникът по жалбата - С.С.Р., не е депозирала отговор на същата. В съдебно заседание е представена молба от пълномощника й адв.Ал.Р. ***, съдържаща становище за правилност, законосъобразност и аргументираност на обжалвания съдебен акт и искане за потвърждаването му.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните и предвид оплакванията за необоснованост на някои от фактическите изводи на районния съд, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което С.Р. е заемала длъжността

„директор” на Детска градина „Ален мак”. Трудовият договор е бил сключен с Кмета на Община Кочериново, който със заповед от

05.12.2018г. е назначил комисия, която да извърши проверка на място в детската градина относно изпълнението на задълженията на директора на същата.

Не е било спорно и е било установено по делото, че за изготвената проверка е бил съставен протокол от 06.12.2018г., в който са отразени констатации на комисията, в това число: 1/ че са били изискани требвателни листове от 03.12.2018г., 04.12.2018г., 05.12.2018г. и 06.12.2018г., които се установило, че били подписани само от домакина на стола, не и от дежурен по стол и от получилия продуктите готвач и не били заверени от директора; 2/ че със заповед на директора било възложено заместване на отсъстващ учител за три дни – 05.12.2018г. - 07.12.2018г. - по три часа, въпреки че детската градина работела до 18ч.; 3/ че личната здравна книжка на служителката Д. Н.била с изтекъл срок на валидност на 13.10.2018г. и не е била извършена презаверка; 4/ че служебният автомобил не е бил регистриран в Агенцията за контрол на храните и нямал разрешително за превоз на храни и 5/ че по време на проверката директорката напуснала работното си място и не се завърнала до края на същата.

На

11.02.2019г. на С.Р. е бил предявен съставения протокол и същата е била поканена от Кмета на Община Кочериново да даде обяснения по констатираните нарушения. За изслушването е бил съставен протокол от 11.02.2019г., изготвен от Л.Й. – зам.кмет на Община Кочериново. В протокола са вписани дадените от Р. обяснения.

Удостоверено е по делото, че в периода от 06.12.2018г. до 08.02.2019г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност.

Със заповед №РД-01-05-41/11.02.2019г., издадена от Кмета на Община Кочериново, на основание чл.190 ал.1 т.2 във вр. с чл.188 т.3 от КТ на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7 и т.10 КТ, за това, че: 1/ требвателните листове от 03. до 06. декември 2018г. не са били изготвени съгласно т.36, т.37 и т.38 от Правилника за вътрешния трудов ред и не е бил упражнен контрол в тази насока, поради което ищцата не е гарантирала здравословни и безопасни условия за децата в детската градина, нарушила е задълженията си за контрол и организация на дейността в детската градина; 2/ ищцата е нарушила задълженията си по т.4.9 и т.5 от Правилника за вътрешния трудов ред, като не е осъществила контрол и е допуснала на работа служителката Д.Н. с изтекъл срок на здравната книжка; 3/ ищцата е допуснала превоз на храни с автомобил, чиято безопасност не е удостоверена от Агенцията за контрол на храните и по този начин не е осигурила здравословни и безопасни условия на обучение, възпитание и труд в детското заведение; 4/ при възложеното заместване на отсъстващ учител за три дни – 05.12.2018г. - 07.12.2018г. - по три часа, въпреки че работното време на замествания учител е било 8 часа дневно, не е обезпечила надлежното осъществяване на дейността на детската градина, не е обезпечила обучението и възпитанието на децата в съответствие с държавния образователен стандарт; 5/ при проверката не е съдействала на комисията, като самоволно е напуснала детската градина – нарушение на задължението й по т.23 от длъжностната характеристика.

Заповедта е била връчена на Р. на 11.02.2019г.

По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец - месец октомври 2018г., е в размер на 1 087 лева.

Като доказателство по делото е прието удостоверение, издадено от председателя на изпълнителния съвет на Независимия учителски синдикат /НУС/, според което С.С.Р. е председател на синдикалното дружество на работодателите при ОКС /Общински координационен съвет/ на НУС – гр.Кочериново, което е представително поделение на НУС.