Решение № 273 от 24.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500584 по описа за 2026 година Производството е по чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба, депозирана от М. С. С., ЕГН:**** в качеството му на длъжник по изп.д.№861/2024г. по описа на ЧСИ П.П. с рег.№905 с район на действие ОС-Плевен с правно основание чл. 435, ал.2, т.2 ГПК.

В жалбата е отправено искане за отмяна на насроченото принудително изпълнение в изпълнителното производство върху недвижим имот, представляващ апартамент № 10 на IV етаж, с изложение изток - север -юг в етажна собственост, в сграда на ЖСК,бл.*в кв. „ **** „ състоящ се от три стаи, столова, бокс, баня и тоалетна, със застроена площ 102.65 кв.м., при съседи изток- двор,запад стълбище и коридор,север - двор , юг - ап. 11, горе ап.14, долу - ап. 6,заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 , с полезна площ 4.20 кв.м. ,при съседи : изток- двор, запад - маза №11, север - маза № 9, юг двор ,заедно с 2.6452 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в кв.ЗЗ в комплекс „****“ по плана на гр. Плевен, от който жалбоподателят притежава 1/2 идеална част. Излагат се твърдения, че имотът е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Отправено е искане за отмяна на наложената възбрана върху имота и извършения опис на имота от 26.11.2025г.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят в изпълнителното производство Х. Г. К., ЕГН:********** е депозирал становище по жалбата чрез своя процесуален представител адв. Р. С. от АК-Бургас, в което е отправено искане съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна.

1

В становището си по жалбата ЧСИ П.П. излага твърдения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че имотът, върху който е наложена възбраната, не е несеквестируем, тъй като длъжникът притежава и други недвижими имоти, по отношение на които също е наложена възбрана.

Прави искане съдът да остави без уважение жалбата.

Окръжният съд като прецени изложените в двете жалби оплаквания и приложените към тях и изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана в закоустановения срок от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което ЖАЛБАТА е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА.

От представеното копие на изпълнително дело №20249050400861 по описа на ЧСИ П.П. с рег.№905 с район на действие ОС-Плевен се установява, че същото е образувано по искане на взискателя Х. Г. К., ЕГН:********** срещу длъжника М. С. С., ЕГН:**** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.11.2012г. по ЧГД №6588/2012г. и Заповед за изпълнение на парично задължение №4358/19.11.2012г. на РС-Плевен.

На 08.11.2024г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника М. С. С., ЕГН:****, получена лично от него.

На същата дата е наложена възбрана на недвижим имот, съставляващ жилище – апартамент №10, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*, ет.4.

До длъжника в производството са изпращани съобщение за насрочване на опис на недвижимия имот, съответно за дати 11.07.2025г., 18.08.2025г. и за 26.11.2025г., от които единствено за насрочения на 26.11.2025г. опис длъжникът е бил редовно уведомен на дата 03.11.2026г.

На дата 26.11.2025г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот, посочен по-горе, който опис е бил осъществен в присъствието на длъжника М.

С. С. и апартамента е предаден за пазене на последния.

Съставена е експертна оценка за пазарната стойност на недвижимия имот, която е предявена на длъжника на 02.03.2026г.

На 06.03.2026 г. длъжникът М. С. С. е подал жалба срещу насочването на изпълнението, възбраната, описа и оценката на горепосочения недвижим имот с аргумента, че е несеквестируем, съгласно чл.447, т.7 от ГПК.

ЧСИ е направил справка в НБД „Население“, от която е видно, че М. С.

С. е в граждански брак с П.Д.С. от 19.05.1990 г. и понастоящем. Двамата имат едно дете дъщеря им Д.М.С., родена на 24.02.1991 г., т.е. пълнолетна към момента на образуване на изп. дело. И тримата са с адресна регистрация в гр.

Плевен, ж.к. „****“, бл.*, ет.4, ап.10.

По изпълнителното дело е приложена справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че длъжникът М. С. С. притежава право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „****“, 2 бл.*, ет.4, което е придобито по време на брака му с П.Д.С., без вписан режим на разделност или брачен договор, поради което имотът е в режим на съпружеска имуществена общност. От справката се установява, че длъжникът притежава недвижим поземлен имот, парцел I-84, площ по документи 1000.00кв.м., дворно място, заедно с жилищна сграда /двуетажна/ ЗП 156 кв.м., второстепенна сграда, ЗП 146 кв.м. и селскостопанска сграда, ЗП 20кв.м., находящ се в с. ****, общ. Елена, обл. Велико Търново.

ЧСИ е изискал и по изп. дело са приложени данъчни декларации по чл.26 от ЗМДТ, подадени през 1998 г. от майката на длъжника – Д.И.С. за земи и сгради /в т.ч. и жилищни/ в с. **** и с. ****, община Елена. В тези декларации М. С. С. е посочен като съсобственик по наследство съответно на 1/3 ид.ч. и на 1/6 ид.ч. от имотите. Възбрана върху ид.ч. от имоти в с. ****, община Елена е вписана на 08.08.2018 г.

Въз основа на тези писмени доказателства ЧСИ е приел, че длъжникът в производството притежава в собственост и други недвижими имоти, поради което насочването на изпълнението върху ½ идеална част от процесния имот е приел, че е законосъобразно.

Настоящият въззивен съдебен състав намира тези доводи за неправилни и незаконосъобразни.

В чл.435, ал.2 от ГПК лимитативно са изброени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, както и основанията за обжалването им. В случая се обжалва насочването на изпълнението срещу притежаваната от длъжника ½ ид.ч. от недвижим имот в гр. Плевен, поради това, че той се явява единствено жилище за него и съпругата му, с която живее и която е собственик на другата ½ ид.ч. от имота.

Съдът, след като взе предвид гореизложените обстоятелства, намира за неправилно и незаконосъобразно насочването на изпълнение срещу процесния недвижим имот, поради това, че същият се явява несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Извършените от ЧСИ опис и оценка, които подготвят публичната продан, са незаконосъобразни, тъй като имотът запазва статута си на несеквестируемо жилище. Описът и оценката са именно първите процесуални действия по същинското насочване на изпълнението и подготовката на публичната продан. Тъй като имотът е несеквестируем, съдебният изпълнител няма право да предприема действия, насочени към неговата разпродажба.

За да отпадне защитата на единственото жилище по чл. 444, т. 7 от ГПК, длъжникът или член на неговото семейство трябва да притежават друго имущество, което реално може да задоволи жилищните им нужди. От събраните по делото доказателства, в това число справка от Агенция по вписвания се установява, че длъжникът притежава 1/6 идеална част от застроен поземлен имот. Притежаването на малка идеална част, в случая 1/6, от друг застроен поземлен имот не означава автоматично, че длъжникът има друго жилище, което да задоволи жилищните нужди, както неговите, така и на 3 членовете на неговото семейство. Притежаването на идеална част от имот изключва несеквестируемостта на основното жилище само ако тази идеална част може да бъде обособена в самостоятелно жилище. Тъй като 1/6 идеална част от къща е архитектурно и правно неделима на самостоятелни обекти, длъжникът би бил възпрепятстван да живее там. Именно поради факта, че тази 1/6 идеална част от друг застроен поземлен имот не представлява годно „друго жилище“, основният апартамент на длъжника остава несеквестируем.

Съгласно Наредба за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, приета на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, нормативите за жилищна площ са съответно за двучленно семейство 40кв.м. жилищна площ, тричленно семейство 55 кв.м. жилищна площ. Дори общата площ на имота от 102 кв.м. да надвишава чистата жилищна площ по наредбата, в последователната си практика ВКС приема, че за да се продаде „надвишаващата“ част, имотът трябва да е реално поделяем на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, санитарни възли, кухни по ЗУТ, за което в настоящия случай няма данни да е възможно. В този случай ЧСИ е следвало да подложи на проверка обстоятелството дали недвижим имот от 102 кв.м. е архитектурно възможно да се раздели на две законни, самостоятелни жилища. Тъй като към настоящия момент няма данни имотът да е поделяем, то той попада под обхвата на несеквестируемостта.

По отношение на останалите недвижими имоти, които длъжникът притежава съгласно писмените доказателства, то съдът намира за ирелевантно притежанието на други незастроени поземлени имоти.

При това положение следва да се отмени насочването на изпълнението по изпълнителното дело върху процесния недвижим имот, собственост на длъжника, поради неговата несеквестируемост.

На осн.чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на осн. чл.437 от ГПК, Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ насочването на изпълнение по изп.д. №20249050400861 по описа на ЧСИ П.П. с рег.№905 с район на действие ОС-Плевен върху следния недвижим имот – собственост на длъжника М. С. С., с ЕГН: **********: ½ ид.ч. от апартамент №10, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „****“, бл.*, ет.4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5