Определение № 3026 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3026 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002103036 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Г. Г., ЕГН-[ЕГН] и Х. Р. Г., ЕГН-[ЕГН] против решение № 330 от 26.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 2956/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2345/23.05.24г., постановено по гр.д.№ 5249/22г. на РС-Пловдив. С последното е намалено с 27300/81900 ид.ч., на основание чл.30 ЗН дарствено разпореждане, извършено от наследодателя Ц. Ф. Х., ЕГН-[ЕГН], починала на 04.04.2021г., направено с договор за дарение от 14.12.2017г., обективиран в нот. акт № 39, т.

117 от 14.12.2017г. на Служба по вписванията гр.Пловдив, в полза на Р. Х. Г., ЕГН-[ЕГН], възстановена е запазената част на Г. Х. Г., починал на 18.04.2021г., в полза на законните му наследници: П. С. Г., ЕГН-[ЕГН], Б. Г. Т., ЕГН-[ЕГН] и Т. А. А., ЕГН-[ЕГН] в размер на по 9100/81900 ид. части за всеки от тримата от наследството на Ц. Ф. Х., ЕГН [ЕГН], починала на 04.04.2021г. Допуснато е извършване на съдебна делба между П. С. Г., Б. Г. Т., Т. А. А., З.

Г. Г., и Х. Р. Г., последните двама като правоприемник на починалия в хода на производството - на 19.07.2023 г. ответник Р. Х. Г. на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район З., [улица], ет.***, в жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 96 кв.м., с прилежащи две избени помещения с обща площ от 32 кв.м., при описани граници, ведно с 1/6 ид.част от тавана и 1/6 ид. част от общите части на сградата при квоти: по 14/108 ид.ч. за П. С. Г., Б. Г. Т. и Т. А. А., и по 33/108 ид. ч.

1 за З. Г. Г., и за Х. Р. Г..

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неуважаване на възражението на ответниците за придобивна давност. Твърди се нарушение на материалния закон - правилата за придобивна давност, необоснованост на изводите на съда поради неправилен анализ на свидетелските показания и другите доказателства и необоснованост на изводите, че първоначалния ответник не е владял за себе си целия имот в периода от 1997 г. до 2007 г., включително и частта на брат си след смъртта на баща им.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Първото основание е наведено по следните въпроси: 1.Трябва ли въззивния съд, в мотивите на решението си да обсъди подробно и да се произнесе мотивирано и обосновано по всички направени искания и възражения на страните във връзка с конкретни факти и доказателства, съблрани в хода на производството и посочени изрично във въззивната жалба, като посочи детайлно кои от фактите счита за доказани и кои не? 2.Допустимо ли е въззивният съд в мотивите на решението си да не извърши самостоятелна преценка на доказателствата, като се позовава на чл.272 ГПК и препраща към мотивите на решението на първоинстанциония съд, когато във въззивната жалба изрично е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията, които страните своевременно са заявили? По този въпрос се навежда и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. 3.Може ли въззивния съд, след изтичане на 10 години придобивна давност по чл. 79 ЗС, при условията на чл. 69 ЗС да отхвърли в мотивите в мотивите на решението си съществуването на тази давност въз основа на факти и обстотелства, настъпили след изтичането й? По този въпрос е наведено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация П. С. Г., Б. Г. Т., Т. А. А. оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като съдът е отговорил на оплакванията във въззивната жалба, съобразил е събраните доказателства и от тях е формирал изводите си, поради което решението не е постановено в противоречие със съдебната практика по първите два въпроса, а третия е неопределящ за изхода от спора, защото не е доказано преобръщане на държането във владение от наследодателя на касаторите.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

П. С. Г., Т. А. А. и Б. Г. Т. са предявили срещу Р. Х. Г. иск за делба на жилище с идентификатор ***, ведно с прилежащите две избени помещения преходни, с обща площ от 32,00 кв.м. и 1/6 ид. част от тавана и общите части на сградата, придобит по наследство от прекия им наследодател Г. Х. Г., починал на 18.04.2021 г., и ответника Р. Х. Г. – негов брат.

Тъй като с договор за дарение от 14.12.2017 г., оформен с нот. акт № 39, т. 117/2017г. на СВп., майката на наследодателя на ищците - Ц. Ф. Х., починала на 04.04.2021г., е дарила притежаваните от нея 4/6 идеални части от делбения имот на ответника Р. Х. Г., заявяват, че 2 с това е накърнила запазената част на наследодателя им – неин син Г. Х. Г. и искат възстановяване на запазената част и допускане на съдебна делба.

В срок ответникът Р. Х. Г., починал на 19.07.2023г.- в хода на производството и конституираната негова съпруга З. Г. са оспорили предявените искове и са направили възражение за придобиване на имота по давност в периода 1997 – 2007 г., т.е. преди дарението от майка му, като го завладял още 1994 г. – след смъртта на бащата - извършили подобрения в имота, преустройство на избените помещения и полагал грижи за родителите, а брат му Г. Х. Г. напуснал имота през 1977 г., когато се е оженил и се е преместил в свой собствен имот. Родителите помогнали на брат му финансово, а в процесното жилище останал да живее ответника с родителите. От 14.12.2017 г. до смъртта си на 2021 г. Ц. Ф. Х. живяла в едното от двете избени помещения, прилежащи към процесното жилище. Оспорва иска по чл. 30 ЗН, защото в наследството на Ц. Ф. Х.. имало и 1/54 ид.ч. от десет реституирани земеделски имота, придобита по наследство. След смъртта на Р. Г. като негов наследник е конституиран и синът му Х. Р. Г., освен преживялата го съпруга З. Г., които са касатори.

Процесният имот е придобит възмездно през 1972 г. по време на брака между наследодателите Х. Г. Х., починал на 28.07.1994 г. и съпругата му Ц. Ф. Х., починала на 14.04.2021 г. От брака си имат двама сина: Г. Х. Г. и Р. Х. Г.. Ищците са наследници на сина Г., починал след родителите си, на 18.04.2021 г., а касаторите са наследници на сина Р., ответник по иска, починал в хода на производството на 19.07.2023 г. След смъртта на съпруга си, преживялата съпруга Ц. притежава 4/6 ид.ч. /от които 1/2, т.е. 3/6 от прекратената СИО и 1/6 ид.ч. по наследство от него. Всеки от синовете е наследил по 1/6 ид.ч. Първоначалният ответник Р. Х. Г. и конституираната негова съпруга З. Г. Г. са заявили възражение за придоибване по давност на идеалната част на преживялата съпруга и майка Ц. Х. и на сина Г. Х. Г. преди извършване на дарението, поради което пледират за отхвърляне на иска по чл. 30 ЗН и за делба.

Съобразявайки разясненията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, и двете инстанции са преценили на какво основание е установено владението от заявилия възражение за придоибвна давност ответник. Тъй като ответниците по иска твърдят, че са установили владение след смъртта на бащата, съдът е посочил, че наследяването е основание за възникване на съсобственост и установената фактическа власт въз основа на него е при условията на съвладение, при което всеки е владелец на своята идеална част и държател на частите на другите сънаследници. Затова е преценявано дали ответника е извършвал действия по преобръщане на държането частите на другите наследници във владение за себе си. /При придобиване по давност съпругата придобива на основание съществуващият брак към момента на изтичане на давността - т.2 от ПП-8-80г./

От показанията на св.Н. Д. С. и И. С. С. е установено, че Р. и З. Г. са останали да живеят в жилището след смъртта на бащата, че са извършвали ремонтни дейности, направили са преустройство на избеното помещение, като го приспособили за живеене – направили баня с тоалетна, и в него се е преместила да живее майката. Те се грижели за нея и заплащали съответните дължими за апартамента такси и разходи за поддръжка на жилищната сграда, 3 съставляваща етажна собственост. Свидетелите Г. С. Т. и С. Г. Т. обаче установяват, че отношенията между братята Р. и Г. Г. били влошени заради делбения имот, но поради непостигането на съгласие относно това, че Г. Г. е искал да продаде на Р. Г. своя дял от имота за 15 000 лв., но Р. нямал пари и отговорил да се продаде апартамента и да си разделят парите. Предлагал и брат му да продаде нивите и да вземе парите. Свидетелите разказват, че това е станало 10 или 7-8 години преди разпита им. Тези показания са кредитирани, като логични, житейски обосновани и неопровергани от показанията на свидетелите, доведени от ответника.

Тази позиция на ответника за уреждане на отношенията във връзка с наследствения имот и приетото дарение от майката през 2017 г. са приети като признание правата на другите двама съсобственици. Този извод кореспондира и на подадената след дарението - на 20.04.2018 г. данъчна декларация за имота по чл. 14 ЗМДТ, с която се декларира, че собствениците на имота са Р. Х. Г. за 5/6 ид. части и Г. Х. Г. за 1/6 ид. част.

При тези доказателства, РС е приел, че възражението за придобиване идеалните части на другите наследници, включително и на дарителката по давност и конкретно частта на майката преди извършеното от нея дарение е неоснователно, защото не се установява демонстриране на намерение за своене, а напротив е налице признание правата на другите съсобственици.

Затова е разгледан иска по чл. 30 ЗН. Ищците, в качеството си на наследници на Г. Х. Г., починал след майка си, наследяват неговото право да иска възстановяване на запазената част, която съгласно чл. 29 ЗН, за тях е общо 1/3. Дареният Р. Х. Г. също е наследник с право на запазена част, която е 1/3, респективно толкова е и разполагаемата част на наследотелката Ц. Х..

Масата по чл. 31 ЗН включва стройността на апартамента - 122 850 лв., от който са дарени 4/6 ид.ч. на стойност 81900 лв. и придобитата по наследство от съпруга й 1/54 ид. част от десет възстановени земеделски имота в землището на [населено място] с пазарна цена общо за тази част - 21620 лв., т.е общо стойността на масата по чл. 31 ЗН е 103520 лв., а на запазената част на ищците общо – 34506,66 лв., /по 11502 лв. на всеки от тях/ В наследството е останала само 1/54 от възстановените ниви на стойност 21620 лв., от която те наследяват половината. Не е доказано наследодателя на ищците Г. Х. Г. да е облагодетестван със завети и/или дарения, поради което такива не следва да бъдат приспадани равностойността на такива. За допълване на запазената част на ищците, дарението е намалено с 27300 лева., т.е. със 27300/81900 ид. части,, по 9100/81900 ид.ч. за всеки от тримата. Не е приложена нормата на чл. 36 ЗН и в двете си алинеи, защото дареният е наследникът със запазена част и притежава дял от дарения имот на друго основание (1/6 ид. част на основание наследствено правоприемство от своя баща), в какъвто смисъл е съдебната практика /решение № 25/7.03.2014 г. по гр.д. № 4215/2013 г., ВКС, І г.о. и решение № 37 от 4.04.2018 г. по гр.д. № 1836/2017 г., I г.о./

Като резултат от уважаването на иска по чл. 30 ЗН е уважен и иска за делба, като е допусната делба на процесния имот при квоти: по 14/108 ид. ч. за П. С. Г., Б. Г. Т. и Т. А. А. и по 33/108 ид. ч. за З. Г. Г. и Х. Р. Г..

4

Решението на РС е обжалвано изцяло, но оплакванията се отнасят само до това, че не е уважено възражението за придобивна давност. Въззивният съд е приел същата фактическа обстановка, тъй като не са събрани нови доказателства пред него и е намерил, че не следва да повтаря отново доказателствата.