Решение № 265771 от 16.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесети първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5655 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 8556 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 21513/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, С.О.е осъдена, на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, да заплати на Д.С.С. сумата от 3 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от счупване на първата матакарпална кост на палеца на дясната ръка, претърпени вследствие на падане на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на ул. „Нишава“, в гр. София, образувана от липсващи и пропаднали плочки, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 3 20 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв., както и иска с правно основание чл.49 ЗЗД Вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 817, 40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие падане на 07.02.2019 г. в дупка на левия тротоар на ул.

„Нишава“ в гр. София, образувана от липсващи и пропаднали плочки. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 52, 60 лв. – съдебни разноски, а на адв. М.Д.Д., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – сумата от 203, 2 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 128 лв., представляваща държавна такса Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца Д.С.С..

Счита че решаващият съд не е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не е съобразил всички релевантни обстоятелства при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – не е съобразил остатъчните последици от травмата, свързани с намален обем на движенията във всички физиологични движения на палеца, както и че при промяна на времето и при натоварване на крайника за в бъдеще ще изпитва болки в областта на травмата. Съгласно изслушаната съдебно - медицинска експертиза стойността на вложените импланти възлиза на 817, 40 лв., които не се покриват от здравната каса, а закупуването им е абсолютно необходим разход. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.О..

Постъпила е въззивна жалба и от ответника С.О.срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Разпитаният по делото свидетел Л.В.е дал показания относно мястото на инцидента, което не съвпада с приетото от съда с обжалваното съдебно решение. Тъй като ищецът е потърсил лекарска помощ няколко дни след инцидента, счита, че с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. С оглед на това приложение следва да намери чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита, че отговорността следва да се търси по реда на чл.50 ЗЗД, а не по реда на чл.49 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да присъди справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Д.С.С., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Мястото на настъпване на инцидента счита, че е установено по категоричен начин от показанията на разпитания свидетел – очевидец Любен Владимиров. Отговорността на ответника произтича от противоправното действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършването на някаква работа, периода което съдът е дал вярната правна квалификация на предявения иск. В тежест на ответника е налице задължение да поддържа в изправност тротоарите, попадащи в административните й граници, включително тези, намиращи се в гр. София, ул.

„Нишава“. Поддържа, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 07.02.2019 г., в гр. София е вървял по левия тротоар на ул. „Нишава“, с посока на движение от бул. „България“ към Южен парк, на 10 м. след пресечката с ул. „Тулча“ и попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, като паднал и си счупил първа метакарпална кост. Поради силни болки, оток и ограничени движения в палеца на дясната ръка е посетил МБАЛ „Света София“ ЕООД, където са направени необходимите прегреди, консултации и изследвания. Приложено било оперативно лечение – открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация с два винта, след което е поставена гипсова имобилизация. На 14.02.2019 г. е бил изписан с указания за спазване на хранителен диетичен режим, предписано медикаментозно лечение и антитромботична профилактика, лечебна физкултура и физиотерапия. Лечението му продължило в домашни условия. Травматичните увреждания са довели до затруднения движенията на палеца на дясната му ръка за период от няколко месеца. Налице била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките му в ежедневието. В продължителен период от време е изпитвал затруднения в ежедневието, както и е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. В резултат от преживения стрес и уплаха е изпитал негативни емоции, проблеми със съня, често безпокойство, станал раздразнителен и напрегнат. И понастоящем изпитвал негативни изживявания. Претърпял и имуществени вреди в размер на 817, 40 лв. – разходи за лечението му. Ответникът, като собственик на пътя, е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние, на основание чл.167 ЗДвП и чл.31 ЗП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв. -обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 219, 17 лв. – лихва за забава от 07.02.2019 г. до 15.04.2019 г., 817, 40 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото то окончателното изплащане.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно елементите от правопораждащия фактически състав на претендираното право. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

От заключението на вещото лице д-р Д.Н.– съдебен лекар по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза се установява, че при настъпилия на 07.02.2019 г. инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на първа предкиткова кост на дясната ръка с увреждане на сухожилието на мускула разгъвач на пръста. Травмата е резултат от удар на палеца върху твърд предмет или при негово силно и рязко превиване към китката и може да се обясни с посочения от ищеца механизъм на инцидента – падане върху палеца и дланта. Травмата на предкитковата кост на палеца и разкъсването на сухожилието му са причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период, по – дълъг от 30 дни. Счупването е лекувано оперативно, с наместване посредством вътрешна фиксация с два метални винта и Т-образна пластика на увреденото сухожилие. Болничното лечение е с продължителност от 4 дни, а общата нетрудоспособност е 60 дни. Вещото лице приема, че счупването на костта е свързано с интензивни болки в първите две – три седмици, с постепенно стихващ интензитет в рамките на пълния възстановителен период. Предвид спецификата на тази анатомична зона, свързана с голяма подвижност на пръстите и голяма мускулна сила на захват, болковите оплаквания ще са налице за по – дълъг период от време, особено свързано с влошаване на времето (влага, ниска температура) и при претоварване. Срокът на имобилизация при този вид счупване е 2 -3 седмици, със срок на нетрудоспособност 1, 5 – 2 месеца, като се приема, че при липса на усложнения, това е и пълния възстановителен период. В конкретния случай липсват данни за усложнено протичане на този период. Налице са остатъчни последици по отношение на нормалния обем движения в областта на пръв пръст на дясната ръка – леко намалени движения във всички физиологични движения на палеца. Макар приложените платежни документи – фискални бонове, да не съдържат информация за вида медицинска услуга, влагането на метални импланти за лечението на счупването не се покрива от здравната каса. С оглед на това вещото лице приема, че извършените разходи за закупуването им са абсолютно необходими разходи, в които не се включват разходи по избор на екип или такива за по – добри условия на престой в болничното заведение.

Експертното заключение не е оспорено от страните. Съдът изцяло го възприема като обстойно и задълбочено обосновано.

Относно здравословното състояние на ищеца е представена епикриза от 14.02.2019 г., издадена от МБАЛ „Света София“, както и болнични листове за периода общо от 11.02.2019 г. до 15.04.2019 г., които са съобразени от вещото лице. В епикризата е удостоверено, че ищецът е приет за лечение на 11.02.2019 г. и е напуснал МБАЛ „Света София“, Отделение по ортопедия и травматология, на 14.02.2019 г.

Представен е касов бон от

07.02.20219 г. от ДКЦ „Света София“ ЕООД на стойност 100 лв. – медицински услуги, както и фискален бон от 12.02.2019 г. от ДКЦ „Света София“ ЕООД на стойност 717, 40 лв. – медицински услуги.

От показанията на разпитания свидетел Л.П.В.се установява, че познавал ищеца повече от 15 години. Живеели в един квартал, през един блок. Свидетелят присъствал по време на инцидента. Към 09 ч. се движили по ул. „Нишава“ в посока Южен парка. Докато разговаряли, ищецът се спънал в дупка с липсващи плочки и паднал напред на ръцете си. Тази дупка не била сигнализирана и обезопасена. Дупката била оформена от липсващи плочки и от няколко, пропаднали навътре на самия тротоар. В първия момент след инцидента ръката на ищеца се подула в областта на дясната китка, в основата на палеца. Не предполагали, че има счупване. Няколко дни по – късно ищецът отишъл до болница на бул. „България“ поради синина, и оток. Приели го веднага и го оперирали същия ден. Сложили му два винта и планка. Свидетелят ходел всеки ден в болницата, ищецът слизал и се виждали. След изписването се виждали почти всеки ден. Ищецът се нуждаел от помощ в ежедневието си, тъй като не можел да използва дясната си ръка. Изпитвал болки при движение. Възстановявал се в продължение на два месеца. Ищецът работел като сервитьор. Преживял тежко травмата, изнервил се, не можел да работи, нямал средства. При промяна на времето изпитвал болки в травмираното място, както и не можел пълноценно да извършва движенията на палеца както преди инцидента. Ищецът се оплаквал, че вечер след работа, при натоварване изпитвал болки в ръката. Инцидентът настъпил преди ул. „Червена роза“, която била пресечка на ул. „Нишава“. Те били отляво.

Често минавали по този път. За първи път забелязал дупката при инцидента. Тя и понастоящем съществувала. В участъка на инцидента нямало ремонт. Свидетелят не е запознат с назначеното лечение и как ищецът се е лекувал след изписването от болницата. Върнал се на работа след около два месеца след инцидента.