Протокол № 832 от 12.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 832 гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220105036 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

В. П. Н. (ищец), редовно уведомен от преходното съдебно заседание чрез адвокат А. А. А. от АК Пазарджик, не се явява и не се представлява.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 12249/29.04.2025г. от ищеца В. П. Н., с ЕГН: **********, с лична карта №648012177, изд. от МВР - София, валидна до 04.12.2028 г., с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №20, чрез Адвокат А. А. А., от Адвокатска колегия - гр. Пазарджик, личен №1800043544, със съдебен адрес за връчване на книжа по чл. 38 от ГПК : ул.

Врабча №26, гр. София, тел. **********

ОТНОСНО: о.с.з. от 9:50 ч. на 02.05.2025 г. по ГД 5036/2024 г. на РС Пазарджик Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Ответникът е предоставил Договор за потребителски кредит №100758478, който е неподписан, както от В. Н., така и от ответника. Този документ не е породил действие. Моли да не се приема по делото.

По отношение на допустимостта на инцидентния установителен иск счита, че важи тълкуванието на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на Върховен касационен съд на ОСТК, според което всякога съществува правен интерес за потребителя да иска установяване на нищожността на процесния договор.

1

По доказателствата по делото.

С исковата молба е приложил извадка от електронната платформа на ответника, в която се вижда погасителен план с 5 вноски, всяка от които 188 лева и със статус до нея „погасен“. Очевидно е от тази извадка, че е заплатена сумата от 940 лева от В. Н. по този договор. Ответникът представя някаква извадка за платени суми, която сам е генерирал и желае да се възползва от собствената си недобросъвестност.

Ако настоящият състав счита, че не са налице доказателства за платени суми в размер на 940 лева (въпреки извадката от електронната платформа на ответника), то моли да се назначи съдебно-икономическа експертиза, с която да се установи колко пари е получил В. Н. по договор за потребителски кредит № 100810324 и колко пари В. Н. е превел на ответника по този договор. Моля да бъде освободен от депозит, съгласно предходната молба по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Прикачва повторно извадка от електронната платформа на ответника.

По същество, ако все пак настоящия състав счита, че съдебното дирене е приключило, то видно от предоставения договор за възлагане на поръчителство се вижда, че не са включени в ГПР по договора за кредит възнаграждението на поръчителя - 5 вноски по 78.82 лева или общо 394.10 лева.

Прави впечатление, че договор за потребителски кредит №100810324, е с 5 месечни вноски всяка с размер от 109.18 лева. Прибавяйки вноските на възнаграждението на поръчителя става точно 188 лева. Точно толкова колкото е посочено в електронната платформа на ответника. Тоест самият ответник е прибавил в електронния погасителен план вноските на поръчителя към задължението по кредита!

Видно от клаузите в договора за кредит, ищецът е бил задължен с клауза в договора (чл.1, ал. 2) да сключи договор за възлагане на поръчителство, което оскъпява кредита без да е включено в ГПР.

Според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в 2 обхвата на понятието „ГПР“.

Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

Договор за потребителски кредит №100810324 е недействителен.

Възразява срещу претендираното възнаграждение на юрисконсулта и смятам същото за прекомерно. Моли да се намали до минимума.

Моли да се присъдят сторените разноски и да му се присъди адвокатско възнаграждение в условията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

„КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД (ответник), редовно уведомен от преходното съдебно заседание чрез юрисконсулт Х. И. Г. по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, не изпращат представител.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите по делото:

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба по чл.83 ал.2 от ГПК вх. № 6974/11.03.2025г. от ищеца В. П. Н., с ЕГН: **********, с лична карта №648012177, изд. от МВР - София, валидна до 04.12.2028 г., с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. Генерал Гурко №20, чрез Адвокат А. А. А., от Адвокатска колегия - гр. Пазарджик, личен №1800043544, със съдебен адрес за връчване на книжа по чл. 38 от ГПК : ул. Врабча №26, гр. София, тел. ********** ОТНОСНО: о.с.з. от 9:50 ч. на 02.05.2025 г. по ГД 5036/2024 г. на РС – Пазарджик

Моли се да бъде освободен В. Н. от заплащане на разходи по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като лицето било материално затруднено.

Лицето е в спиралата на бързите кредити, има финансови затруднения и 3 живее под наем. Прилагам декларация за материално състояние и ЦКР извадка.

Отговор на искова молба вх.№ 10331/09.04.2025 г. от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6, чрез юрк. Х. И., по Искане с изх. № 3247 от 18.03.2025г. по ГД № 20245220105036 по описа на Районен съд - Пазарджик

В законоустановения срок депозират настоящият отговор на искане с изх. № 3247 от 18.03.2025г. по ГД № 20245220105036 по описа на Районен съд - Пазарджик.

Прилагат и моли да се приеме договор за кредит № 100758478.

Молба вх.№ 11167/16.04.2025г. от „Кредит Гаранция" ЕООД, ЕИК:

201281666, адрес на управление: гр. София 1303 район р-н Възраждане, ул.

"Ал. Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7 представлявано от Р. Д., чрез юрк. Н. И., съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения; гр. София 1303 район рн Възраждане, ул. "Ал. Стамболийски" № 24, ет. 3, ап. 7.

Депозират настоящата молба във връзка с получено от тяхна страна на 14.04.2025 г. съобщение, с което на основание чл. 192 от ГПК съдът ги задължава да предоставят копие от сключения на 17.05.2024 г. договор за възлагане на поръчителство межди „ Кредит Гаранция“ ЕООД и В. П. Н., ведно с всички приложения към него.

В изпълнение на указанията, прилагат и молят да се приемат Договор за възлагане на поръчителство от 17.05.2024 г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит тип „ Кредитна линия А1 Кредит стандарт“ № 100810324 от 17.05.2024 г., таблица, описваща максимално очакваните суми по погасителен план с включване на услугата обезпечение, преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние и погасителен план.

Приложения - съгласно описаното по-горе.

4

Докладва отговор на инцидентен установителен иск Вх.№ 12249/29.04.2025 „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, с ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к.

Света Троица, ул. "Зографски манастир" № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от двама изпълнителни директори В. В. Т. и З. Г. С. чрез юрк. Х. И. ГД № 20245220105036, XVI гр. състав.

В срок депозират отговор на предявения от страна на ищеца инцидентен установителен иск за прогласяване на договор за потребителски кредит № 100810324 от 17.05.2024 г. за недействителен поради противоречие със законна и добрите нрави.

I.

Считат предявения иск за недопустим и моли да бъде оставен без разглеждане, с оглед на следните съображения.

Предмет на инцидентния установителен иск е оспорено правоотношение, което винаги е обуславящо относно оспореното правоотношение (чл. 212 ГПК). В случая от ищеца по първоначално предявения иск е поискано „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да бъде осъдено да върне ищеца сума в размер на 440.00 лева като недължима по договор за потребителски кредит № 100810324 от 17.05.2024 г. Така предявения иск е поискано установяване на нищожност на правоотношение, от което произтича спорното право- неоснователно обогатяване. Както е посочено и в доклада на съда, който е приет за окончателен, ищецът счита, че начисляването на клауза за обезпечение, не е включено в ГПР-то, поради което на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК счита целия договор за нищпжен.Това е посочено и в инцидентно устаовителняи иск. Тоест, въведеният предмет на инцидентния установителен иск съвпада с предмета на първоначално предявения, поради което не е налице условието на чл. 212 ГПК - да е оспорено друго обуславящо правоотношение. По смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. След като е предявил иск за осъждане па ответника да заплати сумата от 440.00 лева, ищецът няма правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо правоотношението, от което произтича същото притезание, защото защитата при осъдителния иск е по интензивна и се покрива със защитата по установителния. Защитата, която се търси с 5 осъдителния иск, включва в себе си защита, която се търси с установителния иск. Така, докато решението по установителен иск се ползва само със сила на пресъдено нещо, решението по осъдителния иск се ползва не само със сила на пресъдено нещо, но изспълнителна сила. Ето защо инцидентният установителен иск е недопустим. В тази насока е и следната съдебна практика - РЕШЕНИЕ № 56 ОТ 17.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 152/2019 Г. НА ОКРЪЖЕН

СЪД - ЛОВЕЧ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11144 ОТ 12.06.2013 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. №

7378/2013 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Определение № 276 от 2.06.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 276/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 182 от 18.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 216/2018 г., I т. о., ТК.

Молят да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно е юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

II. В случай, че съдът счете иска за допустим, то моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

1.

Във връзка с твърденията за недействителност на процесния договор, поради нарушаване на изискванията за надецно посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя, то не считам, че има заобикаляне на материално правния закон.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Смятам, че всички задължителни елементи посочени в разпоредбата са спазени от страна на кредитора. В договор е уговорено, че размерът на ГПР възлиза на 43.77 %. В Договора са включени взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Следва да се обърне внимание, че законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), а „допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване. На базата на допусканията и конкретните параметри на кредита. Годишният процент на разходите може да бъде изчислен посредством законоустановената в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула за изчисляване. Предвид това не считаме, че процесния договор за кредит притежава твърдения от ищцата порок по чл. 11, ал. I, т. 10 6 от ЗПК.